През втората половина на август 1885 година тайната подготовка на Съединението от страна на организаторите в Пловдив е към своя край.
Автор: Велчо Василев
Успехът на светлото дело зависи от това дали княз Александър Батенберг ще се съгласи да го оглави.
По това време, по покана на австроунгарския император Франц Йосиф, той присъства на военните маневри на имперската армия в Пилзен. На 9 август се завръща в България, но не отива в София, а слиза на гара Каспичан, където кортеж го придружава до Шуменския военен лагер в местността „Дъбова кория“ край село Мараш. Там се провеждат летните маневри на войските от Североизточна България. Князът е придружен от министър председателя Петко Каравелов, военния министър Иван Вейрман и аташетата на съседните страни и Великите сили.
По лично разпореждане на княза, заедно с кортежа идват Димитър Куртев и Манол Лазаров. Те са участници в борбата за Съединението от Сливенското опълченско дружество, чийто почетен председател е самият български монарх. Още на следващия ден, той ги приема в своята палатка. В дълъг разговор революционерите се опитват да го убедят, че до месец Съединението ще бъде факт, при условие че той вземе под покровителството си святото дело.
Князът, макар и уклончиво, заявява, че щом народът от двете страни на Балкана искрено желае това, той ще го приеме, дори ако се наложи да жертва живота си. За двамата сливенци това е повече от достатъчно, за да изпратят на Захари Стоянов в Пловдив кодирана телеграма която гласи: „Вълна пазарихме повече, отколкото очаквахме. Щом поискате, керваните ще тръгнат. Пригответе място, където да се стовари. Манол“.
Междувременно тактическите учения на войската продължават с голям успех. Князът ги наблюдава и лично се убеждава, че армията е в отлично състояние. На 29 август маневрите приключват и на следващия ден Батенберг приема в лагерната си палатка делегация, водена от Сава Муткуров и Димитър Ризов. Тяхната задача е да направят последни уточнения за извършването акта на Съединението. Те докладват, че целият Пловдивски гарнизон е включен в заговора. Александър I се колебае, притеснявайки се от неблагоприятното международно положение Той припомня казаното му в Пилзен от руския външен министър„Императорското правителство ще държи вас отговорен, ако в Румелия стане някакъв метеж“.
От това Димитър Ризов си вади извода, че Русия не е против Съединението, а срещу това то да не бъде извършено под княжеския скиптър на Батенберг. Ризов и Муткуров заявяват на монарха, че щом е загубил подкрепата на Русия, то престолът му е със счупен крак. Но пък може да бъде поправен с подкрепата на народа, която княза ще има, ако оглави светлото дело.
Пратениците заявяват, че в противен случай Съединението ще се обяви и без българския княз, а Българският таен революционен централен комитет (БТРЦК) ще бъде принуден да се обърне към руския цар, от чието име да се провъзгласи обединението на двете български държави.
С този мъчителен разговор и с последвал голям военен парад на 31 август приключват ученията. Батенберг нарежда запасните войници, участвали в маневрите да не се разпускат, като по този начин се опитва да подсигури военна защита на акта на Съединението.
На 9 септември 1885 г. Александър I влиза в Пловдив начело на втори конен шуменски полк – вече като княз на Северна и Южна България.
