Недостигът на вода влияе на производството на хранителни продукти и може да промени менюто на нарастващото население на планетата
Недостигът на вода влияе на производството на храни и може да има драстично въздействие върху хранителните навици на нарастващото население на планетата.
През 2050 г., когато се очаква то да достигне 9 млрд. души, водата няма да е достатъчна за производството на необходимите количества храна и човечеството може да бъде принудено да мине почти изцяло на вегетарианска диета.
Сега хората получават 20% от нужните им протеини от месни продукти, но до 2050 г. този процент може да спадне до 5 заради сушите, недостига на вода и на храни.
Данните са от доклад на учени от Международния институт за водата в Стокхолм.
Там тази седмица се събират 2500 политици, представители на агенции на ООН, на неправителствени групи, както и учени от 120 страни, които ще обсъждат проблемите пред водоснабдяването на планетата.
В доклада шведските специалисти посочват, че преминаването на вегетарианска диета ще доведе до спестяване на вода, защото вегетарианското меню изисква използването на пет до десет пъти по-малко вода от производството на богатата на протеини храна от животински произход.
Недостигът на вода се усеща осезаемо тази година заради сушите в САЩ и в Русия.
Предупрежденията на учените идват в момент, когато неправителствената организация „Оксфам" и агенции на ООН предупреждават, че може да има втора глобална криза с храните.
Цените на основни хранителни суровини като царевицата и пшеницата нараснаха с близо 50 на сто на международните пазари от юни насам, което е породено от сушата в САЩ и Русия и от слабите мусонни дъждове в Азия.
Над 18 млн. души вече са изправени пред сериозни проблеми с недостига на храни в района на Сахел в Африка.
Според „Оксфам" недостигът на храна и покачването на цените на хранителните продукти ще имат опустошаващо влияние върху развиващите се страни, които разчитат много на внос на храна, вкл. и в части на Латинска Америка, Северна Африка и Близкия изток.
Недостигът на храни през 2008 г. стана повод за бунтове в 28 държави по света.
Приемането на вегетарианството е само един от начините за разрешаване на проблемите, породени от недостига на вода и недостига на храни.
Експертите от Швеция препоръчват да се изхвърлят по-малко храни и да се повиши търговията между страните, страдащи от хранителен дефицит, и страните, задушавани от хранителен излишък.
Девет милиона души по света вече гладуват, а 2 млрд. страдат от недохранване, посочват учените.
Те подчертават, че колкото и парадоксално да изглежда, три тенденции бележат нарастване по света - недохранването, изхвърлянето на храна и преяждането.
Опасно: Растенията и животните се смаляват - по-малко храна за хората
Растенията и животните се смаляват поради нарастващите глобални температури и липса на вода.
Най-лошият сценарий е тези от тях, които се ядат, да достигнат размери, компрометиращи производството на храни през идните години и хранителната сигурност на човечеството като цяло, предупредиха учени.
Прогнозата е, че със затоплянето на климата поради човешката дейност и произхождащите от това промени в околната среда и природата много видове тепърва ще променят вида си.
Учените от Института по биологични науки в Националния университет на Сингапур прегледали описания на вкаменелости и десетки изследвания.
Те установили, че някои видове насекоми, като мравки, бръмбари, пчели, паяци и щурци, са се смалили с времето по климатични причини.
Учените цитират експеримент, според който филизи и плодове на растения стават с 3 до 17% по-дребни за всеки градус покачване на температурите. При рибите този процент е 6 до 22 % и 0,5 до 4% при морските безгръбначни.
Ако абсолютно всичко по хранителната верига вървеше към по-малко едновременно, това не би било проблем. Там е работата обаче, че организмите изглежда реагират с различно темпо на промените, което може да наруши баланса.
Последствията - ограничени хранителни ресурси (по-малко реколта на същия размер земя, например), загуба на биоразнообразие и евентуални катастрофални сривове в екосистемите
Разбира се, голяма част от това "смаляване" е индиректно. Например, нарастващата киселинност на океана, поради повечето въглероден диоксид в атмосферата, пречи на способността на някои организми да изграждат черупките или скелетите си (корали, миди, стриди).
Киселинността намалява и темповете на растеж на фитопланктона, подлагайки на риск цялата хранителна верига, от която той е важна част.
Смяташе се, че растенията ще "процъфтяват" от големите нива CO2 в атмосферата (като част от фотосинтезата им), но нещата не вървят съвсем по очакванията. Растежът им е силно обвързан с водата, която все повече не достига в някои региони, докато други са подложени на тежки наводнения.
По-дългите сухи периоди, дори във влажни части на света, постепенно ще редуцират размера на растенията, предупреждават учените.
Студенокръвните животни (всички без бозайниците и птиците) директно се влияят от промените в температурите, което променя метаболизма им.
Това означава, че ще им е нужно повече количество храна, за да поддържат теглото и големината си, както и че ще достигат полова зрялост при по-дребен размер.
Установено е, че топлокръвните стават по-големи при по-студен климат, тъй като така са по-способни да задържат телесната си топлина. Обратното също е валидно.
За хората тези промени може да окажат пряк ефект върху достъпа им до достатъчно качествена храна.
Инвазивни видове застрашават растения и животни в цял свят
Хиляди растителни и животински видове ползват различен транспорт - автомобили, кораби и т.н., за да пътешестват по целия свят.
Някои от тези "пътници" са незаконни, други - не, но много от тях са просто нашественици.
Според Международния съюз за опазване на природата, който в началото на септември ще се събере на конференция в Южна Корея, тези екзотични нашественици са на трето място сред заплахите за застрашените видове.
В новата си среда инвазивните видове просперират за сметка на своите гостоприемници, като унищожават някои от тях, лишават други от хабитата им или ги заразяват с нови болести.
„Инвазивните видове имат огромно въздействие в света. В някои страни въздействието им е в колосални мащаби", отбелязва биологът Дейв Ричардсън от Университета в Стеленбош в РЮА.
В редица случаи става въпрос за видове, които доброволно са били внесени от човека, като например нутрията, която се отглежда заради кожата й и разрушава речните диги.
Раковини, земни червеи и гъби пък остават дълго време незабелязани, докато не е станало твърде късно.
Що се отнася до Европа, проектът Daisie (Delivering Alien Invasive Species Inventories for Europe), финансиран от Европейската комисия, е преброил 11 595 чужди вида към края на август.
Сред тях са 1000 морски вида, 2400 безгръбначни и над 6600 сухоземни растения.
Списъкът може да бъде удължен и заради увеличения търговски обмен и междуконтиненталните пътувания.
Дори Антарктида е застрашена. Неотдавнашно американско изследване показа, че туристи и изследователи пренасят неволно семена, от които могат да избуят растения за сметка на местната флора.
