Освен по нашите земи, то е било познато също в Древна Гърция, Сирия и Египет
Автор: проф. Христо Мермерски
По своите хранителни и лечебни качества гроздето и гроздовият сок по нищо не отстъпват на останалите плодове. Като културно растение лозата е била известна 5000 години пр. н. е. в Древна Сирия, Египет и Месопотамия. По-късно, в Древна Гърция, лозарството не само било развито, но още тогава се е знаело за ценните хранителни и лечебни качества на плода, неговия сок и виното.
И това не е случайно. Натрупаните нови данни показват, че гроздето и неговият сок са едни от най-ценните храни и лекарства, при това за всички възрастови категории и особено при децата, старите хора и тези, прекарали наскоро тежки операции.
Химичният състав на гроздовите зърна е сложен и е различен в зависимост от сорта, степента на зрялост, климатичните и почвените условия и начина на отглеждане на лозите. Главна съставна част от него е водата, която съставлява от 71 до 87%. В нея са разтворени всички органични и неорганични вещества.
Най-важните органични вещества, съдържащи се в гроздето, са захарите – глюкоза и фруктоза. В неузрял вид преобладава глюкозата, но с узряването на плода се увеличава фруктозата, като при пълното узряване съотношението помежду им е 1:1.
На второ място по значение са органичните киселини и техните соли. В гроздето се срещат винена, ябълкова и лимонена киселина. В състава му влизат още – и в свободно, и в свързано състояние – калиеви и калциеви соли. Количеството на киселината в зърната се колебае силно, пак в зависимост от зрелостта и вида им.
Най-добрите сортове, от които се получава качествен гроздов сок, са онези, в които количеството на захарите превишава съдържанието на киселините повече от 24 пъти, а относителното тегло на гроздовия сок е не по-малко от 1,065.
Както всички останали плодове, и този съдържа витамини – А, В1, В2 и С. Те са концентрирани повече в ципата и по-малко в месото на зърната му.
Белтъчините и мазнините в него са малко количество и нямат голямо диетично значение.
Целулозата влиза в състава на клетъчните стени. Главно в ципите пък е наличието на пектиновите вещества, макар и в малки количества. Точно това вещество в сока обуславя мекостта на вкуса.
Гроздето съдържа още багрилни, дъбилни и ароматични вещества, както и ферментите инвертаза, протеаза, пектиназа и липаза. Те оказват важно влияние при храносмилането.
Сложният му химичен състав има положителен ефект върху физиологичните и възстановителните процеси в човешкия организъм. Лозата има много голям коефициент на използване на слънчевата енергия, благодарение на което натрупва и превръща в потенциална енергия ценните за човешкия организъм въглехидрати – глюкоза и фруктоза, които имат и хранително, и лечебно значение за организма.
Сортовете грозде се делят на две основни групи – десертни, които се консумират в свежо състояние, и винени, които се използват за производство на вино.
В зависимост от своята структура пък десертните се делят на три основни групи.
Към първата, за която са характерни нежната обвивка и сочност, се причисляват например Перл, Дьо Ксаба, Шасла доре, Памид и Мискет.
Към втората група – по-месестите сортове – спадат Болгар, Чауш и Димят.
Ароматните видове пък са Червен мискет, Хамбургски мискет и Перла дьо Ксоба.
Изследвания на редица учени са установили, че няма система от човешки организъм, върху която този плод да не оказва благотворно влияние. Така например е препоръчително той да се консумира при белодробни заболявания, при проблеми със сърдечно-съдовата система, отделителната система, нефрит, неврози, както и при някои проблеми с храносмилателната система.
Има болести обаче, при които хапването му може да влоши още повече състоянието на организма. Такова заболяване е например диабетът. Неблагоприятно е влиянието му и при някои видове язви (на стомаха, на дванадесетопръстника, в устната кухина), а също и при туберкулоза и тежка декомпенсация на сърцето.
