Църквата „Успение Богородично” и старото Василико при залез
16 Октомври 2012, Вторник
Откритията при разкопките в района на църквата „Успение Богородично” в кв. Василико надминават и най-смелите им очаквания
Автор: Милен Николов археолог в РИМ - Бургас
През лятото на 2012 г. се проведоха първите в историята на Царево археологически проучвания на територията на града. Разкопките бяха финансирани по проект „Виа Понтика” и се осъществиха от екип на Регионалния исторически музей в Бургас.
Историята на Царево започва с историята на тази част на града, която съвременните царевци наричат просто „Квартала” или „Стария квартал”. Това е днешният квартал Василико. Всъщност самият град се е наричал Василико до 1937 г. На 1 август 1937 г. цар Борис ІІІ прерязва лентата на новото пристанище там и като основен дарител за неговото изграждане става и кръстник на селището – в негова чест гражданите на Василико решават градът им занапред да се нарича Царево.
През 1950 г. последва ново преименуване на селището. Повод за това е създаването на опитни полета в района, където се провеждали експерименти по отглеждането на южни култури като портокали, лимони, маслини и др. Прилагал се е опитът на известния руски и съветски биолог и селекционер академик Иван Мичурин. Оттогава до 1991 г., когато отново се преименува със старото си име Царево, градчето се нарича Мичурин.
Древно Василико се намира между носовете Лимнос (при днешната местност Гаргите) и Рохи (при къмпинг „Нестинарка“), в района на днешната църква „Успение Богородично”. Първите исторически сведения за него са от средата на ХІІ в. и са дело на арабския географ Ал-Идриси. Василико присъства като пристан и в една карта от 1352 г.
Въпреки тези сведения, досега се приемаше, че селището е основано в самия край на ХV или дори ХVІ в., откогато датират някои данни за него в турските документи. В тях то е описано като пристанище. Самото населено място като такова присъства в турските данъчни регистри на кааза Анхиало от ХVІІ в. Василико е описано като селище и пристанище и от граф П. Толстой през 1707 г.
Още през първата половина на ХІХ в. градчето се превръща в стопански и културен център на региона на крайбрежна Странджа. Тогава то разполага с флот от 42 кораба и наброява близо 2000 души. Повече от 20 от плавателните съдове са били 200-тонни гемии, шхуни и тримачтови платноходи. В средата на ХІХ в. се изгражда училище, в което учат много деца от странджанските селища.
Повечето от жителите на Василико били гърци. През 1882 г. след опустошителен пожар селището изгаря почти напълно. После е възстановено, но част от жителите се заселват край северния залив, при нос Лимнос. Това ново поселище е всъщност ядрото на днешно Царево. След 1913 г. гръцките семейства се изселват и на тяхно място идват бежанци от Източна Тракия.
Тазгодишните археологически проучвания бяха съсредоточени в района на църквата „Успение Богородично”. Има сведения, според които на мястото й е имало много по-стара църква с патронното име „Св. Троица”. В сегашния си вид църквата е построена през 1810 г., през 1831 г. е преустроена, а окончателния си вид добива през 1894 г., когато отново е ремонтирана след големия пожар от 1882 г.
Този храм представлява монументална трикорабна едноапсидна базилика с размери 27 на 17 м. Това е една от най-големите, ако не и най-голямата, църква по българското черноморско крайбрежие от този период. Храмът е безпристрастен свидетел за богатството и блясъка на старо Василико – много добре е известно, че е уникално явление в годините на турското робство да бъде построен подобен огромен християнски храм. От тук произхождат редица ценни икони, сред които и „Св. Йоан Кръстител – Ангел на пустинята”, която се датира от ХV в.
Преди започването на разкопките, около храма се откриваха многобройни керамични фрагменти от епохата на Средновековието. Тук са намирани средновековни и антични монети и една изключително ценна четирифитилна бронзова лампа от V-VІІ в. – църковна утвар, които не са известни на археолози и историци.
Разкопките се съсредоточиха северно, южно и източно от църквата. Като техен ръководител съм много щастлив, че в резултат на тях направихме открития, които надминаха и най-смелите ни очаквания.
Така например установихме, че северно от църквата съществува некропол от ХVІ до самото начало на ХХ в. Гробовете от по-късните периоди са унищожили не само по-старите погребения, но и каменни средновековни зидове, от които са останали отделни изолирани фрагменти. Теренът е изцяло компрометиран – късните изкопи са преобърнали пластовете почти до скалата.
При изкопаването на гробните ями от пластовете бяха извадени доста цели находки – глинени канички, медна екзагия и много други. Особено ценни са фрагментите от керемиди с врязан кръст и съкращение на формулата „Иисус Христос Побеждава”. Открихме също така и фрагмент от сграфито-блюдо с изображение на риби, част от друг съд с изображение на орел и прочее ценни артефакти.
При работата в този сектор постоянно се откриваха парчета от тракийска керамика, както и части от антични гръцки съдове. Установихме, че тези находки произхождат от изкопани в скалата тракийски ями с възможен култов характер от ІV-ІІІ в. пр. Хр. Горната част на ямите е унищожена от християнските гробове. Сред откритите тук исторически свидетелства най-стари са фрагментите от керамика от VІ-V в. пр. Хр., части от гръцки амфори и три енглифични печата. Попаднахме и на тракийска медна фибула и изцяло запазен хромел от габро с ладиевидна форма.
Южно от църквата проучихме терена около недовършено училище, чийто строеж е започнал в края на ХІХ в. Основите му са пробили археологически пластове с материали от ІV – ІІІ в. пр. Хр., V-VІ в. и Х-ХVІІ в. Тук изровихме фрагменти от Константинополска луксозна керамика от Х в. – рядка находка, характерна за Преслав, Несебър и Созопол; дъно от сграфито-съд от ХІІІ в. с врязан надпис-монограм на името Михаил, многобройна керамика от ХV-ХVІІ в. и бронзова ампула за елей – още една находка, която е църковна утвар.
Сред най-интересните предмети е фрагмент от съд-майолика, с прекрасно изображение на кораб, който може добре да се датира от края на ХVІ в.
Източно от църквата, на малък нос в района на старата вятърна мелница – т. нар. „Ветреница”, попаднахме на основите на голяма сграда с дължина 12 и ширина 6 м. Тя е била двуетажна, с чардак от север и вход от изток. Тук открихме многобройни находки от V-VІ и ХVІ - ХІХ в. Сред тях са желязна пика и шпора, което ни накара да предположим, че през ХVІ-ХVІІ в. тук е имало военен пост. От тази сграда произхожда и една особено ценна находка – оловна митническа пломба от ХVІІІ–началото на ХІХ в., която тепърва ще се проучва. Пломбата беше идентифицирана от Ц. Райчевска и И. Лазаренко и говори за активна морска търговия на Василико с други пристанища на Турската империя.
Намирането й поставя въпроса – не е ли открито от нас зданието на митницата на древно Василико? В полза на това предположение са и намерените тук калеми и фрагменти от каменни плочи за писане, които показват нейния подчертано административен характер. В Митницата открихме и оловно капаче от ампула за териак – легендарното лекарство-панацея от античността до ХІХ в. То е поправяно няколко пъти и това показва колко ценна вещ е била за притежателя си.
В момента Митницата е консервирана и експонирана, а изкопите без археологически структури са засипани. Тракийските ями също са експонирани и са снабдени с предпазна ограда, като находките са предадени в музея в Царево.
