Китайската фурма или още известна с наименованието хинап — е субтропична култура, която се отглежда в Китай
Автор: Дина Харизанова
вече повече от 5000 години, но у нас тепърва набира популярност. В последно време нарастват площите, засадени с нея в много страни по света и най-вече в Индия, Пакистан, САЩ, Испания, Италия, Франция, Португалия и пр. Интересът към хинапа хич не е случаен, тъй като неговите плодове могат да се използват както свежи, така и преработени в компоти, сладка, маринати, пюрета или захаросани.
Те намират широко приложение в сладкарската, парфюмерийната и фармацевтичната промишленост. Първо, защото растението се отглежда много лесно и в нашата страна, да речем, не са отбелязани случаи да бъде нападнато от болести или неприятели. И второ – заради неговите изключителни полезни свойства. Пресните му плодове съдържат много ценни за човека съставки като захари, органични киселини, белтъчини и пр. Те са особено богати на кобалт, йод и желязо, както и на витамин С. Самите цветове са много медоносни и осигуряват на пчелите паша цели два летни месеца (цъфтежът е късен – през юни-юли), когато по принцип основната маса от цветни растения отдавна е прецъфтяла.
От древни времена хинапът е използван за лечение на простуди, болести на черния дроб, бъбреците и сърцето, при заболявания на храносмилателната система, високо кръвно налягане и за регулиране на холестерола. При това лечебни свойства притежават всички части на това растение – плодовете, кората, листата и корените.
Ако желаете да отгледате хинап в двора си, сега е най-подходящият момент да засадите фиданка от него. Такива вече може да се намерят и на нашия пазар или пък от любители градинари. Тъй като около стъблото на това растение се появяват много издънки, трябва да се знае, че те също стават за разсаждане. Характерно за тях е, че те напълно запазват свойствата и качествата на майчиното растение. Хинап може да си завъдите дори от костилката на плодовете, като може да разчитате, че новополучените от тях фиданки също ще наследят качествата на предшественика си.
Дръвчетата са много плодовити и започват да плодоносят още на втората-третата година от засаждането си, а може и по-рано. Короната се оставя да се формира свободно и да се изгражда естествено, като растението може да се остави да се развива и като храст, ако не се отстраняват издънките му.
Някои го наричат „желязно дърво“, тъй като се отличава с доста твърда дървесина. Кореновата му система пък е много мощна и на дълбочина корените му достигат до 3 метра, а на ширина може да се разпрострат до 7 метра в диаметър. Затова и не е капризно към почвената влага и прекрасно се развива както в тропичен и субтропичен климат, така и в умерено-континенталните ширини. През зимата издържа на мразове до минус 30 градуса по Целзий, което дава шанс на този пришълец от Китай да се чувства комфортно и в нашата плодородна страна.
Тук имаше коментар, който беше премахнат заради това, че бе написан с латински букви. Администраторите ви напомнят, че трябва да пишете само на кирилица.
