Преди 250 години
Преди четвърт хилядолетие, през 1762 г.,
заедно с английския посланик в Цариград Жак Портер, през страната ни минава прочутият математик и астроном, словенецът професор Руджиер Йосиф Бошкович. Придружавани като охрана от един турски офицер и няколко еничари, те минават по стария път през Одрин, Айтос, Провадия, Добрич и Тулча.
От това пътуване са останали записките на Бошкович, в които той дава ценни описания на българските земи и населението по онова време в тази част на България. По-късно пътеписът му е публикуван на италиански, френски и немски език. Бидейки от славянски произход, ученият добре е разбирал нашенската реч и навсякъде е разговарял сърдечно с местното население, което той подчертано характеризира като българско и християнско. Ето част от неговия разказ, който ни връща цели 250 години назад във времето, а мястото на действието е тогавашното село Факи (дн. Факия) в Странджа:
„Пътищата бяха изцяло издълбани от дъждовете. Видяхме обработени земи от двете страни на пътя и едно голямо село отдясно. Валяха много проливни дъждове. Малко преди да стигнем селото за пренощуване, срещнахме стража с един барабан. Има различни такива стражи, разположени в тези планини за запазване сигурността на пътищата.
Пристигнахме във Факи към десет часа, тъй като поради лошите пътища вървяхме един час повече, отколкото обикновено се вземаше този път. При влизането в селото керванът беше заобиколен от няколко малки момичета. Те държаха в ръцете си по едно решето с ечемик, който хвърляха в колата. От своя страна посланикът им хвърли пари. Селото се състои от 88 къщи, населени с християни българи. То не зависи от никое друго село или град и плаща на великия господар сто кила ечемик годишно. Това кило, както Цариградското, има двадесет и две оки тежина, оката 32 унции, но казват, че това се удвоява и учетворява. Ние имахме за квартири няколко къщи, подобни на тези от последните дни...
Валя чак до вечерта по няколко пъти. Голямата кал пред къщите и в цялото село с мъка ни позволяваше да излезем от нашите квартири. Селяните обаче дойдоха да пеят и да играят в тази кал, ако може да се нарече игра едно твърде бавно движение, което правят, движейки се хванати за ръце, вървейки ту напред, ту назад...
На сутринта в осем часа тръгнахме за Карабунар (дн. Средец) и по пътя стигнахме голяма гора. Карабунар е едно твърде голямо село от пет- или шестстотин къщи турци и българи. То е разположено в една много хубава долина, равна, покрита с дървета и цветя и прорязана от една малка рекичка. Тази долина, която е заобиколена с височини от едната и другата страна, има половин миля ширина и няколко мили дължина...
Като преминахме един мост, построихме палатките в равнината, в подножието на хълмовете, които я ограждат и които не са високи откъм тази страна. Изкачени на тези височини, вие се радвате на най-хубавите гледки, които може да си въобразите: от едната страна се виждат планините, селото и полето, където пасат многобройни стада, а от другата страна се простират голяма долина и редица хълмове, твърде приятни за окото, покрити със зеленина”.
Патриотичен календар
17 ноември 1865 г. — Роден е Луи Айер, основател на спортното движение в България
17 ноември 1912 г. — Начало на Чаталджанската операция, при която нашите войски търпят поражение от османската армия
18 ноември 1893 г. — Открита е жп линията София — Перник
18 ноември 1989 г. — Българската опозиция провежда първия си масов митинг на площада пред Храм-паметника „Свети Александър Невски”
20 ноември 1872 г. — В Солун Неделя Петкова (Баба Неделя) основава женското дружество „Възрождение”, което дава начало на девическото образование в България.
22 ноември 1833 г. — Роден е основоположникът на българския театър, първи български режисьор и автор на театрални пиеси Добри Войников
