Имало ли е „български жестокости” в Одрин

по време на Балканските войни срещаме името на баронеса Варвара Ивановна Икскул фон Хилденбандт. Тя заедно с генерал Георги Вазов и майор Константин Митов дава показания в защита на българите по време на направената през 1913 г. анкетата. По време на войната тази красива, богата и образована жена става милосърдна сестра. Тя ръководи медицинска мисия, състояща се от 25 палатки, през които минават над 5000 ранени войници и офицери.

Баронесата прекарва пет месеца и половина в непосредствена близост с военните действия. Ранените българи я наричат Руския ангел. Тя взима активно участие в тяхното транспортиране от Одрин през Лозенград до Свиленград.
Ето какво пише тази благородничка в свое писмо с дата 28 август 1913 г. до руския учен, историк и общественик Максим Ковалевски:

„Говорила съм ти толкова много за България и ти винаги си посрещал мойте разкази с интерес, така че сега не се колебая да ти пиша, понеже истината превръща това в мое действително задължение по повод на една статия, която се появи в един от последните броеве на „Daily Telegraph", привидно произхождаща от руски дипломат, изпратен от неговото правителство да направи разследване относно „българските жестокости" в Одрин. Казвам „привидно", защото за щастие общественото положение на лицето, което е отговорно за тази „информация", събрана в продължение на два дни, е вече официално опровергано.

Историята е дело на един вестникарски кореспондент, който по своя собствена инициатива предприел да извърши „разследване", ако изобщо такава дума може да бъде употребена, с цел да представи редица трудни проучвания, които изискват много повече време, за да бъдат сериозни и повече или по-малко верни. Повече или по-малко верни, защото, струва ми се, че post factum, имайки предвид състоянието на духовете на бившите воюващи, техните национални особености, както и взаимните им ожесточения, почти невъзможно е да се достигне до цялата истина. Несъмнено аз не твърдя, че правя това в момента.

Единствено бих желала да докажа чрез фактите, които съм видяла със собствените си очи, че най-добрите намерения – и няма съмнение, че кореспондентът е бил вдъхновяван от такива намерения – често пъти постигат резултати, които са много далеч от истината. Той заявява, между другото, че град Одрин е бил ограбен и полуразрушен от българите, когато те влезли в него.

Аз отидох в Одрин на третия ден след българската окупация и първото ми впечатление, когато навлязох в града, бе огромно учудване от реда, който цареше там, въпреки обстоятелството, че полицаите по това време бяха само 30 души и че улиците буквално преливаха от войници и войскови части, които вървяха в една или друга посока, очевидно радвайки се на победата, но без да направят каквото и да е, което би могло да обиди победените...

Европейският печат е пълен с описания за „български жестокости", извършени срещу турци, гърци и сърби. Странно е да види човек такова пристрастно единодушие при отправяне на обвинения, които е много трудно, почти невъзможно, да бъдат проверени. През време на това, което се нарича „Втората война" – т.е. от възобновяването на военните действия между българи и турци до завземането на Одрин от турците, – нито един чужд кореспондент не бе допуснат в поделенията на българската армия.

Единствено нашата мисия се движеше заедно с предните български части. И аз мога да потвърдя, че през време на двата месеца, които прекарах в Караюсуф, не само не видях нито един случай на обезобразяване на ранени или на мъртви, но не съм и чула да се говори нещо подобно. След обсадата на Одрин от българите действително видях турски трупове, които лежаха със стотици по пътищата и по бойните полета. Те бяха ужасни, понеже разлагането на телата бе започнало.

Те лежаха непогребани в продължение на няколко дни, понеже нямаше достатъчно хора да съберат всички мъртъвци, а жегата бе неописуема. Но никога не съм виждала нито един труп, който да е бил обезобразен. Видяхме десетки ранени турци. Те горчиво се оплакваха от лошия начин, по който са третирани от своите офицери, но нито един от тях не каза нищо за някакви „български жестокости"...

Европа е виновна в извършването на една голяма несправедливост, като покрива с такъв облак от грозни престъпления хора, които се биха при изключително трудни условия, които се биха със стоическо геройство, без да роптаят, хора, които умираха като мъченици, без каквито и да са оплаквания, със сърца, изпълнени с вяра във величието и мощта на своята родина. Аз мисля, че познавам българите, както добрите, така и лошите. Но сега не мога да не се поклоня пред тях с най-дълбоко уважение и с най-горещо възхищение”.


Патриотичен календар

26 август 1886 г. — Княз Александър Батенберг абдикира от българския престол

26 август 1934 г. — На връх Шипка е открит Паметникът на свободата

27 август 1895 г. — На Черни връх на Витоша започва основаването на Български туристически съюз под ръководството на писателя Алеко Константинов

27 август 1916 г. — Българската армия осъществява втория етап на Леринската операция на Македонския фронт по време на Първата световна война

29 август 1921 г. — Умира българският опълченец Никола Корчев, последният знаменосец на Самарското знаме

30 август 1040 г. — Избухва въстанието на Петър Делян

30 август 1881 г. — В София са раздадени първите бойни знамена на части на Българската армия

30 август 1924 г. — В София е осветен православниятХрам-паметник „Св. Александър Невски”

30 август 1984 г. — При бомбен атентат, извършен от протурски терористи на жп гарата в Пловдив, загива една жена, а 42-ма души са ранени

30 август 1987 г. — Стефка Костадинова поставя световен рекорд в скока на височина — 209 см, който и до днес остава ненадминат



В категории: История , Горещи новини