За трета поредна стопанска година управляващите си спестиха възстановяването акциза върху горивата за земеделските производители – буферен механизъм на ЕС, към който задължително прибягват всички страни-членки, за да поддържат конкурентоспособността на своето земеделие и да осигуряват неговото възпроизводство и развитие. Нещо, което правеше без забавяне дори и корумпираната, както я наричат, Тройна коалиция.
За правителството на ГЕРБ обаче нерадостното положение в селското ни стопанство, както и намаляващото равнище на заетост в него явно са по-маловажни неща от размера бюджетния дефицит и желанието на финансовия министър да бъдем потупвани периодично по рамото от Брюксел.
Проблемът тук е един-единствен и той е очевиден за всички, освен за заелите щраусова поза наши днешни управляващи – не може да има богата и стабилна финансово държава, когато населението й е бедно и все повече затъва в мизерия.
Нека припомним обаче набързо хронологията на това скандално положение. Веднага, щом взеха властта, ГЕРБ обявиха, че в сектора има много нарушения, които трябва да бъдат разследвани и внимателно анализирани, след което вече можело да се пристъпи към плащания по възстановяване акциза върху горивата на земеделците.
В това уж разследване мина цялата стопанска 2009 – 2010 г. и след като нито нарушения се разкриха, нито пък се извършиха плащания, то предвидените в бюджета на страната от Тройната коалиция средства отидоха за други цели.
През следващата година пък се оказа, че възстановяването на акциза не може да стане поради простата причина, че “случайно” не е предвидено в бюджета на държавата и Народното събрание трябва да се произнесе, за да се промени това положение. Парламентът и до днес не е направил нищо по въпроса по простата причина, че никой не е поискал от него това, но този факт очевидно не тревожи особено министрите и депутатите от ГЕРБ.
Едва когато първият протестен трактор премина тунела “Траянови врата” м.г., нещата взеха да се развиват доста по-бързо и в крайна сметка скоропостижно нотификацията за намаления акциз на горивата за земеделски нужди бе одобрена от Европейската комисия в началото на декември 2011.
“Зърнопроизводителите го искаха и ще го получат”, заяви по този повод министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов на пресконференция във връзка със стачните действия на хората в бранша. И добави, че за целта са заделени едни 70 милиона лева, от които ще могат да се възползват не само заседналите със стачката си в гърлото на премиера земеделски стопани, но също и животновъди и зеленчукопроизводители.
Стопаните обаче видяха тези 70 милиона през крив макарон. И те по всяка вероятност, както част от парите за здравеопазването, както конфискуваните от правителството средства от втория стълб на пенсионното осигуряване също са отишли за строителството на любимите на премиера магистрали.
Нещо повече. Помощта за акциза трябваше да започне да се изплаща от 1 юли тази година. За сериозността на правителството да изпълни обещанията си и ангажимента си ясно говори фактът, че то не си направи труда да изработи механизъм как да става това, с което нормативно блокира целия процес.
На всичкото отгоре, без да е ясна схемата за осъществяване на разплащанията, земеделското министерство започва да отпечатва ваучерите, с които се предвиждаше да стана така, превърнали се после в напълно непотребни хартийки.
Нека припомним, че по всеобщо мнение буферите в условията на членство в ЕС са механизми, които е жизнено важно да бъдат използвани. Ние имаме разрешени два буфера – националните доплащания и нотифицираната държавна помощ за намалена ставка на акциза върху горивата за земеделските производители.
Те обаче в момента не се използват от страна на правителството ни, за да се да компенсират трудните условия и голямата суша през това лято, което не само намали добива на зърнени култури, не само съсипа почти напълно слънчогледовата реколта, но и поради оскъдния воден запас в почвата направи невъзможно засяването на маслодайните култури, на които разчитаха много от българските фермери.
Резултатите в земеделието идват една-две години по-късно, защото процесът на производство е по-бавен и свързан с процеса на реализация. Това означава, че на практика големите проблеми, които се залагат сега, ще дойдат през следващата година, а не през тази.
Истинското и цинично по същество отношение на правителството към действително единствения работещ отрасъл у нас - българското земеделие, обаче става ясно от едно изказване на премиера Борисов в началото на лятото в Попово: “Няма да има пари за зърнопроизводителите през тази година. Разбрали сме се с тях. Получените помощи през последните три години стигат”.
След това изказване коментарите стават вече излишни. А е налице и убеждението в земеделците, че и през тази стопанска година няма да получат евросубсидиите си.
Дарина Ташкова, регионален координатор за Айтос на Асоциацията на земеделските производители в България:
При положение, че единственият наистина работещ сектор у нас през целия преход е бил земеделският, защо държавата така и не си постави цел да освободи, образно казано, от прангите този локомотив на икономиката ни, който можеше досега да я изтегли на доста по-добро място. Вместо това имаме огромна и непрекъснато променяща се нормативна база, при това с всичките, понякога смайващи несъответствия в нея, имаме трудно подвижна и на места направо некомпетентна чиновническа машина, а през последните три години се бавят не само европейските субсидии, но някои от тях въобще не се изплащат. Както е с акциза на горивата, за който има европари, има решения, има уж всичко необходимо, а не се възстановява. И не съм само аз тази, която се питам на какво се дължи това – на незаинтересованост, на некомпетентност или на нещо друго?
