Цанко Церковски чете пред творческия екип преди снимките сценария за филма „Под старото небе“ пред къщата си в Бяла черква
27 Ноември 2012, Вторник
Преди 90 години в Бяла черква се снима първата българска кинолента на селска тематика по едноименната пиеса на Цанко Церковски
Автор: Маргарита Атанасова-Аракчийска бивш уредник на къща-музей „Цанко Церковски“
Тия татюви неща да останат в татювата къща – с тези думи дъщерята на Цанко Церковски Севдалина Бакалова ми предаде документи и снимков материал, с който започнах да събирам архива, станал основа на фонда на музея на известния наш писател и политик, който създадохме в родната му къща в Бяла черква.
Именно в тези месеци за първи път узнах от леля Севда, както я наричах, че в техния дом чести гости са били не само поетите Иван Вазов, Никола Ракитин, Борис Христов, както и всички тогавашни министри, но и че тук са пребивавали артистите, който баща й довел от София, за да снимат филм по пиесата му „Под старото небе“. Сюжетът й бил насочен срещу селските предразсъдъци и суеверия. В нея се разказвало за хубавата дъщеря на пъдаря дядо Станко – Севдана, която се залюбва с бедния пришълец балканджията Горан.
Севдана е искана от чорбаджийския син Кънчо, но тя го отблъсква. Момата е прокълната от баща си и полудява. Съселяните й я презират и бягат от нея и в крайна сметка тя умира. Настъпилата суша селяните възприемат като наказание заради младите, дръзнали да тръгнат срещу старите порядки и предразсъдъци и да се опитат да свържат живота си без бащина благословия. Чрез устата на героя си дядо Благо авторът изрича: „Изгонихме турчина из земята си, но в нас е той“, имайки предвид под „турчина“ именно закостенелия селски консерватизъм. В тоя смисъл са отправени и последните думи на почернения баща: „Под старото небе живеем и гинем, в тъмнината гинем“...
Докато е министър в Стамболовото правителство, Цанко Церковски (който впрочем, макар и член на земеделския кабинет, си остава докрай честен, некорумпиран и дори беден) решава да екранизира пиесата си и става сценарист и продуцент на първия игрален и говорящ български филм на селска тематика с едноименното заглавие „Под старото небе“.
Снимките му се провеждат в Бяла черква и околностите й през 1921-1922 г. Главните роли се изпълняват от Адриана Будевска, Пенка Икономова, Иван Попов и др., които Церковски настанява в дома си и поема цялата им издръжка по време на филмирането, като сключва и голям заем за финансирането на продукцията. Любопитна подробност от този момент е, че до края на снимките е пресушена голямата бъчва с 200 литра вино, която писателят държал под стряхата на къщата си. С него се окуражавали както селяните, включени в масовите сцени, така и се подгрявало доброто настроение на артистите.
Интересно е заснемането на един от епизодите с участието на местното население и жителите на близкото село Михалци, което се намира на другия бряг на разделящата двете населени места река Росица. На тях им било разяснено, че трябва да разиграят „на ужким“ сцена на междуселски бой за мера (земя), „въоръжени“ с вили, остени, сопи, копрали, мотики и какъвто друг инвентар намерят за подходящ. За всеобщо изумление обаче кръвта на селяните – щом е за мера – така кипнала, гняв изкривил лицата им и те не на ужким, ами наистина се впуснали в междуселско сражение.
Размахали тояги и копрали, потекли кървища, разнесли се благословии „на майка“ и страшни закани, статистите падали, ставали, изтъркулвали се в реката и мокри пак хуквали на бой! В края на снимачния ден мнозина от масовката с големия тупаник се разотишли доста контузени – превързани, изпоцапани, куцащи...
Един от очевидците на създаването на кинолентата – Иван Димитров, който ми беше съсед, приживе ми разказа за друг епизод, който бе оставил силен спомен в детството. Той е бил 12-годишен, когато се развива действието, за което става дума. „Това стана в местността Селище покрай чешмата „Капаклията“.
Снимането на филма се извършваше на дневна светлина и на открито. Сцената представляваше къщата (по-скоро колибата) на пъдаря Станко, направена от лек подръчен материал. Картината бе следната: Лежи дядо Станко болен в нея, пребит и ранен в боя за мерата от михалчани. Овчарите, които той бе преследвал и не им бе давал да пасат стадата си из хорската мера, решили да си отмъстят като запалят колибата му. Селяните трябваше да отидат, за да угасят пожара и да извадят болния пъдар...
Ние наблюдавахме с голямо любопитство. Огънят обхвана постройката, но въпреки предварителните указания, никой не отиваше да вади дядото.
По едно време с всички сили той извика отвътре: „Брей, хора, идвайте да ме вадите, че жив ще изгоря“! И без да дочака „спасителите си“, изскочи като тапа от горящата колиба“ – живописно описа неочакваната „развръзка“ моят съсед.
Така и не можах да установя кой е операторът на филма. И леля Севда не можа да си спомни.
След деветоюнския преврат Цанко Церковски е хвърлен в затвора, а оригиналното копие на „Под старото небе“ е откраднато от първия съпруг на дъщеря му Севдалина – Ларин (вече не си спомням дали бе евреин или арменец). Той бяга в чужбина и там продава скъпо кинолентата, оценена високо заради изключително интересните си масови батални сцени на селското сражение, предизвикали искрено възхищение зад граница. За нея му биват наплатени 700 000 лева тогавашни пари.
Оттук нататък дирите на филма се губят. В България остават само негови работни копия или пък части от тях, които ми бяха предоставени от Държавния филмов архив в София. Имах късмета, че тогава работех в Дома на киното и в Центъра на филмова информация. Те бяха в лошо състояние, но от пожълтелите и увредени ленти все пак успях да зърна кадри от въпросния междуселищен бой.
