Крайцерът „Хамидие“ в края на 20-те години на миналия век
19 Декември 2012, Сряда
Опитите на командира на турския крайцер за оказване на морално-психологически натиск се провалят безславно
Автор: Дарин Канавров Исторически музей-Балчик
По време на Балканската война главният театър, където се водят решаващи битки, предопределили нейния изход, е Източна Тракия. Успоредно с това арена на военни действия става и Черноморското ни крайбрежие.
Още първите дни и седмици с поредица от забележителни победи в насрещни сражения българското командване овладява стратегическата инициатива. Въпреки пораженията си на суша обаче, неприятелят владее инициативата по море.
В това отношение неговото превъзходство е безспорно. В навечерието на Балканската война Турция разполага със силен военен флот, наброяващ 43 бойни кораба: 4 броненосеца, 2 бронирани крайцера, 1 бронирана корвета, 3 минни крайцера, 8 ескадрени миноносеца, 11 миноносеца, 14 канонерки. Същевременно основното оперативно ядро на българския военноморски флот включва 6 миноносеца тип „Дръзки” и докато на армията по количество на личния състав към началото на войната принадлежат 99,65% от въоръжените сили на страната, флотът заема едва 0,35%.
Черноморската част на флота е включена в състава на Варненския укрепен пункт (ВУП), формиран на 21 септември 1912 г. Той обединява военните части, дислоцирани в района на Варна, и е подчинен пряко на Главната квартира. Гарнизонът му получава задача да организира наблюдението на цялото Черноморско крайбрежие и отбраната на морския бряг от Балчик до устието на река Камчия. За началник на ВУП е назначен началникът на флота подполковник Руси Лудогоров.
Плановете на турското морско командване предвиждат установяването на блокада по българското крайбрежие, унищожаване или обезвреждане на военния флот, обстрелване на важни обекти и стоварването на десант. Използвайки голямото си числено превъзходство и бездействието на българските миноносци в началото на войната, турският флот започва системно да се появява пред нашите пристанища. На 6 октомври 1912 г. неприятелски бойни кораби застават пред Варна и безрезултатно я обстрелват. На следващия ден те отново извършват демонстрации пред крайбрежието ни.
На 8 октомври 1912 г. пред Каварна застават турските крайцери „Хамидие” и „Меджидие” и един ескадрен миноносец. Към 8 ч. и 50 мин. неприятелят спуска две лодки, които се насочват към брега. Наши документи свидетелстват, че в едната има около 30-35 души. Според капитан I ранг Хюсеин Рауф, командир на крайцера “Хамидие”, екипажите на лодките съпровождат парламентьори. Седем войници от пограничния пост, петима войници от семафорния пост и 4-5 души от местната милиция откриват пушечен огън по тях и принуждават лодките да се върнат. Веднага след това Каварна е подложена на морска бомбардировка.
Опитът на противника да стовари хора на брега се възприема като опит за извършване на десант. В Каварна и съседните села избухва паника. Паническо настроение обхваща и част от жителите на Варна, където е получена очевидно изопачена информация от някой цивилен телефонист за стоварен десант от неизвестно число турци. Варненци имат възможността лично да се убедят колко е вярна поговорката „На страха очите са големи”, когато из града плъзват слухове за дебаркирането на 5000 неприятелски войници.
След като бомбардира Каварна, отрядът турски кораби се насочва на юг. От обяд до 4 след пладне той обстрелва последователно височините при с. Екрене (дн. Кранево), санаториума, поста при Св. Константин, казармата, парната и електрическата инсталации на Евксиноградския дворец, фара на пристана пред него, без да причини някакви значителни повреди и загуби. На височината при с. Екрене е убит един опълченец. Ден по-късно крайцерът „Меджидие” и ескадреният миноносец „Ядигер Миллет” крайцеруват между нос Калиакра и устието на река Камчия.
В 12 ч. и 10 мин. са изстреляни 5 снаряда по семафорния пост на н. Калиакра. На 11 октомври 1912 г., по донесение на коменданта на Месемврия (дн. Несебър), един неприятелски броненосец в 8 ч. и 15 мин. сутринта обстрелва село Емине. Два часа и 45 мин. по-късно крайцерът „Хамидие” изстрелва 9 снаряда по фара на нос Емине. Наблюдавани са 3 попадения. В резултат са счупени фенера и входната врата на фаровата кула. Същия ден в Бургаския залив крайцеруват 5 турски бойни кораба. От един крайцер спускат на вода лодка, чийто екипаж издига бял флаг. Тя се насочва към Созопол, като парламентьорите на борда й искат да говорят с коменданта на града. Отпратени обратно обаче, те се връщат на кораба.
