Без яростта на Георги Димитров преходът към социализъм нямаше да е толкова кървав
Автор: Борис Цветанов
На 19 декември 1944 г. политическият секретар на БРП(к) Трайчо Костов съобщава на Дед (Георги Димитров) в Москва: „Утре започва Народният съд“, а също и че Тодор Павлов иска смърт за всички министри от кабинетите на Филов до този на Муравиев, че Политбюро е по-умерено, но задължително на смърт трябва да бъдат осъдени тия и тия, като първи в списъка е Иван Багрянов.
Читателят да не се чуди откъде накъде Политбюро на партията, а не съдът ще раздава правосъдие. „Срочно съобщи твоето мнение – пише още Трайчо Костов, защото трябва да даваме линия“. Е, линията е дадена, но са минали все още само сто дни от преврата и старите кадри още разбират правото по старому. Защитници като професорите Долапчиев и Фадерхенд и други опонират, че е нарушена съдебната практика. По указания на ЦК стесненията на доказателствените материали и процесуалните закони“ - запомни, читателю, тази фраза.
Но феноменът продължава – главният обвинител Георги Петров и обвинителят на Иван-Багряновото правителство Никола Гаврилов фактически се проявяват като адвокати. Гаврилов настоява да се преоцени отношението към това правителство – неестествено срещу него се излиза като към най-злокобните, а е било на власт само три месеца. И откровеничи, че от ЦК наостряли обвинението, а дирижирана пресата съвсем го раздухвала. И още: че докладът (за който вече писахме) е сред най-утежняващото според ЦК, но всъщност е фалшив. Накрая според него от всички министри само за военния Руси Русев ще апелира за смъртна присъда. Колкото до Багрянов, той изобщо не бивало да бъде съден, бил искрен в управлението си, дори му открива заслуги в миналото и изтъква, че „винаги бил на вярна служба на народа“.
Народният съдия Рада Тодорова, пенсионираната даскалица, кошмар за децата, с патлак в чантата вместо червило, му крещи: „Какво става тук, вчера Лулчев се прави на обвинител, сега обвинителят се прави на адвокат!“ Даскалицата не е в състояние, но Политбюро свива сармите на Гаврилов.
Тази история започва много преди поемането на властта от Багрянов на 1 юни. Още в края на 1943 година вече въпросът е не дали Багрянов ще стане премиер, а от кога. Още през февруари някогашният адютант на царя започва контакти, и то на първо място с руснаците. След време ще нарича посланика Лавришчев „стар познайник“, говорят си на ти. Стига до там, че съставът на кабинета се обсъжда в съветското посолство.
Лавришчев дори много харесал комбинацията с двама министри – националсоциалиста Станишев и комуниста Дончо Костов – първият, председател на Българо-немското дружество, вторият, на Българо-съветското. При тия разговори дори подхвърлил, че точно Станишев ще води преговори с комунистите да предадат на партизаните да си изберат селища, да се съберат там, ще им бъде осигурена храна, облекло, дори и оръжие и да чакат амнистията и обявяването на неутралитет. Замислил през Турция да се изпратят двама души в Москва лично при Димитров за съставяне програма за съвместни действия на Българската армия и БРП(к) и Червената армия, когато стигне до Дунав.
Всичко това веднага е предадено на Молотов и Сталин. Червенков оценява ситуацията като български вариант на Февруарската революция, като в нашия случай българският Керенски ще е и „свой“. Междувременно Багрянов контактува и с представители на комунистите в страната – Димитър Кънев, д-р Иван Пашов, а сетне и с шефа на Главния щаб на НОВА Добри Терпешев. На д-р Пашов обяснява, че ще е необходима тактика, една умерена формула и дори заблуждаващи действия, за да не се усетят германците какво им кроят в София. Колко му е да окупират страната.
За подобна вероятност пише в дневника си и Филов. Иван Пашов ще си има големи неприятности за тия контакти през април 1960 г. ЦК на БКП ще състави специална комисия по случая „Багрянов“. Пред Пашов Багрянов предлага шест точки, които предвиждат партизаните да преустановят акциите, като правителството им осигури необходимото за нормален живот; да се прекратят акциите на бойните групи; да се осигурят безплатни жп билети и непопълнени полицейски бланки за свободно придвижване на комунистически агитатори за разясняване по места; да се назначат нов директор на полицията и коменданти на Варна и Бургас, посочени от партията и след стабилизирането – да се изгонят германците.
