Бившият шеф по сигурността на израелската авиокомпания за мерките, които са можели да предотвратят атентата в Бургас
Бившо израелско ченге остро критикува службите за сигурност на летището в Бургас, които според него са можели да предотвратят атентата на 18 юли. „Дарик” публикува интервю с Исаак Йефет.
Според Йефет има "много прости тактики, които израелските служби от десетилетия ползват успешно, чрез които служителите по летищата по много лесен начин могат да хващат атентатори и да предотвратят опитите на тези атентатори да влизат в летищата".
Всичко това било възможно дори без да се слагат технически мерки за сигурност като скенери, които терористите намират начин как да заобиколят.
„Дарик” цитира Исаак Йефет, за когото уточнява, че има огромен опит и като висш служител на израелските тайни служби: „В "Ел Ал" нямаше дори да позволим да се стигне до подобен атентат. Ние не чакаме нещо да се случи, та чак след това да разследваме и да се чудим къде сме сгрешили.
Всъщност аз много се зарадвах на изказванията на премиерите на България и на Израел, че отношенията между тях са толкова добри. Това означава, че вие спокойно можете да се обърнете към "Ел Ал" за помощ и за съвети".
Решението, според него, е просто и евтино. "Ако българското правителство има желанието да има истинска сигурност, то тогава терористите ще разберат, че няма смисъл дори да се пробват в страната ви. А да не говорим, че така ще се увеличи туризмът в България. Нека българското правителство се обърне към израелското за помощ, обучение и съвет.
Не се съмнявам, че имате предостатъчно хора в България, които биха желали да работят като едни опитни агенти по сигурността. Това със сигурност е по силите ви."
"Най-простото нещо, което службите за сигурност на летището в Бургас можеха да направят, а не направиха, е да имат едни добре обучени агенти, които да правят само едно-единствено нещо - да се разхождат из терминала, както и да се оглеждат за подозрителни лица, които също просто се разхождат безделно и се държат различно от всички останали пътници", подчертава бившият охранител.
Йефет гледал видеозаписите с терориста, как се е разхождал из терминала: "Та в неговото държание нямаше нищо нормално! Да - има пътници, които се притесняват по летищата, но конкретният начин на държание точно на този човек е фрапиращ за един опитен агент на сигурността. Той непрекъснато се разхождаше напред-назад, при това с две тежки чанти на гърба и на корема, които за миг не остави на земята.
Освен това - беше съвсем сам! Пътниците просто не вървят толкова много, те сядат, почиват си, оставят си чантите на земята...
Плюс това, уж е на "Пристигащи", но не дава впечатление, че чака някого. А и с никого не разговаря. Просто не се държеше нормално."
Исаак Йефет е критично настроен към българските гранични власти. И пита: "Атентаторът е имал фалшив документ, нали така? Това е огромен знак. Защо хората на границата не са забелязали това? Днес има скенери, които веднага могат да проверят дали даден документ е фалшив или не - това е машина, но ползвана правилно от един мислещ граничен служител тя дава едно огромно предимство.
Даже без машината - гледаш личните данни - рождената дата на документа отговаря ли на възрастта на човека, който стои срещу вас? А пък ако е истински паспортът, погледнете визите.
Ако този човек е пътувал из половината арабски свят, включително в Афганистан или Пакистан, където знаем, че се провежда обучение за терористи, та това е червена светлина - разпитайте тези хора по-подробно".
Израелският специалист бил убеден, че ако в Бургас имало израелски агенти, този човек на момента щял да бъде разследван. "Дали има билет, паспорт, кого чака..., изобщо какво търси там! От него се изискват отговори на едни изключително прости въпроси, които обаче много ще го затруднят, ако не е редовен пътник. И именно за това става въпрос", каза още Йефет.
Пенсионерът Исаак Йефет изявява готовност лично да помогне. Той казва: "Ако мога да помогна на вас и на българското правителство, аз с удоволствие ще го направя. Имам пълно уважение към вашата държава. Само добри неща съм чувал за нея и с удоволствие ще направя изследване на сигурността на вашите летища и ще ви покажа къде действате добре, къде - не, и как да го поправите.
Хиляди невинни хора посещават вашата държава и за мен няма никакво значение дали те са израелци, японци, или други. Те са човешки същества..."
За да не цапат дрехите, които ТУРЦИТЕ искали да почистят да ограбят, извели българите навън, поставили дръвник, съблекли ги и после ги изклали зверски!
След здрач, в тихо настъпилата пролетна вечер пушканията продължавали от всички страни и всявали ужас в душата на сплашените бедни селяни. Турците стреляли на посоки върху жилищата, които вече били изпразнени. Всички се затворили в избрани по-яки домове, които по-мъчно могли да се подпалят.
Такива здания били черквата, училището и Кереловата къща в центъра на селото. Много семейства от долния край били събрани в Богдановата къща; също някои се закрепили в Келешовата къща, от лявата страна на реката в самия дол и от там стреляли върху налитащите откъм Песекливата скала турски диваци.
Налегнала тъмна, ужасна нощ, прорязвана феерично от прехвърчащи куршуми и от искрещи се в бездънното небе пламъци на разбеснелите внезапно страховити пожарища. Ревът на повилнели нападатели и писъкът на изгубени майки и деца, на ранени – валящи се по разни кътове – и на затрупани и задушени по пламналите къщи нещастни, допълнят картината.
Мирното и щастливо дотогава село се превърнало във всепоглащающ центавър и в адска гробница за своите собствени рожби.
От този час вече по-нататък съдбата на Батак е само агония...
В неделя заранта, на 2 май, Енимахленският башибозук, който специално обсаждал Богдановата къща, направил хитри маневри, за да придума обсадените да се предадат: няколко души, които били познати на батачени, защото Енимахле е комшийско село, се доближили до сградата, прикрити зад околните къщи, и казали с висок глас, че никому нищо няма да стане, само трябва да си дадат оръжието и да идат да гасят запалените си къщи.
