По време на Балканската война в битката при Селиолу на 9 октомври участва и 4-ти Конен полк
10 Октомври 2012, Сряда
Преди 100 години
Продължаваме да публикуваме разкази от първо лице,
свидетелстващи за случилото се преди едно столетие по нашите земи по време на Балканската война. Ето и част от спомените за тези събития на поручик Барбар Отон – командир на рота от 25-и пехотен Драгомански полк, в които той дава сведения за развитието на боя при Гечкенлий – Селиолу, близо до Одрин, състоял се на 9 октомври 1012 г.:
„На 9 октомври 1912 г. към 6 часа сутринта продължихме походно-настъпателния марш в посока на селото Татарларе. Отначало нашата 4-а дружина беше прикритие на артилерията, до когато стигнахме селото Селимен-Талишман, понеже артилерията до това село се движеше по другъ път, а не по пътя на пехотата.
Тука полка спря за малка почивка. Насядали покрай пътя забелязахме, че една бабичка ни наближи. Бабичката носеше една торбичка на гърба си; тя идеше, като че ли откъм селото Селимен-Талишмен и отиваше към Таталаре. Савата я заприказа.
— Добър ден бабо — обърна се към нея Савата.
— Добър ден синко, добър ден — отвърна бабата с глас, в който се четеше умора и отчаяние.
— От кое си село, бабо — продължи той.
— От Татарларе съм синко, от Татарларе.
— Е, сега вашето село е свободно; няма го вече турчина — продължи Савата.
— Ех синко, и русина го беше изгонил, а турчина пак се върна... — И като поклати с глава, бабичката продължи: — и сега турчина пак ще се върне, синко ...
Тия, последните думи, изказани от тая престаряла българка, паднаха като гръм от ясно небе.
Ние се спогледахме. Савата в първия момент нищо не можа да каже; след малко всички почнахме да се смеем и да утешаваме бабичката, но тя вече не ни слушаше, а с бавни, но равномерни стъпки си продължи пътя за селото. В това време се подаде камандата „ходом”, ние всички настанахме, войниците се подредиха и колоната тръгна. Савата дълго време не можеше да забрави горната случка с бабичката и щом ни се случваше и най-малкия неуспех или когато научавахме някое лошо известие, Савата ни казваше: „Помните ли какво каза оная бабичка при Татарларе?”
Тук при село Татарларе влязохме в общата колона на бригадата. Към обяд бяхме вече на висотите източно от селото и почнахме да се спущаме по пътя, който водеше за село Еджалия. Към два часа след пладне бяхме вече в полето, когато зачухме в ляво от нас, в посоката на селата Селиолу и Гечкенлия оръдейна стрелба. Отпосле узнахме, че 8 и 31 пехотни полкове са влезли в бой с турците на линията Лозенград – Селиолу близо до последното село, а заедно с тяхъ и лявото странично прикритие на нашата бригада, състояща се от три дружини от Първи пехотен Софийски полк, челната дружина от което прикритие се командваше от подполковник Червенаков. Благодарение инициативата на този офицер, цялото ляво странично прикритие на бригадата започва стремително настъпление и помимо големите жертви, които това прикритие даде в убити и ранени офицери и войници, успява към 4 часа след пладне да се доближи на 200 крачки от турската артилерийски позиция, да атакува на нож и да завладее 8 скорострелни турски оръдия с няколко ракли. В това време оръдейната стрелба в ляво от нас се засили — ние, вече виждахме и самите пръскания на нашите и неприятелските шрапнели. Всеки от нас почувства, че е дошъл вече часът и ние да влезем в бой...“
Патриотичен календар
5 октомври 1878 г. — Избухва Кресненско-Разложкото въстание
5 октомври 1879 г. — Генерал-губернаторът на Източна Румелия княз Александър Богориди прави първа копка за възстановяването на Стара Загора
5 октомври 1912 г. — (стар стил) Балканският съюз (съставен от България, Сърбия, Гърция и Черна гора) обявява война на Османската империя, като отговор на навлизането на турски войски в Черна гора
6 октомври 1014 г. — В Преспа, при вида на ослепените си войници, умира българският цар Самуил
8 октомври 927 г. — Българската църква е обявена за автокефална църква и за първи български патриарх е избран Дамян — архиепископ на Дръстър (дн. Силистра)
8 октомври 1958 г. — Умира българският детски писател и преводач Ран Босилек
9 октомври 1849 г. — В Цариград е осветен българският параклис, на чието място по-късно е построена така наречената Желязна църква
