Антон Югов на среща с избиратели от пловдивския квартал „Въстанически“ на 15 декември 1952 г.
26 Септември 2012, Сряда
С досиета в таен сейф той дълго време се мисли за недосегаем
Автор: Борис Цветанов
Не се наемам да бъда закъснял адвокат на Антон Югов. Но в последните години некомпетентни или недобросъвестни автори по гьобелсовски налагат лъжлива представа за свалянето му от премиерския пост преди половин век. А още Сократ е казвал: „Мисли по-малко за Сократ, а повече за истината“.
Антон Югов бе фин човек. Деликатен във всяко отношение. Не би си позволил заради „слаби ангели“ да участва в игрички с една от секретарките си, та да даде в ръцете на Тодор Живков „голи снимки“, които той уж да размахва като една от причините за свалянето му от премиерския пост.
Всъщност Югов изобщо не си пада по джамбуретата и никога не е взимал участие в популярните през 1950-51 г. сбирки на висшия ешелон в съботните нощи на втория етаж на Военния клуб (тогава ЦДНА). Там, където под насмешливите погледи на поувяхналата певачка Тинка Краева изгряват звездите на Ирина Чмихова и Мария Косева.
Но бившият министър на вътрешните работи знае как да използва оргиите, за да се снабди с досиета-компромати, които да го направят недосегаем. Иначе още от 1958 г., когато в Кремъл Хрушчов поема и партията, и държавата, въпросът, който си задават в София, е не дали ще бъде свален от премиерския пост Антон Югов, а кога.
С досиетата в тайния сейф, зазидан някъде из стените на богаташката къща на банкера Марко Рясков, в която Югов се е настанил след „победата“, той подшушва това-онова на имащата влияние над Червенков оперна прима Нели Карова. Заведена от Вожда на едно джамбуре през 1951 г., певицата възмутена си тръгва, като веднага след това Червенков слага край на вакханалиите.
Югов бе и високоерудиран, най-представителният след каскетаджийския елит на партията мъж. Дори когато караше седемдесетте си години, оставаше все така ненатрапчиво елегантен и привлекателен. Когато се качваше в трамваите, предизвикваше фурор, а тези, които го срещаха по пътя към любимото му заведение „Стадион“ до БСФС, отдалечено само на триста метра от дома му, почтително му кимаха и дори сваляха шапки.
Той е най-магнетичният оратор, който Българската комунистическа партия е имала в цялата си история. Дори актьорът Ицко Финци се е учил от него на актьорско майсторство. Видял го за първи път като артист в Бургаския театър и останал впечатлен от изграждането на мелодията на фразата – „ритъм и височина – от ниско и бавно към високо и бързо, патетичен финал и мнима точка... до пълно овладяване на публиката“.
Поемайки премиерския пост, Югов прави невъзможното за тоталитаризма – държи здраво властта в държавата далече от партията. Което вбесява Живков. Особено след 1958 г. Кошмар за Тато са все по-честите пътувания на Югов до СССР. Там той обикновено се заседява при свата си Михаил Шолохов. Във Велико Търново от близо половин век живее Дария, комшийка на нобелиста на станица (вид населено място, б. р.) Вешенская.
Нейният брат шофира джипа, с който премиер и писател по цели седмици ловуват. Според Живков – заговорничат против него. Всъщност Югов и Шолохов си говорят предимно за литература с бившия министър на вътрешните работи и майстор на интригите Руси Христозов. Последният отдавна е вдигнал мерника на бившия си началник, както още на Цола Драгойчева, Добри Терпешев, Георги Чанков, но е безсилен.
Христозов и Живков стигат до идеята да пратят писъмце на Хрушчов. То, разбира се, попада първо в ръцете на шефа на КГБ Семичастний. Той не е професионален чекист. Но е апаратчик. Освен това вече е деен участник в заговора срещу Първия, целящ отстраняването му и поставяне на послушния Брежнев на неговия пост. Клеветата от София му е добре дошла, за да отклони вниманието от истинските заговорници. А и отдавна ненавижда Шолохов, псува го на майка, както прави с Пастернак, Бунин и всичко пишещо, пеещо или играещо на сцена.
