Цар Фердинанд и синът му Борис в главната квартира на щаба в Стара Загора
31 Октомври 2012, Сряда
Преди 100 години
Военните действия по време на Балканската война
се следят от близо не само у нас, но и намират широк отзвук в западната и руската преса. В броя си от 28 октомври 1912 г. седмичното илюстровано списание „Искры” – издание на вестник „Руское слово”, съобщава:
„Гръцката, сръбската и българската армии достигнаха стените на Солун – столицата на богатата, красивата и обвита в дима на легендите Македония. Гарнизонът и „добягалите” до Солун жалки останки на турската армия не са в състояние да окажат сериозна съпротива. Превземането на града от съюзниците се очаква от час на час”.
В същия брой е публикувана и подборка от снимки, направени в тила на българската армия. В телеграфен стил медията обобщава в своя фоторепортаж:
„Образцов ред, както и във всичко, с което се захващат българите. Рицарски великодушно отношение към взетия в плен вчерашен враг. В последните дни се усеща недостиг на лекарски персонал и санитарни средства. Бурният, блестящ, неподражаем натиск на българската армия излиза твърде скъпо. В Софийските полкове от строя са извадени до 4-5 състава. Ранени са маса войници. Някои от тях се лекуват, други се превързват. Необходима е спешна помощ от пари и хора”.
В по-следващите си броеве изданието дава сведения за жертвите на войната. То уточнява, че:
„По данни на „Червения кръст” от 1 ноември, за един месец българската армия е изгубила 15 000 човека убити и 45 000 ранени”.
Една седмица по-рано, в броя си от 21 октомври с. г., седмичникът отбелязва в кратка дописка, озаглавена „В навечерието на освобождението”:
„Обръщайки в позорно бягство пред армиите на съюзниците, турската войска и въоръжените мюсюлмански банди избиват по своя път стотици и хиляди от беззащитното християнско население. Само в едно Царево, след превземането на Джумая от българите, стотици жители са пребити от отстъпващите турци, при това убийствата са съпроводени с насилие и поругателства, каквито може да измислят само озверели диваци. Родителите биват избити пред очите на децата им. Мъжете са заставяни да легнат на земята и са разстрелвани от упор. В едно село са убити 147 човека... Като хванати в капан зверове, хиляди нещастници напускат родното си огнище и се укриват в непристъпните горски дебри и планини”.
Патриотичен календар
26 октомври 1185 г. — Избухва въстанието на Асен и Петър
26 октомври 1989 г. — Народна милиция разгонва със сила активистите на Независимо сдружение „Екогласност“, които в градинката пред ресторант "Кристал" в центъра на София събират подписи срещу проекта „Рила-Места”
27 октомври 1912 г. — Седма Рилска дивизия достига до Солун
28 октомври 1912 г. — Начало на Люлебургазко-Бунархисарската операция
29 октомври 1395 г. — Умира цар Иван Шишман
29 октомври 1912 г. — Български самолет бомбардира от въздуха старата гара Караагач на Одрин. Това е първият в историята бомбардиран от въздуха обект със стратегическа цел
29 октомври 1914 г. — Умира големият български поет и революционер Пейо Яворов
30 октомври 1869 г. — (стар стил) Основано е „Българско книжовно дружество“ в Браила, което през 1911 г. е обявено за Българска академия на науките
31 октомври 1869 г. — Основан е Български революционен централен комитет
1 ноември — Ден на народните будители; Ден на българската наука и Ден на българската журналистика
1 ноември 1909 г. — В Пловдив за първи път е честван Денят на народните будители
