Порталът на някогашните казарми на 29-и Ямболски полк
31 Октомври 2012, Сряда
След падането на Одрин нашите воини-християни охраняват тамошната светиня – джамията на султан Селим, и я опазват да не я поругаят и разграбят развилнелите се гърци и сърби
Автор: Йордан Донев
„В души си носим свят завет,
с „Ура!”, „На нож!” и все напред!”
Из Марша на 29-ти Ямболски полк
Съдбата на 29-и пехотен Ямболски полк, участвал и в победата при Одрин през 1913, и в трагедията на Добро поле през 1918 г., е героична, и в същото време онеправдана. Той е създаден през 1903 г. с Височайши указ № 84 от разположения през 1899 г. в града 5-и резервен Ямболски полк. По силата на Ньойския диктат полкът бил разформирован през 1919 г., отново възстановен през 1928 г. и окончателно закрит през последните години.
Командир на ямболци от 1910 до 1914 г. е полк. Кръстю Хр. Златарев (1864-1925), родом от Охрид.
В първата фаза на Балканската война 29-и Ямболски полк е в авангарда на войските, които настъпват към Истанбул и през ноември 1912 г. се озовава пред „непревземаемата” Чаталджанска позиция. Тя започвала на запад от брега на Мраморно море при водохранилището Бююкчекмедже (Големия залив) и завършвала на изток при езерото Дуругьол и високите хребети край брега на Черно море. Нейната дължина била 28 км – силно укрепена с водни прегради, няколко реда окопи, землени валове, телени мрежи и високи редути с картечници и оръдия.
На 4 и 5 (17 и 18 – нов стил) ноември 1912 г. българската армия провежда първата си неуспешна атака срещу Чаталджанските укрепления. Ямболският полк не е включен в планирания главен удар и е трябвало да извърши демонстративна атака на левия фланг.
Защитата е яростна, а настъплението – с много жертви.
Привечер на 4/17 ноември артилерийската канонада стихва и полковете остават на достигнатите рубежи, за да продължат настъплението през следващия ден. Но ямболци нямат намерение да почиват.
В настъпилата вечерна тъма дружините тихо се изкатерват по стръмния склон и... „с щикове изчегъртват аскера“ от предното укрепление Иллеръ табия”.
Настъпва утрото на 5/18 ноември, но очакваните подкрепления не идват! Виждало се само как българската артилерия настъпва към огневия вал, заливайки със снаряди укреплението. Турската артилерия също открива огън по превзетата от българите табия. Полкът се оказва под убийствен кръстосан обстрел – и от свои, и от чужди! Въпреки това неговите войници успяват да отблъснат две турски контраатаки!
Но към обяд на 5/18 ноември положението става неудържимо: половината от личния състав вече е извън строя, мунициите са на привършване, а командирът полк. Златарев – ранен! Пред заплахата да бъдат пленени от задаващата се трета турска контраатака, останалите живи бойци напускат превзетото укрепление, носейки на гръб ранените си другари, оръжията на загиналите и знамето на полка.
Сега на мястото върху голите хълмове на 50 км от Истанбул, където костите на загиналите храбреци са останали непогребани, са монтирани вятърни генератори. Крилата на турбините им денонощно се въртят, като черни кръстове над безименни гробове.
В началото на март 1913 г., след като редиците на 29-и Ямболски полк отново са попълнени и полк. Златарев се завръща от военната болница, полкът е изпратен на Източния сектор на обсадата на Одрин. При атаката на крепостта на 12 и 13/25 и 26 март 1913 г. 29 ямболци отново са оставени в резерв. Сутринта на 13/26 март ги заварва в окопите с пушки при нозе! В същото време 10-и Родопски полк от няколко часа вече е в укреплението Аджийолу, оркестърът на Шипченския полк свири край развалините на Айвазбаба, Загорският полк всеки момент се кани да превземе укреплението Кестенлъка...
Към 9 ч. Ямболският полк спонтанно тръгва към крепостта! Не в атака, а като в походен марш: по ротно, командирите – отпред, каските – на главите, пушките - на ремък! Те бързо се придвижват по пътя Аджи йолу, който по онова време бил тесен и с дълбоки коловози, до метър под терена. Към десет и половина се озовават в покрайнините на Одрин и изведнъж от околните къщи се изсипва многоброен народ, който започва да ги прегръща и приветства на български.
Полкът се оказва, че се е озовал в българската махала „Барутлук махлеси“! Няколко младежи веднага повеждат дружините през Одринските сокаци към щаба на Шукри паша в м. Хайдарлъка и към джамията „Султан Селим”.
Към обяд на 13/26 март ямболци заемат кръгова отбрана в района на старите гробища в центъра на Одрин. Група войници от полка, водени от р-к Иван Балахуров, превземат щаба на Шукри паша, когото задържат заедно с щабните офицери. Друга група войници, с командир подофицера Михо Георгиев, издигат българските знамена на минаретата на джамията „Султан Селим”.
И сега, ако попаднете на добър екскурзовод, в Одринските музеи ще ви разкажат за Михо Георгиев и неговите другари – обикновени момчета, християни от Ямбол, които след падането на града охранявали неговата светиня – джамията „Султан Селим”. И успяват да я опазят от поругаване и разграбване от развилнелите се гръцки банди и сръбски мародери.
Признателна България е увековечила името на командира на славния 29-и Ямболски полк – полковник Кръстю Хр. Златарев, като е кръстила един от граничните пунктове през западната ни граница на негово име – Златарево. Оживелият след раняванията си в Балканската и Междусъюзническата война и стигнал до генералски чин по фронтовете на Световната война голям български офицер, по ирония на съдбата загинал в мирно време – при атентата в софийската църква „Св. Неделя” на 16 април 1925 г. Но на името на неговия полк няма кръстена дори улица в едноименния град Ямбол. Няма ги вече и мраморните плочи с имената на героите. За полка напомнят само неговите изоставени и разграбени казарми...
