Фашистки поздрав, отправен от лидера на неонацистката партия "Златна зора" Никос Михалолякос, предизвика остри реакции в Гърция, съобщава радио "Атина".
Инцидентът стана по време на проява на гръцката младеж.
Михалолякос застана пред членове на младежката организация и издигна дясната си ръка в нацистки поздрав.
„Наричат ни нацисти, но никога не са ни наричали крадци, тези ръце може понякога да поздравяват така, каза Михалолякос и вдигна ръка - но са чисти, те не са мръсни ръце, не са крали". Представители на крайнодесните и преди са правили подобни жестове, но това е първото подобно действие на лидера, след като беше избран в парламента през лятото на тази година.
Секретарят на партията „Нова демокрация" Манолис Кефалоянис заяви, че за повечето гърци, чиито деди са екзекутирани от нацистите и са загубили роднини в националните борби, фашисткият поздрав не е само предизвикателство, но и обида.
Михалолякос няма никакъв проблем да поздравява нацистки. Той се възползва от кризата и обещава една нова Гърция със средства, довели Европа до катастрофата, коментира представителката по печата на социалистическата партия ПАСОК Фохи Генимата.
Нацистите са лицемери, разбойници и убийци на народите, защитници на капитала. Точно тези представлява "Златна зора", обяви представителят на комунистическата партия Панайотис Мендрекас.
"Златна зора" категорично отхвърля принадлежността си към неонацизма, но в продължение на много години разпространява съответната литература.
Нейни последователи и дори депутати от партията са обвинявани в нападения над заселници и леви активисти. В страната, която страда от нелегална имиграция, "Златна зора" се отличи с акции като "даване на кръв само за гърци", раздаване на храна по същия признак и искания да се намали броят на децата на имигрантите в държавните детски градини.
Никос Михалолякос е роден в Атина през 1957 г. и завършва математическия факултет на университета "Каподистрия" в Атина. Многократно е арестуван за фашистки и екстремистки прояви, както и за незаконно притежаване на оръжие и експлозиви. Уволнен е от армията заради крайните си разбирания и членство в екстремистки формации, които по някои критерии спокойно може да бъдат определени като терористични.
Партията му обаче спечели на изборите през юни близо 7% от гласовете и вкара 18 депутати в 300-местния парламент. В допитване на социологическата агенция VPRC от миналата седмица тя бе поставена на трето място след Коалицията на радикалната левица СИРИЗА и победилата на вота тази година "Нова демокрация".
В Турция имало 70 атомни бомби В Турция има до 70 атомни бомби, съобщава турският информационен сайт „Хабертюрк“ (Haberturk.com). Според оценки на експерти във военновъздушната база „Инджирлик“ (Южна Турция) има между 60 и 70 атомни бомби Б-61. Смята се, че близо 50 от бомбите са собственост на САЩ.
„Хабертюрк“ отбелязва, че до 1995 г. атомни бомби е имало и в турските военновъздушни бази „Акънджъ“ и „Балъкесир“.
Атомните бомби в „Инджирлик“ тежат по 320 кг всяка, дължината им е 3,5 м, а диаметърът - 33 см.
12 % от най-опасните престъпници са румънци 12% от най-опасните престъпници, издирвани от Интерпол (Interpol.int), са румънски граждани, съобщава в. "Адевърул". Изданието се позовава на официални данни на международната организация на криминалната полиция. По-конкретно става дума за 2485 души.
Освен престъпниците, чрез Интерпол се издирват и две деца от румънски произход, изчезнали на територията на Канада и в курорта "Олимп" (окръг Констанца). Детенцето, изчезнало от румънското Черноморие, се издирва от 14 години, припомня вестникът.
Федералното бюро за разследване пък търси опасен престъпник, вероятно румънец, който преди седем години е измъчвал и убил американски гражданин.
В Международната организация на криминалната полиция ще бъдат изпратени повече румънски полицаи, за да помогнат за залавянето на престъпниците от румънски произход, посочва вестникът.
Тадич напуска лидерския пост В разговор с главните редактори на водещите издания в Сърбия Тадич каза, че би постъпил по този начин, ако ДП ясно тръгне по пътя на социалдемокрацията, а председателството на партията получи повече правомощия. Тадич призова за по-голям контрол вътре в партията, както и да няма преследване на хората, които са избрали един от кандидатите. Бившият президент на Сърбия Борис Тадич твърди, че за себе си няма да търси никаква длъжност, а ще работи върху кариерата си в международните организации.
