Кой не знае за Капитан Петко войвода, кой не е чувал за него – както казва поетът.
Автор: Димитър Пейчинов
Но много малко се знае за героичната смърт на един от братята му Стайко, който загива отрано в сражение с турците в местността Алтън чаир, Пловдивско. Днес това място се нарича Стайкова ливада.
Тя се намира сред гъст букак на североизток от хижа „Здравец“. Там, където неосезаемата небесна копраля се е стрелнала да се заоре в снагата на Чернатица, оставяйки под себе си приказно красив планински хълбок. Оръфана от бури и дъждове побита в сърцето й все още доскоро се крепеше силуетът на една овчарска колиба. През онези размирни времена на битки с тъмръшките и Сенклерови орди, тя неведнъж е бивала сдъвкана от огнените езици на грабителите.
Тук е хайдушкото изворче. От него все така шумолейки струи леденостудена вода, готова да посрещне и утоли жаждата на минаващия пътник. Там нейде в гората някога кавал е проплаквал, а горе по боровите клони на върха щом духне вечерникът, хиляди гайдуници надуват гърла. Те връщат към онзи студен мартенски ден на 1879 г., когато из Рупчос пъплели без посока недобитите Сенклерови бабаити. Тогава снегът изпирал белите си навуща в диретините, за да ги просне горе по голото теме на върха. Вятърът гонел пожълтелите букови шумки, за да ги натика нейде на завет.
Най-напред по пътеката се показал войводата Стайко. След него, мъкнейки тежестта на годините, люшкайки патриаршеската си брада, се задъхвал поп Тодор Георгиев от село Дедево (за този съратник на Левски и Капитан Петко „Десант“ писа в миналия си брой, б. р.).
Когато се обръща, той вижда, че Стайко е кривнал към колибата. В този момент откъм гората почти едновременно изгърмяват няколко пушки. Залпът се повтаря и Стайко войвода се олюлява и свлича на земята.
Стрелбата не стихва до вечерта. Орман папаз очевидно е решил да даде урок на капасъзите. След няколко дни овчари откриват заровеното в шумата тяло на техния някогашен желан гост. Мъката им по Стайко е голяма и те го погребват на ливадата. Вилнеещите Сенклерови отрепки не е трябвало да узнаят, че войводата е мъртъв.
Затова още на другия ден из балкнана проплаква кавал, който разнася вестта, че „сеймени са Стайка хванали и за брат му Петка питали“. За мнимото задържане научава и Петко войвода...
Осемнадесет години след като от ятагана на поробителя е посечен другият му брат Матю, Капитанинът губи и Стайко, който осемнадесет години се скита по хайдушките пътеки на Тракия и Родопите и остави завинаги костите си в планината. Горе, на Стайкова ливада.