На 17 октомври, около обяд, крайцерът „Хамидие” застава на 20 километра пред Варненския залив. Към 1 ч. и 30 мин. следобед от него е спусната лодка, която няколко пъти отива към минното заграждение и се връща. Три дни по-късно, в 8 ч. и 40 мин. турски крайцер – „Меджидие” или пък „Хамидие”(силуетите им са сходни), се насочва към н. Галата. Наближавайки пограничния пост № 6, южно от носа, крайцерът спуска катер на вода.
Часовият го забелязва на 500 м от крайбрежието и стреля по него. Той обаче продължава да се движи към брега, докато по даден от крайцера сигнал се връща. Междувременно от пограничния пост дават по него два залпа от по 6 изстрела, докато той се оттегля. На 21 и 23 октомври при Шабла и н. Калиакра се появява за кратко неприятелски миноносец, който при нос Калиакра спуска лодка. Тя се отправя към брега, но обстрелвана от моряците на семафорния пост, се връща назад.
На 15 октомври 1912 г., в 9 ч. и 30 мин., от турския крайцер „Хамидие” изпращат на скелята в Балчик катер, от който предават на районния началник подпоручик Колев две писма – едното за кмета на Балчик, другото за кмета на Варна. В 1 ч. и 30 мин. катерът се връща за отговор, но не е допуснат да приближи до скелята. В писмото до кмета на Балчик (написано на старотурски език), командирът на турския крайцер капитан I ранг Хюсеин Рауф се обръща към него с ултимативен тон, настоявайки да се яви на борда на кораба му с двама души, избрани от самия него, за да преговаря с тях, като им гарантира физическата неприкосновеност. В депешата градоначалникът е заплашен, че трябва да се съобрази с предявеното му искане, за да не пострада града и околността.
Особен интерес представлява писмото, което командирът на крайцер „Хамидие” изпраща до кмета на Варна. В началото той изтъква, че в лодката, спусната сутринта на 8 октомври от турския военен кораб пред Каварна, е имало парламентьори, които е трябвало да предадат писмото. На нея е бил издигнат общоприетият в такива случаи бял флаг, който указва, че се настоява за преговори. Някои документи обаче свидетелстват, че на коритото е бил издигнат турски флаг.
Според капитан I ранг Хюсеин Рауф, български военнослужещ поканил ръкомахайки парламентьорите да слязат на брега, но при приближаването на лодката по нея е открит огън. Давайки воля на възмущението си, че това противоречи на приетите от цивилизованите държави правила и обичаи, командирът на „Хамидие” изтъква в писмото си, че по такъв измамнически начин не биха постъпили и диваците (в друга редакция на превода “и най-дивите общества”). Той посочва, че именно стрелбата по парламентьорите е причина за последвалата морска бомбардировка на Каварна.
Действията на българската брегова отбрана, предизвикали гнева на турския командир, обаче имат своето основание. За това свидетелства едно наставление до началниците на частите от армията и отделни отряди от 7 октомври 1912 г., в което се изтъква: „Турците са много лукави. Те ще прибягнат към разни военни хитрости, като например издигане на бели флагове, пращане на парламентьори и пр., обаче всички чинове в армията трябва да помнят винаги следующието: турчин вяра няма”.
Излагайки защо е бил нанесен артилерийският удар по Каварна, командирът на „Хамидие” отправя ултимативно послание до кмета на Варна. В него се казва: „Господине, тъй като между правителството ми и вашата страна има война, то трябва да пристъпя към изпълнението на възложената ми военна задача. Считам за нужно да предявя вам... следните предложения… Господине, за да се избегне повторението на подобно нещо (очевидно има се предвид бомбардировката на Каварна) и за да не пострада имота и живота на невоюващите по вина на едно военно съсловие, което е лишено от чувствата на цивилизования човек, обръщам се към вас с долу изложените предложения, които искам да приемете в дванадесетчасов срок:
Предайте без разрушение военните си кораби, които се крият в пристанището ви! Освободете веднага отоманските кораби които сте задържали! След като махнете от пристанището отбранителните му средства, обявете го за свободно търговско пристанище! По тоя начин ще предотвратите една евентуална бомбардировка и ще запазите града и търговията му от унищожение. В противен случаи ще бъдем принудени да употребим за постигане на нашата цел, всичката наша сила, която без съмнение и без всяко сравнение стои по-горе от вашата отбрана. Понеже успехът ще бъде на наша страна, то ви заявявам, че отговорността за възможните вреди и загуби на невоюващите ще бъде ваша“.
Ултиматумът на противника остава без отговор. На практика той е отхвърлен. Неговото изпълнение би означавало предаване на българския военноморски флот и капитулация на Варна. Опитите на неприятеля за оказване на морално-психологически натиск се провалят. