90 години от появата в календара на Деня на будителите


90 години от появата в календара на Деня на будителите
Паисий Хилендарски – първият будител на „неразумните юруди“
31 Октомври 2012, Сряда


Не можем да изброим имената на българските будители и книжовници – радетели за народната свяст и самоосъзнаване,


Автор: Маргарита Атанасова – Арачийска

в борбата за независимост и свобода. Но знаем с кого и откъде да започнем – това е Хилендарският монах – първи будител на „неразумните юроди”, забравили „своя род и език” – първи български историк, написал първата българска история и тръгнал като апостол да я разнася по българската земя.
След него се зареждат Софроний Врачански, Неофит Рилски, д-р Петър Берон, Братя Миладинови… И безброй други, докато стигнем до отец Матей Преображенски – Миткалото, позабравения Бачо Киро със своята 27-годишна будителска дейност, завършила с епопеята в Дряновския манастир и с бесилото в Търново през 1876 година.

Естествено възниква въпросът откога се чества и кой е въвел тази дата – 1 ноември като празник в календара – Ден на българските будители.
Това става през 1922 г., когато министърът на Министерството на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага 1 ноември да се отбелязва като общ всенароден „празник на заслужилите българи – будители”. За целта е издадено специално нареждане на Министерството на народното просвещение, одобрено от Министерския съвет.

Стоян Омарчевски в речта си – призив към народните представители от ХІХ обикновено народно събрание да гласуват и приемат закон за този всенароден празник, изтъква: „Тоя ден, в който е същевременно празника на Св. Иван Рилски, министерството иска да въздигне в един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно-културно възмогване и преуспяване на всички дейци, които са допринесли за възродяването на българското племе и са го напътствали с делата си и с творенията си към социален и културен подем”. Той обявява още:

„Да се обединят всички усилия… като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните заслужили деятели, към ония, които като самоотвержени войни водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхнови младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали. Нека по-често си спомняме техните имена и техните дела, нека по-често посочваме техните стремежи, та да можем и по-дълбоко да разберем, че има нещо в нашата страна, в нашия народ, което е карало толкова българи да умират за него, че думата отечество не е само понятие без стойност, а че има в него нещо, което заслужава всички наши жертви и усилия. Да направим делото на нашите бащи и деди наша гордост и наша амбиция!”

Така 1 ноември се утвърждава като официален ден за „празнуване паметта на заслужилите българи – будители”. От 1922 г. до 1945 година Денят на народните будители, който става един от духовните стожери на българската култура и национално самочувствие, се празнува във всички селища на цяла България,.
Интересно е да се отбележи фактът, че в различни периоди Денят на народните будители във Велико Търново например се празнува заедно с бойния празник на частите от търновския гарнизон. Така, обединявайки тържествата, посветени на българските будители и на войнската храброст, старата столица става единственият град в страната, отдаващ  заслужено признание на всички съзидатели и защитници на България в името на нейната свобода, независимост, национално обединение и  културен напредък.



В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки