Протестна демонстрация срещу Ньойския договор през 1929 г. по повод 10-годишнината от подписването му
28 Ноември 2012, Сряда
Преди 93 години
На 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньойи-сюр-Сен
е подписан мирният договор между България и победителите от Първата световна война, групирани в т.нар. Антанта, останал в българската история като Ньойски договор. По силата на разпоредбите му България губи 11 000 кв. км от довоенната си територия. Районите на Западните покрайнини – около Цариброд, Босилеград и Струмица, както и няколко села в Кулско са дадени на новосъздаденото Сърбо-хърватско-словенско кралство. Територията между реките Места и Марица пък е поставена под управлението на Антантата, а после предадена на Гърция.
Отделно Южна Добруджа отново минава под румънски контрол. На страната са наложени и изключително тежки репарации и контрибуции, които трябва да компенсират загубите на противниците от българското участие във войната. Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното — на 1 януари 1958 година. За срок от 37 години България трябва да изплати 2,25 млрд. златни франка, както и да предостави на съседите си 250 000 тона каменни въглища, 33 000 овце, 13 500 крави, 12 500 коне, 9200 волове и др.
Договорът забранява на страната ни да има наборна армия, а въоръжените й части могат да се състоят само от доброволци и да не надхвърлят 33 000 души, разпределени в съотношение: войска до 20 хиляди души, жандармерия – 10 хиляди и пограничната стража – до 3000 души. В споразумението са включени и специални клаузи за размяна на малцинства с Гърция, които са използвани от властите в Атина през 20-те и 30-те години за етническо прочистване на Южна Македония и Беломорска Тракия от българи. Подпис под контракта слага българският премиер Александър Стамболийски, а според популярната легенда веднага след това публично чупи писалката си, за да покаже на Антантата отношението си към диктата, който тя налага над България. В последвалите три години след влизането в сила на Ньойския договор в страната ни пристигат над 100 хиляди бежанци, а зад границата ни остават да живеят 600 хиляди българи.
Преди 71 години През ноември 1941 г. в разгара на Втората световна война Българският червен кръст организира санитарен влак за работа на Източния фронт. Негов ръководител е хирургът Стоян Попстоянов. В състава на червенокръстката композиция са включени подполковник д-р Спас Разбойников, фармацевтът Сергей Грънчаров, медицинската сестра Мария Неменцова, както и още 6 медсестри, шест санитари и др. Общо медицинският персонал на влака е от 27 човека.
За началник е назначен д-р Атанас Атанасов, който е хирург. Първоначално влакът обслужва южния и централния участък на Източния фронт. В периода 1943-1944 г. той се използва по цялото разстояние от Ленинград до Крим. Но през февруари 1945 г. санитарната композиция попада под силен обстрел в околностите на Лайпциг и в резултат на въздушните бомбандировки е разрушен и прекратява съществуването си.
Патриотичен календар
25 ноември 2007 г. — Уволнени са последните войници от наборна служба в българската армия и тя става 100 % професионална
26 ноември 1878 г. — В София е открито първото военно училище
26 октомври 1913 г. — Българският екзарх Йосиф I премества седалището на Българската православна църква от Цариград в София
26 ноември 1956 г. — Състои се премиерата на първия български цветен филм „Точка първа”
27 ноември 1916 г. — Първа софийска дивизия овладява румънския град Гюргево по време на Първата световна война
27 ноември 1919 г. — Министър-председателят на България Александър Стамболийски подписва Ньойския договор
28 ноември 1858 г. — Умира Константин Фотинов – български просветен деец, възрожденски книжовник, просветител, преводач, редактор и издател на първото българско списание „Любословие“
28 ноември 1878 г. — В София е създадена Публична библиотека, която по-късно прераства в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”
Статията съдържа една неточност - България НЕ Е ПОДПИСАЛА в Ньой с монархията - Сърбо-хърватско-словенско кралство, а с републиканската структура Сръбско Хърватско Словенска Държава.
Прочетете си по-внимателно Ньойския договор, уважаеми.
Вижте какво гласят членове 36 и 37 от Ньойския договор!
