Грахът се смята за едно от най-древните културни растения.
Автор: проф. Христо Мерменски
В разкопки на постройка още от каменната и бронзовата епоха са намерени семена от грах. Хранителните и лечебните му качества са известни отдавна. В Холандия още през XVI век любители-градинари са започнали селектирането на негови сортове с цел увеличаване на ценните качества на растението.
Сега в много страни гледат на тази бобова култура като на поливитаминни таблетки с високо съдържание на витамини и ценни минерални соли. Грахът съдържа целия набор от витамините В, С, РР, А, ценни соли на желязото, калия, фосфора, калция и др. Той е ценен и с високото си съдържание на белтъчини. Количеството им в 1 кг е равно на това в 1 кг говеждо месо. За разлика от фасула, грахът има по-нежни влакнини и не действа така грубо на стомаха.
Той съдържа въглероди, главно във вид на фруктоза, които спомагат за подсилване на организма, и то без участието на инсулин.
Друго ценно негово качество е, че може да се консервира и съхранява с години, без да загуби хранителните си и вкусови качества. Това дава възможност да бъде включван целогодишно в диетите.
Освен това той е и много добро средство срещу запек. За целта се използва изсушен грах, смлян на кафемелачка. Полученият грахов прах се приема по 1 чаена лъжичка 3 пъти на ден, независимо дали преди, или след ядене. След седмица дозата се намалява на 1 чаена лъжичка дневно.
Родината на лещата са високите плата на Азия – между Хималаите и Хиндукуш. Тя е едно от най-древните културни растения, съществували на планетата още в праисторически времена. Подобно на фасула, тя е от много добре балансирана храна, тъй като семената й съдържат от 21 до 36 процента белтъчини, от 43 до 54 процента въглехидрати, до 2, 5 на сто мазнини. Освен гореспоменатите хранителни елементи, лещата е богата и на минерални соли и микроелементи, които също играят съществена роля върху нормалното развитие и функциониране на човешкия организъм.
Сериозно предимство на лещата пред фасула е, че при консумирането си тя не предизвиква газове, тъй като влакнините в нея са по-нежни. Освен това се сварява неколкократно по-бързо. Препоръчително е тя да присъства като заместител на фасула на трапезата ни поне 2 пъти седмично.
Соята е житно растение с наситена фармакологична активност. Тя е богата на хормони от растителен произход и затова спомага за повишаване нивата на естрогените след менопаузата. Растението се смята за враг на рака на гърдата. Вероятно консумацията именно на нейните зърна е една от причините това заболяване да се среща рядко сред японките.
По своите хранителни и лечебни качества соята превъзхожда не само фасула и граха, но и редица меса и високобелтъчни храни. Тя съдържа до 52 процента много ценни белтъчини и 38-40 % мазнини. Затова в хранителната промишленост тя се използва за производство на белтъчно и соево олио.
През последните 30 години в редица лаборатории в света започна производството на соеви продукти с високо съдържание на лесно усвоими белтъчини и мазнини.
Соята подобрява здравето на хората по много начини. Редовното й консумиране значително подобрява кръвната картина на хора с изключително висок холестерол и вероятно спомага за премахване на повредите по артериите. Съществуват и сериозни доказателства, че тя регулира нивото на инсулина, кръвната захар, функциите на стомаха и предотвратява възникването на рак на стомаха.