Болшинството от затворените се поддало на примамванията, на всички се щяло да подишат чист въздух и да се погрижат за опожарения си имот. Пък и нямали надежда ни за помощ, ни за спасение: се трябваше веднаж да се предадат на милост на врага.
Оръжието било прибрано на бърза ръка, няколко души го сграбчили и бърже го отнесли в лагера на радостно настървените разбойници...
Тогава, кръвожадната сган мигом налетяла от всички страни върху беззащитните жертви. Първо претърсили и разсъблекли жени и мъже – за да вземат всичко, що е ценно. Почти едновременно се почнало и клане: кой когото долови.
За да не зацапат дрехите, които башибозукът искал чисти да ограби, извел жертвите си вън, поставили дръвник, съблекли ги и после клали, собствено, секли ги, като дърва за горене: стрък по стрък, един по един.
В същото време, измамата се повторила и на горния край и също имала успех. Ахмед ага Барутанлията пратил до събраните в черквата един куцовлах, докаран от планината, дето пасял своите стада. Този куцовлах бил запознат с батачени, защото отдавна прекарвал по тия места. Той бил сега пратен да доведе Ангел Кавлака в стана на Ахмед ага, което и сполучливо извършил – разбира се, пак под предлог, че предводителят на башибозуците иска мир да сключи и да позволи на гяурите да угасят подпалените си къщи. Кавлакът отишъл сам в турския лагер, дето било заповядано да му дадат свободен вход.
Всички живи поборници разказват, че Ахмед ага тържествено се клел да не закача никого, ако раята мирно сама предаде оръжието си. Това изучили също Скайлер и Беринг три месеца след произшествието и го разказват...
Всичкото оръжие било натоварено в три коли и пренесено в лагера на Ахмед ага.
От клането при Богдановата къща се спасил с бягство само Колю Христосков Кривов; но в черквата, дето прибегнал, владяла такава теснота и бърканица, че неговия разказ за ужасите на турците не могли да чуят всички.
Прочее и сега, веднага след предаване на оръжието почнало се клане.
Най-напред била изклана депутацията от старци. Оставени били за специално измъчване: Трендафил Тошев, Ангел Кавлака и Горчо Вълев, които скоро после това лягат под ятагана и биват различно изтезавани.
Клането на останалото множество ставало по специален начин.
Щом предали оръжие, хората побързали да излязат от скритите си места, и бързали да се притекат до домовете си и да гасят пожарищата. В туй време и башибозукът привтасал: ето тогава се започнало чудовищното касапство. Кой както тичал по пътя, бил съсечен. Мнозина, които о време разбрали измамата, заловили се за оръжие: кой за нож, кой за секира, случайно доловена и преди да издъхнат скъпо платили на палача своята невинна кръв.
А мнозина, ужасени от станалото, успели отново да се повърнат и скрили се в черквата и училището...
Тогава настъпил часа на последното клане. Повели тристата души назад на площада, пред изгоряното училище и пред черквата. Под училището тече селска река. На моста турили дръвник и заработила пак оная същата елементарна гилотина – печален паметник на помашкия гений. Други дръвник бил турен в двора на самата черква. Двойната машина работила усърдно. Жертвите бивали предварително грижливо събличани.
На 5 май Батак представлявал най-ужасното гробище, което може да се мисли на земята. Обезобразени трупове се валяли всякъде. Нямало живо душа. Ахмед ага потеглил за Брацигово. Помаците си отишли, като отнесли всичко, що могло да влезе в работа. Само виенето на кучетата се разнасяло из глухата атмосфера...
Оцелели някои хубавици невести и моми, разнесени по раните хареми на охотливите доспатски мохамедовци. Много от тях били после повърнати, благодарение на европейската намеса. За тяхната съдба се редят множество рапорти на английски консули, печатани в синята книга.
От цялата депутация останал жив само Горю Вълюв, когото Ахмед ага отвел в Барутина, за да направи сапун, защото бил добър сапунджия!
Из „История на Априлското въстание“ на Димитър Страшимиров, издадена от Пловдивската окръжна постоянна комисия през 1907 г.
„Като ги изклаха, аз видях“
Едва ли има истински родолюбец, който да не е бил разтърсен от Вазовата поема „Възпоминания от Батак” и не е плакал над спомените на малкото момченце, пресъздадени в тази драматична творба: „Като ги изклаха, чичо, аз видях... С топор ги сечаха, ей тъй... право на дръвника“.
Подобно на много други произведения на Патриарха на българската литература, и това е създадено по действителен случай. А прототипът на лирическия герой е реална личност – в случая, както самият Вазов споделя пред проф. Иван Шишманов: „Това дете беше едно момченце, сираче от Батак, което прибрах в къщата си. То слугуваше и ходеше на училище. Казваше се Иванчо. Детския му стил съм запазил в разказа”.
Момчето, станало свидетел на Баташката трагедия, се казва Иван Тодоров Ганев. В продължение на няколко години сирачето живее в дома на поета в Пловдив, където през 1881 г. той написва Възпоминанието с подзаглавие „Разказ на едно дете“.
Тази творба вдъхновява по-късно и художника Ангел Гарабитов, който рисува картината си „От Батак съм, чичо“. През 2008 г. пък рокаджиите от „Епизод“, известни с патриотичните текстове на песните си, включват в албума си „Старият воин“ и песента „Батак“, създадена по Вазовото произведение.
1
Радев
27.07.2012 09:39:03
0
0
Да, но в Израел нямат за вътрешен министър някакъв тъп и нахален физкултурник, а за премиер прост пожарникар!
