Язовир „Камчия” предлага чист въздух, риба, пейзажи. И малко гняв
Автор: Илияна Христова
Моя позната каза, че стигала до Родопите за час. Тя живее в Бургас и не ползва самолет. Оказа се, че говори за язовир „Камчия”. Приех шегата. След месеци, когато разпънах палатка край бреговете на язовира, разбрах, че това наистина е кътче, което прилича на Родопите.
В някои проспекти ще срещнете язовир „Камчия” с друго име – „Цонево”. Това всъщност са два свързани водни басейна, образуващи третия по големина язовир в България.
Намира се на равно разстояние между Бургас и Варна, на границата на административните области, с което е достъпен еднакво и от двата града. Пътят, който близва бреговете на язовира, е Айтос – Провадия.
Гора, поляни, риба, гледки - това представлява тази местност. Тя навява и малко гняв, за което ще стане дума по-нататък в текста.
Отскоро в района има и удоволствия за по-взискателните гости – хотели. Един е кацнал на склон над село Аспарухово (то може да е изходен пункт в маршрута), друг (цял етнографски комплекс на практика) се намира под него. Край малкото, почти несъществуващо село Дебелец също има места за отдих.
Част от красотите се забелязват и от железопътната линия.
Автобилният и влаковият път отварят изключително красива гледка едновременно към гладката водна повърхност, моравата и руенското село Добромир. Най-видното нещо, което се забелязва веднага в селището, е джамията – пак аналогия с Родопите.
Всъщност, ние сме в Стара планина. И трябва да отчетем с леко съжаление този факт. Съжаление, защото този край е изключително красив, по нищо не отстъпва на прелестите на района на Кърджали например, но не е посещаван от организирани туристически групи. А е до морето, на хвърлей от курортите.
Точно тук Стара планина е гиздаво раздиплена, стегнатата й на запад снага вече е волно разпиляна в ридове, котловини, била, ту гористи и високи, ту ниски, обрасли в зелена трева. А между тях се вият поточета. При този “разюздан” релеф, в който има достатъчно вода, а и може да бъде заприщена, съвсем нормално е бил построен язовир. С което красотата нараства.
Защо туроператорите не водят чужденци там е загадка, която едва ли те самите могат да обяснят. Пътят откъм Варна не е прелест, но поне от Бургас е доста добър.
На юг язовирът граничи с община Руен, която се управляваше от ДПС по времето на Тройната коалиция, асфалтът бе обновен тогава. Но малцина минават по него и тази прекрасна част от Стара планина остава неоползотворена за туризъм.
А посетителите има какво да видят. Точно до село Аспарухово се намират Чудните скали. Това са красиви образувания от варовик, с формата на игли, високи 40-50 метра, изваяни от въздействието на водата и вятъра.
Скалите са с формата на дъга, с “таван” в горната част, свързани са с огромни пролуки, по които е прекаран път. Отдолу ги мият водите на язовира. Иска се голям мързел и липса на въображение, за да си туроператор и не водиш гости там.
Освен с красота, районът е пълен и с история.
Село Аспарухово например е възникнало около древна римска крепост от 8 век. Но не там, където е днес, а на дъното на язовира. Той се изгражда през 19 век, точно върху къщите на хората.
Естествено, преди това те ги напускат и основават селището на близкия хълм. Но хората не изнасят просто домовете си, а камък по камък пренасят и църквата.
Днес тя се издига над язовира, край нея има и гробове на войници, при цялата тази история човек настръхва. Но както казахме, тя не е широко известна.
Най-често край язовир „Камчия” ще видите рибари. Не обичат да говорят и това не е просто съображение да не бъде раздразнен бъдещият улов.
Казват, че мълчат, защото нямало какво да кажат, най-добре говорели пълните с риба до тях съдове. Т.е., остроумни са тези хора, а и добри рибари. Нормално е да са добри, след като в „Камчия” плуват доста видове - платика, червеноперка, каракуда, костур, сом.
Язовирът е познат и на каякарите. Често организират пробези там. А някъде над Чудните скали се провеждат и шампионати по катерене.
Построените хотели в района, които за щастие не са много, постепенно почват да предлагат различни услуги – разходка с АТВ, с корабче, край брега никнат романтични пристани и пейки. Язовир „Камчия” очаква своите гости.
Аз обаче предпочитам палатка, огън, въдица и приятелска компания. Чудно ми е защо не идват чужденци, но още по-чудно ми е защо не идват българи.
