Митинг в София по повод обявяването на Балканската война
19 Септември 2012, Сряда
Преди 100 години
Преди 100 години българската преса е твърде оскъдна
откъм броя на излизащите по това време издания. Разразилата се Балканска война затваря много редакции. Някои от вестниците излизат само с ограничени по обем военни бюлетини. Но пък те ни предоставят много детайли от ситуацията в онези времена, които остават иначе извън страниците на учебниците по история. Така във военното издание на в. „Вечерна поща” от 20 септември 2012 г. откриваме една кратка, но много любопитна дописка, озаглавена „Българи от Америка се завръщат”, която свидетелства за мащабите на патриотичните постъпки на тогавашните българи:
„Българското правителство е уведомено, че около 10 000 българи са заминали от Америка. С тях са тръгнали и мнозина американци, желающи да им помогнат в борбата с вековния враг. Американските българи пътуват с три парахода”.
Преди 94 години Един военноисторически сборник пък през 1931 г. публикува откъс от книгата „Пробивът на Българския фронт”, който разказва за действията на 17-а колониална френска дивизия в боя при Добро поле, състоял се на 15 септември 1918 г. Мемоарите са написани от майор Казей – бивш капитан от 4-ти колониален полк:
„17-та колониална дивизия от юни 1918 г. имаше нов началник – генерал Прюно – строен, елегантен, като някой подпоручик, с приятна и добродушна усмивка. Неговата известност беше голяма и той вдъхваше абсолютно доверие у всички...
Генерал Прюно и неговият началник на Щаба на 8 август отидоха да изучат зоната на бъдещите военни действия. Трябва да се признае, че това първо разузнаване не беше много насърчително. Мъчнотиите, които представя местността, и силната позиция на българите, се явиха като непреодолими пречки, и задачата се представи много трудна за разрешение... Фронтът на 17-та колониална дивизия беше срещу позицията на 29-ти Ямболски полк от 3-та Балканска дивизия. Тоя полк заемаше участък от Доброполската река до Патернишкото дере.
Полкът имаше две дружини в първа линия и една – в поддръжката. Наблюдателният пункт на командира на полка беше зад Кравица. Командирът на полка бе ранен на 13 септември и евакуиран. Поддръжката на полка не беше много силна: една дружина от българския 80-ти полк в Тополец (дивизионен резерв) и една етапна австрийска дружина на Козяк. Те са били усилени на 14 септември. Артилерията беше многочислена. Тя беше концентрирана към поляната на връх Хлебар, където бе намерила великолепни позиции за батареите...
Българите очакваха още от месец август да бъдат атакувани в Мъгленско. Движението и подготовката на атаката бяха възбудили тяхното внимание. Българската главна квартира в своя таен бюлетин № 55 от 1 септември казваше: „Сведенията за една неминуема атака към Добро поле с всеки ден добиват все по-голяма достоверност. Подготвителните работи се извършват с трескава бързина. Изработването на нови пътища е вече на привършване. Към Мъглен са забелязани големи биваци“.
За съжаление противниковите англо-френско-сръбски части успяват да пробият нашия фронт, в резултат на което след още няколко кратковременни военни действия България е принудена да иска примирие и да излезе от войната.
Патриотичен календар
14 септември 1067 г. — Умира българският отшелник и светец, един от първите последователи на свети Иван Рилски – Прохор Пчински
15 септември 1919 г. — Роден е Николай Хайтов
15 септември — Международен ден на демокрацията, обявен от ООН през 2007 г.
16 септември 1794 г. — Поп Стойко Владиславов е избран от търновския митрополит за врачански епископ и приема името Софроний Врачански
16 септември 1875 г. — Избухва Старозагорското въстание, организирано от БРЦК и ръководено от Стефан Стамболов с помощници Захари Стоянов и Георги Икономов
16 септември 1907 г. — Основан е Съюз на запасните офицери в България
17 септември — Празник на София, на Лом и на Костинброд
19 септември 1918 г. — Части на Българската армия спират настъплението на английската армия в битката при Дойран
19 септември 1944 г. — Учреден е Съюз на българските художници (СБХ)
20 септември 1444 г. — Армия от кръстоносци навлиза в българските територии, като преминава река Дунав при Оршова
20 септември 1916 г. — Иван Вазов е номиниран за Нобелова награда за литература за 1917 г.