Преговорите между Тадич и Джилас трябва да се провеждат тази седмица. От щаба на Джилас са съобщили, че са доволни от решението на Борис Тадич, защото по този начин няма да се стигне до разцепление в партията.
След загубата на президентските и парламентарните избори през май-юни ДП изпадна в дълбока криза, а Драган Джилас открито обвини Борис Тадич за тежкото състояние в партията. Драган Джилас е кмет на Белград.
Хърватия разтърсена от скандал с незаконно подслушване През последните седмици хърватските медии обширно информираха, че полицията начело с вътрешния министър Ранко Остоич систематично е злоупотребявала с подслушване с цел незаконно събиране на данни за хората от спецслужбите, включително за семейство Тодорович.
Самият Остоич отхвърли твърденията, че полицията е действала незаконно, но не отрече, че са събирани данни. Хърватският президент Иво Йосипович и премиерът Зоран Миланович заявиха в един глас, че не е имало незаконно подслушване.
Самата външна министърка Весна Пусич определи аферата като "нищо особено". "От наша гледна точка може да изглежда по този начин, но на ниво страни-членки това не се смята за голям проблем", заяви тя. Според нея, подслушването няма да навреди на имиджа на страната, която се очаква да се присъедини към ЕС през юли догодина.
Румъния: Чартърни влакове В Румъния се появи нов вид услуга на железопътния транспорт - чартърни влакове. Представител на румънската държавна железопътна компания ЧеФеРе обясни, че вече всяко физическо или юридическо лице ще може да резервира отделен вагон или цял влак до която и да е точка от страната. Клиентът има възможност да избере състава, типа на вагоните, наличието на ресторант и други услуги.
Започналият през януари пилотен проект за железопътен чартър показа, че тази услуга все още не се ползва с особена популярност и трябва да бъде допълнително развита.
За целия този период бяха осъществени общо 16 чартърни превоза, от които 11 с туристически цели и пет - за заснемането на филми.
От тази дейност държавната компания е получила приходи от 200 хил. евро. Авторите на проекта обаче са оптимисти и се надяват, че с наближаващите коледни и новогодишни празници, броят на клиентите ще се увеличи.
Причините да се търсят нови форми на обслужване в румънския железопътен сектор са свързани с кризата, която обхвана този отрасъл - общият обем на дълговете на жп компанията достигна 450 млн. евро и този показател ежегодно се увеличава с 50 млн. евро.
Съгласно договореностите с Международния валутен фонд правителството на Румъния се ангажира с приватизацията на губещата компания до края на годината.
През септември обаче Върховният съвет за национална отбрана на Румъния отхвърли стратегията за приватизация на жп линиите, така че продажбата им беше отложена за неопределен период.
Световната банка:
Да се прави бизнес в България става по-трудно България е на 66-о място в тазгодишната класация на Световната банка за благоприятна среда за бизнес. Докладът Doing Business на финансовата институция бе разпространен тази седмица. България слиза с няколко места надолу в нареждането - в миналогодишния доклад страната ни бе класирана на 59-о място.
Сред добрите практики на държавата, с които се улеснява бизнесът в България, са цитирани лесното регистриране на собственост, достъпът до информация за кредитиране, достъпът на кредитори до решения по обявяване в несъстоятелност.
Основните проблеми на бизнеса у нас са получаването на разрешение за строеж, свързването към електропреносната мрежа и плащането на данъци и такси.
Тази година Полша е отбелязала най-голям напредък в извършването на благоприятни за бизнеса реформи и излиза на първо място по този критерий. Сингапур обаче все още държи първото място в света по лесно правене на бизнес. Като цяло 88% от страните в този регион са подобрили бизнес регулациите си през изминалата година. Сингапур е следван от Хонконг, Нова Зеландия, САЩ и Дания. Грузия и Австралия също влизат в първата десятка, изпреварвайки Исландия и Ирландия.
Полша, най-голямата източноевропейска икономика, е улеснила регистрирането на собственост, плащането на данъци, изпълнението на договори и решаването на проблеми, свързани с неплатежоспособност. Така е станала страната с най-много подобрения от 185-те държави, включени в доклада. В общата класация за правене на бизнес Полша сега е на 55-то място, докато миналата година е била на 62-ро.
При изготвянето на доклада се вземат предвид регулации, които засягат една компания през целия и живот - от това дали лесно се започва нов бизнес до това колко време е необходимо за попълване на данъчна декларация или за регистриране на собственост.