Добри Терпешев отговаря веднага с настоявания на секундата да се спрат преследванията на нелегалните, да се разрешат митингите; да се обяви война на Германия, като партията предложи за концентрация надеждни войскови поделения в София, Пловдив, Варна и Бургас, на които да се разчита при евентуален преврат на екстремисти. Също така да се освободят политзатворниците; да се уволнят директорът на полицията и всички областни и околийски управители; да се въведе свобода на словото и събранията и в. „Отечествен фронт“ да започне да излиза легално.
„Съгласен съм – заявява Багрянов при срещата си с Терпешев, – но не мога да пристъпя незабавно към това, нямам необходимите хора, засега. Трябва да озаптя регентите и военните“. Веднага може да смени само директора на полицията с областния директор на Бургас, някога анархист, сега звенар.
От своя страна Добри Терпешев го подканя да не се бави много, а при затягане на положението му гарантира „теренно правителство“ в Балкана.
На 3 юни 1944 година Багрянов чете реч по радио „София“, която няма нищо общо с традиционните такива.
Същия ден обаче радиостанция „Народен глас“ предава директива на Георги Димитров: „Багрянов няма да скрие своите престъпления, като заблуждава България с приятелски връзки с Русия“. Още по-категорично е по радио „Христо Ботев“ на 5 юни: „Правителството на Багрянов е едно прогерманско правителство. Това е опит да се излъже народа и съюзниците. Цели парализиране на въстаническото движение“ и какво ли още не в този дух. На 6 юни следва: „Никакви илюзии по отношение на Багрянов!“
За да сме наясно какво означава гласът на Димитров от Москва, нека прочетем една фраза от отчет на Военното разузнаване: „Комунистите получават указания от радио „Христо Ботев“ и „Народен глас“.
На 6 юни ръководството на партията, окопало се в Пловдив заради бомбардировките, изпраща нарочни куриери до всички местни ръководства за строго спазване на директивите, идващи от Москва.
Багрянов е уведомен за коренната промяна на ситуацията, но продължава да спазва договореното. Историците отбелязват: „За първи път от 1941 г. насам се чувстват решителни промени. Три четвърти от околийските управители са подменени. Разпуснат е Гьобелсовият институт, Дирекцията на националната пропаганда (обещал го е на Лавришчев). Увеличени са заплатите и надниците, и то не символично. Сред народа настъпва успокоение след терора на Добри Божилов“.
Онова, пред което Багрянов е безсилен, е армията – държава в държавата, но все пак успява да наложи отмяна на позорното постановление, с което се дават 50 хиляди лева за глава на нелегален, отключило невиждано в българската история доносничество – раздадени са 64 млн. лева, като с най-много пари са се сдобили две жени – една от Търновско – два милиона, и другата от Русе – милион и двеста хиляди. И до днес не се знаят имената им. Нищо чудно да са прекарали годините след Девети като активни борци против фашизма и капитализма.
Обратът, настъпил в резултат от гнева на един единствен човек, се оказва фатален за България. На какво се дължи поведението на Георги Димитров можем само да гадаем. По това време той от месеци е в прогресивна депресия: Комитетът е ликвидиран, умира синът му, а той винаги е мечтал за дете (не е искал да има от параноидната шизофреничка Любица Ивошевич), Сталин не му обръща внимание както преди, на преден план излиза все повече Станке Димитров...
Накрая ще разкрием още една много показателна тайна за Иван Багрянов, от чието рождение на 29 октомври се навършват 121 години. Георги Арнаудов, личен секретар на министър Сталийски, като заема мястото си в малка стаичка на приземния етаж на Съдебната палата, където се помещава правителството поради бомбардировките, открива сред огромното множество папки една, в която се намира... най-строго охраняваната тайна на Втората световна война – фотокопия на документите от Техеранската конференция. Как са се озовали там – явно е дело на българското разузнаване, за което може би ще разкажем друг път. Но тия документи са били предоставени на Багрянов още през март 1944 г. Само ще допълним, че ако той беше германско мекере, както го изкарват Димитров и Народният съд, тутакси би ги взел под ръка и през глава би запрашил към Вълчето леговище на Хитлер.