В резултат от донесението на Семичастний, Хрушчов започва да гледа накриво Живков. Това отношение ще се превърне в кошмар за нашия Първи. Стари софиянци вероятно ще си спомнят омърлушената физиономия на Тато при посещението на Хрушчов в онези времена.
Вместо благ жест от Кремъл, той получава от хранените му хора две писма от Стефан Богданов. Последният е опасен човек – строител е на контрашпионажа след Девети, дясна ръка на Югов тогава, бивш съветски разузнавач (1937-1942 г.), пет години лежал в затвори преди Девети и седем години (главно в Бургаския затвор) в социалистическа България. Едното писмо е до него.
Освен че намеква, че е зле осведомен, Богданов му пише още: „Съмнявам се в големите си надежди, които съм възлагал на Вас за смела и последователна линия на ХХІІ конгрес на КПСС. Вашата линия е неправилна за мен... затова говори начина за избиране на делегати за предстоящия конгрес на БКП. Вие не давате място на принципни въпроси, задушавате критиката...“
Това си е направо подготовка за намеса на Кремъл според Живков, но още по-опасно е другото писмо, адресирано до Хрушчов. Там Богданов пише: „У нас върхушката се е скрила зад „историческия“ Априлски пленум и си я кара по старому. Настръхнала е – „защо трябва да ровим в миналото!?“ Формално нашето ръководство подкрепя линията на ХХІІ-я конгрес, но не предприема никакви мерки. Не се заблуждавайте от привидно радушното, стигащо до откровено подмазвачество отношение на нашите първи ръководители към Вас...“ и т. н.
За Тато е ясно, че ако Хрушчов развее това листче на партийния конгрес, пух и прах няма да остане от него.
Писмото носи дата 22 октомври, като капак на всичко предстои пътуване по служба на Богданов до Москва, а конгресът на партията е насрочен за 5 октомври. Ножът е опрял до кокъла.
Следва ново шушу-мушу с Христозов. И за него бие последния час. В оня таен сейф има компромати за това как е сложил в джоба си немалко пари от трите милиона долара, дадени на партията и правителството за изселването на евреите преди няколко години.
Живков има още основания да трепери – само преди дни се е върнал от Москва, но там Хрушчов му е теглил едно конско за това, че според КГБ от София е изтекла информация за разполагането на ракетите в Куба. Тато е повече от сигурен, че Кремъл ще тикне на предстоящия конгрес „вся власть“ в ръцете на Югов.
Ден преди това – на 4 ноември, предстои пленум на ЦК, но още на 3-ти Живков свиква съвещание на Политбюро в заседателната зала на втория етаж на Партийния дом. Нищо неподозиращият Югов не обръща внимание на съмнителните типове с приповдигнати от патлаците на кръста джобове. На заседанието Първия заявява, че пленумът ще има една единствена точка: „Окончателно преодоляване на последствията от култа към личността“. Веднага след което се нахвърля срещу Югов и го изкарва отговорен за репресиите в партийния апарат, за екзекуцията на Трайчо Костов, като родоначалник на извращенията, човек с болни амбиции, отмъстителен, зъл, суетен, честолюбив, жаден за власт, организирал втори властови център... Накрая Югов директно е посъветван да не взема участие в конгреса, на който е делегат.
Макар всичко това да му се стоварва като гръм от ясно небе, премиерът посреща излиянията спокойно – компроматите в сейфа ще му затворят устата още утре.
„Напълно съм съгласен – казва Югов, – поддържам предложението в това число и да бъда изваден от Политбюро“.
Вкъщи обаче намира касата си празна. Христозов е нахлул с верни хора и е открил сейфа. В него не са останали дори белите пари за черни дни, които Югов предвидливо си е заделил.
Двадесет и осем години по-късно той ще блести с присъствието си на ХІV конгрес на партията, както е блестял с отсъствието си на осмия.
През тия години ще е редовен посетител на „Стадион“, ще си пие мастиката, а в Брестовица ще му наливат вино в избата от бъчвата, на която е написано „виното на Антон Югов“.
Към Цвятко Анев след излизането му от затвора ще кима недоволно: „Защо не се допитахте до мене, да ви кажа как се прави успешен заговор!“
Ще почине на 87 години през 1991 година, почти забравен, както ще личи от малцината, дошли да го изпратят в отвъдното.
