Литийно шествие в Охрид с иконата на свети Климент Охридски
08 Август 2012, Сряда
Преди 85 години
Тези дни отбелязваме светлата годишнина от избухването на
Илинденско-Преображенското въстание – едно от най-вълнуващите събития в нашата революционна история. За това как е започнало то в Охрид – града, покровителстван от св. Климент, и как революционерите са отправяли към светеца молитви за успеха си, разбираме от увлекателния разказ, публикуван в кн. 3 от 1927 г. в изданието на Илинденската организация – „Илюстрация Илинден“, излизало по това време в София.
„В събота срещу Илинден, 1903 год. белените от близките на Охрид села с надпреварване купуваха все по-големи количества най-необходимите предмети, особено сол. И всичко това ставаше пред очите на турците, които до последния момент не можаха да узнаят деня на въстанието. Даже на самия ден на Илинден, в прибързаната акция в Езерния район, която коства живота на няколко наши четници, закъснели селяни напускаха града с натоварени с провизии добичета. Значи нямаше никакво предателство. Всеки знаеше, че историческият ден вече наближава, ала никой не питаше да узнае точно деня на въстанието, а само най-усилено се приготвяше да посрещне съдбоносния ден.
На Илинден, след като направиха последните разпореждания, Кракра и Шишман се прибраха да пренощуват първата въстаническа нощ в една полусрутена къща до църквата „Св. Климент“ срещу Балевци. Нощта прекараха в размисли и размишления върху онова, което щеше да става върху бойната земя на Цар Самуила, дето мощния борчески дух на македонеца беше решил да счупи оковите на петвековното робство. В града и около града нощната тишина с нищо не бе нарушена. Градското население – християнско и турско, се събуди както всякога, готово да се предаде на всекидневната си мирна работа.
Кракра и Шишман рано-рано отидоха в митрополията, дето Шишман трябваше да съобщи на митрополита Методия, че въстанието е обявено. След като му целунаха ръка, Шишман застана до него и с видимо душевно вълнение отправи му следните думи: „Ваше Високопреосвещенство, имам честта да ви съобщя, че нощеска е обявено въстанието. Като ви поздравявам с първия въстанически ден, аз прося вашата отеческа благословия за успеха на нашето свето дело“.
Тази вест изненада и смути владиката. Сигурно му стана мъчно, защото не биде той предупреден нито един ден по-рано. Обаче събитието бе толкова много велико, че то веднага надви на явилото се у владиката неприязнено чувство. И митрополит Методий, след една минута мълчание се прекръсти и каза: „Нека Бог да ни бъде на помощ!“... След това владиката не възрази нищо, а се приготви и самичък, без да бъде придружен от никого, отиде в конака. Там каймакаминът Мехди бей приел много вежливо владиката, комуто прочел написаният на турски език и облепен през нощта по турските уличи манифест на революционния ни щаб.
Каймакаминът, който до деня на въстанието особено неприязнено се отнасяше към нас, българите, и систематично ни преследваше, сега, като по чудо, съвсем променил своето държание към владиката. Развълнуван и със сълзи на очи казал на митрополита, че от манифеста узнава какво той в случая има вече работа не с вулгарни разбойници, а с истински идейни революционери, които са само против турската официална власт и турските дерибеи, но никак не и против мирното турско население.
В желанието на всяка цена да запази града от каквато и да е напаст, той замолил митрополита да му гарантира, че в града не ще се предприеме от страна на християнското население никаква революционна акция, като същевременно уверил владиката, че и той не ще допусне никаква провокация от турска страна... Дядо Методий наредил да се четат в катедралната черква в негово присъствие катадневни вечерни бдения, в които се разнасяха молитви към св. Климента да закриля своя престолен град“.
През годините
3 август 1852 г. — Закрити са Летни олимпийски игри в Хелзинки, по време на които боксьорът Борис Николов печели първия български олимпийски медал – бронз в категория до 75 кг.
3 август 1903 г. — В град Крушево (дн. Македония) по време на Илинденско-Преображенско въстание българските въстаници обявяват създаването на Крушевска република, която съществува само 13 дни
3 август 1927 г. — Умира българският поет и баснописец Стоян Михайловски
3 август 2001 г. — Ражда се първото бебе в България, заченато по метода ин витро
6 август 1898 г. — Учредено е Централно ловно дружество „Сокол”, чийто наследник днес е Съюзът на ловците и риболовците в България
6 август 1903 — Умира войводата Георги Кондолов
7 август 1981 г. — В околоземна орбита е изведен първият български спътник „Интеркосмос-България-1300”
9 август 1920 г. — Влиза в сила Ньойският мирен договор, наложен на България след поражението й в Първата световна война
