Непознатият български владетел Борис ІІ

Автор: Доц. Йордан Василев д-р по история и икономика

Цар Борис ІІІ е последият с тази титла в българската история. Покойният вече виден български историк проф. Николай Генчев, който дълги години беше преподавател, завеждащ катедра и декан в Софийския университет „Кл. Охридски“, твърдеше, че 90 % от завършващите „история“  студенти не знаят кой е цар Борис ІІ. Той  е малко известен и сред останалите българи, поради което роденият през 1894 г. княз Борис Търновски е щял да бъде обявен като втори в аналите с това име. Евентуалната грешка се коригира от проф. Марин Дринов, който е председател на Българската академия на науките.

И така, кой е Борис ІІ? Няма точни сведения за годината на неговото раждане. По приблизителни данни това е станало през 939-940 г. Той е първороден син на цар Петър І (внук е на цар Симеон Велики) и е обявен за престолонаследник. През 963-969 г. заедно с брат си Роман е заложник в Константинопол, като част от условията на мирния договор между България и Византия. След смъртта на баща му през 969 г. е освободен и заема българския престол. Преди това е принудително оженен за племенницата на византийския император Константина, която става българска царица.

След завръщането си в Преслав заварва отслабено българско царство, което се раздира от вътрешни междуособици. Болярите вече са си избрали за цар един от тях – Станимир, но той сдава властта на Борис ІІ, защото той пристига с 5000 византийски войници, а цялата царска армия наброява едва 2000. Борис ІІ идва в Преслав с по-малкия си брат Роман, когото назначава за началник на войската. Последният започва да набира бранници, но това става трудно, защото хазната е празна.

През същата година от север нахлува голяма войска, предвождана от киевския княз Светослав и превзема Преслав. Сключва се мирен договор, според който България и Киевското княжество се обединяват в съюз срещу Византия. Борис ІІ отпраща съпругата си Константина и се жени за сестрата на Светослав – Преслава. Започва се подготовката на похода срещу Византия, но киевският княз получава известие, че земите му са нападнати от татарите. Поради това оставя само 1000 свои бойци, а с останалата си армия се връща да брани своите владения.

Възползвайки се от това, през 972 г. император Йоан Цмихский нахлува в българските земи с голяма армия. Въпреки че разполага с 8 пъти по-малка войска, включително и хилядата бойци на Светослав, Борис ІІ лично я повежда срещу византийците. Това е първата и последната му битка в неговия живот. Силите са изключително неравни и ромеите печелят сражението. Борис ІІ е пленен и е отведен в Константинопол, където му налагат публично унижение – принуден е да снеме знаците на царското си достойнство.

Подлагат го и на още едно унижение – да се откаже от брака си със сестрата на княз Светослав и отново да се ожени за Константина. Императорското благоволение се свежда до присъждането му на титлата магистър (ранг за военноначалник) и е назначен за управител на Ксантийска област.

През 976 г. на византийския престол се възкачва Василий ІІ, който предприема решителни действия за покоряването на западните български земи. Той обаче се натъква на упоритата съпротива от страна на  обявилия се за цар Самуил. Окуражен от неговите успехи през 979 и 980 г., Борис ІІ предприема тайно бягство.

Заедно с около 300 войници-славяни на византийска служба той се отправя към българската граница. В бързината забравя да снеме от себе си и от тях отличителните знаци и българската стража ги посреща като неприятели. Избива ги почти всичките, включително и Борис ІІ. Така загива последният законен владетел на Първото българско царство.



В категории: История , Горещи новини