Атанас Етърски (вляво) на снимка за спомен с приятеля си Тодор Драгнев от Шуменския крепостен батальон, направена през 1913 г.
27 Ноември 2012, Вторник
Разказ на един потомък на героични фамилии за участието на предците му в Априлското въстание и Балканската война
Автор: Георги Етърски
Баща ми е от габровския квартал Етъра, а майка ми – от Панагюрище. Всъщност нейният дядо е от село Столник, Софийско, но по време на турското робство двама турци изнасилват сестра му, след което той ги убива и избягва от родното си място, установявайки се в Панагюрище. Задомявайки се в китното средногорско градче, като приема фамилията на жена си Робов, след разгрома на Априлското въстание прадядо ми успява бързо, въпреки големия риск, да изведе семейството си в Балкана.
Атанас Етърски, брат на другия ми дядо – Игнат Христов Етърски, който е от габровския Етър е завършил право в Женева. Той пише много писма по време на Балканската война, които пазим като ценна реликва.
В едно от тях, с дата 10 октомври 1912 г., той разказва за нападението на турската флота над Варна, на което става свидетел, прибирайки се от отпуск в морския град, където е бил член съдия: „От гара Горна Оряховица след повече от един ден чакане от 5 и половина часа сутринта едва в 8 часа вечерта се отправих за град Варна, дето пристигнахме в 4 часа сутринта на 8-ми того (става въпрос за 8 октомври 1912 г., б. р.).
Още през нощта в трена при пътуването от Габрово за Горна Оряховица научих за обстрелването на Варна от турската флота, което се потвърди от чиновниците на Горнооряховската гара.
Обстрелването е почнало още на 5 октомври през деня. На 8-ми того по обяд, току-що се хранех, и топовете пак почнаха да гърмят и продължаваха докъм 3-3 и половина часа след обяд...
Оня ден (8 октомври) обстрелваха Каварна, дето се опитват да направят десант (да слязат на българския бряг), за където се били насочили 2 лодки, но нашите войници ги обстреляли и прогонили, благодарение на това, че топовете им не стрелят повече от 15-18 километра, а и морето е минирано, та не смеят да се доближат.
В Каварна са разрушили митницата и някои магазини. В Евксиноградския дворец едно гюле като е паднало наблизо до конюшните, изхвърлило пръст, която счупила джамовете...
За да се обстрелва Варна и крайбрежието, има разни версии.
Говори се, че това било: 1) с цел да се влезе в Източна България и да се каже: „Вий навлязохте в Турция с войските си, но и ний сме с войски в България; 2) искали да скъсат кабела между Русия и България; 3) искали да влязат в Добруджа и да завземат храните; 4) навъртали се в Черно море и пазели, за да не преминават руси и пр., и пр. разни версии“.
Впрочем в едно от писанията си Атанас Етърски пише: „Кой знае как и кога ще свърши войната, но във всеки случай тя ще бъде щастлива за България“! Той цитира и думите на цар Фердинанд, който на обвиненията, че военните действия на нашата армия са разработени добре, но дипломацията ни не е на ниво, отговаря: „Когато имаш вероломни съюзници (величеството визира Гърция и Сърбия, б р.) и със здрав договор да се обвържеш, пак не ще излезеш наглава“.
Племенникът на дядо ми – Лальо, пък се се сражавал край Чаталджа и стига на 50 километра от Истанбул. А другият дядов брат – Петко, взима участие в битката при Одрин. Негов правнук е хирургът д-р Кръстьо Кръстев, някогашен говорител на КТ „Подкрепа“.
От писмата на дядовия брат научаваме също, че много български граждани, приели исляма, са се били и оставили костите си по бойните полета по време на Балканската война. Едно от неговите писма опровергава твърденията на историците, че нашите турци, както са известни тези хора, били включвани само в обоза. Ето какво пише дядо Атанас на 30 май 1913 г. от Разград : „Тук събират делиорманските турци, но няма пушки да ги въоръжат и дрехи да ги облекат“. Това се случва в разградското поделение на Шуменския крепостен батальон.
Разбира се, тези турци нямат нищо общо с радикалния ислям, за който говорим днес. За тях няма сведения нито да са дезертирали, нито да са вдигали бунтове.
Иска ми се да развенчая и един друг мит, който разпространяват някои историци – че кръвта, с която е написано Кървавото писмо по време на Априлското въстание, е била на убит циганин. Аз, като потомък на панагюрския въстаник Георги Тиханек (родом от от Копривщица), мой роднина по бабина линия, твърдя, че той убива не циганин, а заптие, което е дошло с няколко други турски стражари да арестуват Тодор Каблешков и други бунтовници.
На Шипка (откъс от поема на Георги Етърски) На този връх сред дивните балкани
настъпвал бавно Сюлейман паша
със дивите си орди от низами.
Тук те намират си смъртта...
България отдавна е свободна,
свободно знамето се вей
и няма вече тирания
нито султанът пък вилней.
Живеем днес във друго време,
ала заветът е един:
да пазим свободата
и с поклон за нея да благодарим!
