Проф. Константин Пашев в кабинета си в София през 1935 г.
28 Ноември 2012, Сряда
Редом със сраженията на бойните полета през Балканската война българските медици водят самоотвержена битка със страшните болести и епидемии
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
Дълго време след Освобождението в младата българска държава е жив патосът на Възраждането. В това отношение не прави изключение и организираната с помощта на специалисти от Русия здравеопазна дейност. Периодът на войните, започвал със справедливата Балканска война, доказателство за достойното място, което заемат в тогавашното общество първите български служители на Хипократ.
В началото на Балканската война в България вече работят около 600 лекари. Тяхната основна задача е да се води борба срещу санитарните неблагополучия и връхлитащите епидемии. Защото ширещите се холера и петнист тиф по това време покосяват повече хора, отколкото вражеските куршуми.
В това отношение изключителна практическа стойност имат проучванията на професорите Методи Попов (който в наши дни е удостоен със званието академик, б. а.) и Васил Д. Моллов върху върлуващата на фронта и в страната епидемия от петнист тиф. В тях те отчитат добрите резултати от лечението на болестта следствие на приложението на т. нар. ваксина на Безредка.
Нещо повече. За първи път в света, точно по време на Балканската война, акад. Методи Попов проучва и използва т. нар. „микробиоцидни” свойства на... чесъна върху причинителя на смъртоносната холера. Така той става един от пионерите в проучването на групата вещества от растителен произход, които убиват микробите, наречени впоследствие „фитонциди”.
Пак по време на Балканската война акад. Попов става пионер и в използването на непознатата дотогава антибиотична сила на плесените срещу различни бактериални инфекции. По-късно – от 1948 година до смъртта си, академикът ще ръководи новосъздадения Институт по биология.
Проф. Моллов пък от своя страна, през Балканската война пръв обръща внимание върху специфичността в протичането на скорбута и инфекциозния хепатит (известен сред народа като жълтеница) в действащата ни армия, както и на проблемите, свързани с масовите заболявания от малария. Особено важен въпрос, който той разрешава по време на войната, е този за връзката между маларията и жълтеницата. Професорът се спира и върху някои недостатъци на хининовото лечение.
Малко известно е, че проф. Моллов разкрива първия рентгенов кабинет в България – на 1 май 1903 г. в Александровска болница. Той е и един от основателите на Медицинския факултет в столицата.
Балканската война утвърждава окончателно значението, ролята и мястото на хигиената, микробиологията и клиничната лаборатория в здравеопазването. По фронтовете се организират множество бактеорологични и хигиенни лаборатории, които развиват активни изследвания на широка основа. Наред с противоепидемичната дейност, те спомагат много армията ни да бъде предпазена, доколкото това е било възможно за времето си, от развитието на масови заразни болести.
В това отношение особено голяма е заслугата на д-р Михаил Иванов, който има определени приноси за предпазването на България от чума, холера и тиф през Балканската война. По нейно време той е епидемиолог и бактериолог на армията. Иванов въвежда производството на противодифтеритен серум и става основател и пръв ръководител на Бактериологичния институт в София.
За развитието на българската хирургия основоположна роля играят участвалите във войната хирурзи Параскев Стоянов (станал впоследствие професор, б. а.), Александър Недялков и Мирчо Морфов. По това време се въвежда етерно-маслената упойка и се провеждат проучвания на лечението на инфектираните рани с пясъчни вани и обливането им със стимулиращи разтвори.
Особено развитие получава ортопедичното и травматологичното дело. За първи път по време на войната се прилага аероморско и калолечение на огнестрелни и други наранявания. В това отношение голям принос има д-р Стефан Ватев, който проучва състоянието на физикалната терапия у нас (включваща използването на минерални извори и естествени лечебни места), както и нейното място в лечението на болестните и травматични последици от войната.
Друг известен наш учен-медик – проф. Константин Пашев, пък прави, пак през Балканската война, изследвания върху невроофталмологията. По задълбоченост, широта и оригиналност на изследването наблюденията на проф. Пашев нямат равни на себе си в нашата военномедицинска литература. С проучванията си в хода на тази война той навлиза по-дълбоко до разбирането на по-нататъшните явления, съпътстващи нараняванията в областта на зрителния нерв.
Д-р Анастас Козарев е друг наш изтъкнат лекар, който привлича вниманието на медицинската общественост у нас и в чужбина с труда си „Някои нервни заболявания, наблюдавани през Балканската война”, издаден в Женева през 1914 г. Тезата на д-р Козарев представлява първото и оригинално проучване върху проблема на военнополевата неврология.
Българските лекари, още в зародиша на съществуването на следосвобожденска България, доказват, че са патриоти. Те са в първите редици на освободителите на българските земи през Балканската война и чрез своята саможертва и всеотдаен труд с цялото си сърце са се борили за спасяването на живота и здравето на прославения български воин.
