За това как през 1933 г. в София бдителни полицаи разкриват „тайна комарджийница в Градското казино“
научаваме от пожълтелия брой на в. „Заря“ от 21 юли с. г.:
„Отдавна органите на ІV полицейски участък имаха сведения, че в североизточните стаи на софийското градско казино съществувало тайно хазартно заведение. Наредени бяха специални наблюдения. Бдителността на собствениците на заведението обаче затруднявала мерките на властта.
Устроена е била специална сигнализация за предупреждение на играчите в салоните на казиното. Неколкократните полицейски проверки останаха безрезултатни“. Своевременно предупредени, гостите бяха намирани винаги заети в спокойни и „делови“ разговори.
Явно бе за полицаите, че е необходимо да се действа обмислено и бързо. „Изненадата“ бе единственото възможно средство, за да се установи с протокол упражняването на хазарта.
Снощи към 7 и половина часа полицейски следовател при ІV полицейски участък г. Ив. Попов, пом. Началника г. Ст. П. Стефанов, придружени от двама пол. Агенти предприемат внезапна ревизия.
За един момент специалният човек, завеждащ сигнализацията, напуска поста си и се залисва в играта. Този именно момент се използва от полицията.
Г-н Попов застава при бутоните, без пазачът да го види. Г-н п. Стефанов с изваден пистолет изтичва по стълбите и респектира играчите – двама евреи, един грък и един софиянец, познат комарджия.
В тоя момент пазачът на бутоните се хвърля при тях, по-късно тежката ръка на следователя го пипва за китката и той остава като парализиран.
Слушай, момче, друг път стой при звънците, защото още утре господарите ти ще те уволнят – това са думите, които следователят отправя към неосторожния пазач.
В салона играчите също са изненадани. Те не могат и да продумат. Единият от евреите някак неестествено е турил ръката на корема си. Под нея притиска два зара. Записват ги в протокола. На масата лежат няколко хиляди лева. Полицаите ги прибират и заедно с притежателите им ги отвеждат в участъка“.
Почти като анекдот звучи и следващата информация, на която попадаме:
„В Югославия, и то в Цариброд (дн. Димитровград в Западните покрайнини, б. р.), било основано дружество на тамошните мъже, намиращи се под диктатурата... на жените си, за борба против същата женска диктатура. Царибродските мъже не искат повече да се намират под чехъла на жените си.
Един американски вестник, коментирайки това съобщение, казва: „В Съединените щати едно такова дружество мъчно би могло да се основе. Много опити са правени в това отношение, но всякога са били безрезултатни. Жените там, когато узнали, че някои мъже са образували подобно дружество, веднага изпонабили мъжете си с чехъла и го разтурили“.
Разгръщайки страниците на вестника, откриваме и едно – вече сериозно и много любопитно изявление пред репортер на „Заря“, дадено от бившия вече по това време финансов министър Владимир Моллов по повод външната политика на България, който в заключение казва:
„Трябва да кажа, че ние винаги сме имали външна политика, но не сме имали дипломати. Ние нямаме подготвени хора дипломати. Ние сме разчитали само върху силата на нашата армия за разрешаване на държавните и национални въпроси“.
През годините
20 юли 791 г. — Българската армия, командвана от кан Кардам, побеждава византийската войска на император Константин VІ в битката при крепостта Маркели
20 юли 1877 г. — Започва обсадата на Плевен по време на Руско-турската война
20 юли 1878 г. — С указ на княз Александър Дондуков – Корсаков се създава Българската армия
20 юли 1903 г. — Избухва Илинденско-Преображенското въстание
21 юли 1789 г. — Роден е Васил Априлов
24 юли 1974 г. — В енергийната мрежа на България е пуснат първият електрически ток, произведен в АЕЦ „Козлодуй“
25 юли 1878 г. — В Пловдив започва да излиза първият български вестник след Освобождението – „Марица“, издаван от Христо Г. Данов
26 юли 811 г. — Кан Крум разгромява войската на византийския император Никифор І в битката при Върбишкия проход, при която загива и самият той
