Най-древният южноамерикански плод притежава ценни диетични и целебни качества
Автор: проф. Христо Мермерски
Тиквите са били отглеждани още преди 3000 години в Мексико. В България са разпространени два вида: бяла (която се използва като храна на хората поради ценните й хранителни и лечебни качества) и фуражна (различава се с окраската по кората).
По хранителна стойност тиквата се равнява с картофите.
В зрелите плодове от най-добрите й сортове се съдържат 10 процента захари (главно захароза и фруктоза) и до 91 процента вода. Целулозата е около 1 на 100 единици, а киселини почти липсват. От минералните соли преобладават калий и фосфор, но се съдържат също калций, магнезий, желязо, мед, натрий. Високо е съдържанието и на витамин С – 15 мг в 100 г, и каротин – 2 мг.
Плодовете от сорта мускатови (така наречените „цигулки“) по съдържание на каротин надминават дори морковите. Колкото месестата част е по-оранжева или яркожълта, толкова по-високо е съдържанието на каротина в нея. От направените анализи е установено, че в плътната й месеста част се откриват още витамините В1, В2, В6, С и Е, ферменти, протеин и др.
Поради високото си съдържание на калий, който подпомага диурезата и намалява количеството на албумин в организма, тиквата намира широко приложение в рационалното хранене.
Още Авицена препоръчва огромния оранжев плод като лечебно средство при кашлица и при болки в ушите. Той се използва при лечение на копривна треска. Особено полезен е при лечение на атеросклероза и подагра. Сокът от тиква пък действа успокоително на нервната система, а семената й са известни като много ефективно средство срещу глисти. Те са богати на белтъчини, мазнини и витамини А, В, С.
Тиквата е много подходяща и за диабетици, които могат спокойно да се отдадат на удоволствието да похапнат от вкусни блюда, приготвени с нея. Още повече тя помага за по-доброто храносмилане. Използва се и за лекуване възпаленията на дебелото черво, при отоци, предизвикани от заболявания на сърдечно-съдовата система, както и при заболявания на бъбреците и черния дроб.
Прибирането на тиквите трябва да става след падането на първата слана, която попарва и изгаря листата им. Ако плодовете се оставят на полето до по-късно, по тях, особено при вида бели едроплодни, се образуват тъмни петна, от които започва развалянето им. За съхранение се избират добре узрели тикви със запазени дръжки и без никакви наранявания или дори драскотини по кората.
Полезни съвети: Независимо от това, че нейната целулоза е нежна, тиквата трябва да се яде внимателно и в малки количества, особено при изострена форма на язва, колит, гастрит и дисбактериоза. Трябва да се консумира преди основните ястия или 3 часа след тях. Най-полезна е печена, защото в този вид запазва основната част от ценните си вещества. Варена, тиквата трябва да се консумира заедно с водата, защото и в нея има лечебни вещества.
При вече проявени сериозни заболявания най-добър ефект се получава от пиенето на сока от тиква, защото се усвоява бързо от организма и противодейства на здравословния проблем още след 15-20 минути. За да има ефект обаче, трябва да се изпива не по-малко от 800 мл до 1 л сок 30 мин. преди хранене.
