Страница от американския вестник „Детройт фрий прес“ от 1903 г.
12 Септември 2012, Сряда
Преди 109 години
Някогашната европейска и американска преса
в продължение на месеци следят и отразяват случващото се на Балканите в размирната 1903 г. по време и след Илинденско-Преображенското въстание. Само за два месеца и половина например американският печат помества над 1500 публикации за бунтовете на българите от Македония и Одринска Тракия и за нечуваните турски жестокости при тяхното потушаване.
На 7 септември кореспондентът на „Дейли мейл“ Реджиналд Вион изпраща телеграфно съобщение в редакцията на лондонския вестник, което после е публикувано и от други световни медии:
„Няма никакво съмнение, че районът на Охрид е подложен на изтребване от страна на турците. Кланетата отпреди сто години не могат да се сравнят с тези, които ежедневно стават във вилаета Монастир.
Притежавам значителни доказателства за това, че турските низами (редовната турска войска) в повечето случаи извършват нечувани зверства, които не са дело само на башибозуците, както се опитват да докажат властите. Участта на живите е ужасяваща. Тъй като не смеят да излизат от домовете си, те са принудени да се препитават с треви и вода и вече са заприличали на хора в последен стадий на глад“...
По същото време вестник „Детройт фрий прес“ в своя кореспонденция от София отбелязва:
„Според достоверни съобщения от Варна по време на проведения неотдавна в Евксиноградския дворец съвет на министрите с председател принц Фердинанд е било взето решение България да запази строго неутрално отношение по македонския въпрос и да бъдат предприети сериозни мерки да се предотврати влошаването на отношенията между България и Турция.
На същия съвет министърът на войната се е възпротивил категорично срещу обявяването на война с Турция, на първо място поради огромните разходи, които такава война би наложила и второ, понеже Великите сили никога не биха позволили на България да се възползва от облагите, ако тя излезе победител. В случай на нападение срещу България от страна на Турция, заявил министърът, сегашната армия би могла да възпре турците през първите няколко дни, докато бъде мобилизирана цялата българска армия в срок от три до дванадесет дни. България никога няма първа да започне войната, заявил той, но ако бъде обявена война срещу нея, то тя безстрашно ще отговори на провокацията.
Като доказателство за мирните намерения на България съветът решил, че при първите признаци за размирици в граничните райони ще бъде обявено военно положение в градовете Бургас, Кюстендил, Филипополис и София. Министрите изразили мнение, че Великите сили скоро ще стигнат до заключението, че македонският въпрос не може да бъде разрешен без тяхната намеса“.
Е, всички знаем от последвалите събития доколко и как въпросните Велики сили са успели да „разрешат“ най-болния проблем на българите – т. нар. македонски въпрос.
Патриотичен календар
7 септември 1913 г. — Избухва Охридското въстание на българското и албанското население срещу сръбската власт в Македония
7 септември 1940 г. — Подписана е Крайовската спогодба, съгласно която Румъния връща Южна Добруджа на Царство България
8 септември 1885 г. — Княз Александър Батенберг издава указ, с който признава Съединението на България
8 септември 1898 г. — Екзарх Йосиф I заедно с митрополитите на Княжество България освещава българската църква „Свети Стефан” (Желязната църква) в Цариград
8 септември 1964 г. — С указ на Президиума на Народното събрание на Народна република България е утвърден националният химн „Мила Родино”
9 септември 924 г. — Цар Симеон и император Роман I Лакапин сключват примирие при стените на Константинопол
9 септември 1943 г. — В нарушение на Търновската конституция 25 Обикновено Народно събрание избира Регентство на малолетния цар Симеон II в състав: княз Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов
9 септември 1944 г. — С помощта на настъпващите в България сили на Червената армия е проведен Деветосептемврийския преврат, при който е свалено правителството на Константин Муравиев и установено правителство на Отечествения фронт
9 септември 1972 г. — Българската национална телевизия излъчва първо цветно предаване — манифестацията от площад 9 септември (днес „Княз Александър Батенберг”)
10 септември 1872 г. — Васил Левски създава първия революционен окръг в България с център село Голям Извор
11 септември 1978 г. — Умира българският писател и дисидент Георги Марков, който е отровен в Лондон 4 дни по-рано
13 септември 1943 г. — Провеждат се англо-американски бомбардировки над Стара Загора, Горна Оряховица и Казанлък.
