Преди 994 години
През 2012 г. направихме анкета сред кандидат-студентите,
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
които се явяват на изпит по история в СУ „Кл. Охридски“. Въпросът беше кой е последният цар на Първата българска държава, която е паднала под византийско робство през 1018 г.? Цели 97 % от анкетираните отговориха, че това е Самуил. А каква всъщност е истината?
Самуил умира през 1014 г. Наследява го синът му Гаврил-Радомир. Той се затваря в Охридската крепост и подготвя цялото население за отбраната й срещу византийците. Спешно се построяват три нови кули, а ковачниците работят денонощно за изработването на саби, мечове, върхове на копия и стрели. Когато логотет Илаксий през август 1015 г. се опитва да превземе Охрид, войската му е отблъсната с големи загуби. Братовчедът на Гаврил-Радомир – Иван-Владислав, който е син на брата на Самуил – Арон, и командва конницата, преследва оттеглящите се ромеи и им нанася значителни загуби. Когато се завръща в Охрид, той казва на царя-братовчед, че това е начинът да се води войната с ромеите. Вместо да седят в крепостта, българите трябва непрекъснато да атакуват. Те познават добре терена, което им дава значително предимство.
Гаврил-Радомир е раздразнен от своеволието на братовчед си и го снема от командването на конницата. Казва, че докато е цар, ще се слуша и изпълнява неговата воля. От този момент Иван-Владислав започва да мисли как да свали от трона своя братовчед и да заеме мястото му. Успява да привлече на своя страна друг негов братовчед – Никола, който е син на брата на Самуил – Давид и е началник на личната стража на Гаврил-Радомир. С негова помощ през септември 1015 г. убива царя и заема мястото му. След това започва да осъществява своята тактика за война с византийците. Създава множество конни отряди, които нападат войската на Василий ІІ и й нанасят чувствителни загуби, а българите се оттеглят невредими.
Василевсът, който си е поставил за цел да унищожи българското царство, също образува голяма конница и я изпраща срещу Иван-Владислав. Той обаче предпочита да не влиза в решаващи битки, а да провежда изненадващи набези.
Въпреки това през септември 1016 г. му се е наложило да влезе в сражение с 20-хилядната византийска конница, докато нашата наброява само 6 хиляди. Битката изглежда предварително решена, но не така мисли Иван-Владислав. Той спешава 1000 от конниците си, въоръжени с лъкове и копия. Зад тях е изграден балиастър – 2 м широки окопи, а зад тях заострени колове, които са замаскирани със свежи клонки. При това и окопите са незабележими, защото са покрити с клони.
Командващият византийската конница, като вижда че срещу него са само 1000 души, дава заповед за атака. Пешаците се отдръпват. Коне и хора се сриват в окопите и се надяват на коловете, а други са пронизани от стрелите и копията на българите. Остатъците от византийската войска са пометени от обхващащите ги по двата фланга български конници. Това е съкрушителен удар за Василий ІІ и той дълго време не може да се опомни от него. Още повече, че търпи неуспех и при опитите си да превземе крепостите Перник, Средец и други, които се отбраняват от войниците на болярина Кракра.
През юни 1018 г. Василий ІІ успява да организира огромна ромейска войска – около 70 хил. души, от които половината са конници. В солунската оръжейна работилница за нея са произведени 16 обсадни кули, които се придвижват с волове и биволи. За въоръжените с лъкове са осигурени по 1000 стрели. Иван-Владислав разполага с около 16 хиляди бойци, половината от които са конници. Той решава, че вместо да се отбранява, по-добре е да атакува пръв. Облича доспехите на чичо си Самуил и повежда войската си в решително сражение с ромеите. Според преданието се среща лице в лице с Василий ІІ и двамата водят бой с мечове. Многократно по-голямата византийска войска надделява в сражението и Иван-Владислав е пронизан с копие в гърба. Така загива последният цар на Първата българска държава.
Патриотичен календар
8 декември 1874 г. — Излиза първият брой на в. „Знаме” с редактор Христо Ботев
8 декември 1903 г. — За първи път у нас денят е честван като празник на Софийския университет и като студентски празник, след като на тази дата през 1888 г. е приет закон за учредяване на висше училище в София
10 декември 1877 г. — Приключва Битката при Плевен като руските войски превземат града след 3-месечната му обсада
10 декември 1878 г. — Основана е Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София
10 декември 1877 г. — В чест на 100-годишнината от освобождението на Плевен на мястото на сраженията е открита панорамата „Плевенска епопея”
11 декември 1868 г. — Васил Левски започва първата си организационна обиколка из страната
12 декември 1879 г. — По предложение на тогавашния земеделски министър Григор Начович край Русе е основано първото българско земеделско училище „Образцов чифлик”
12 декември 1878 г. — Родена е българската актриса Адриана Будевска, чието име днес носи Бургаският драматичен театър
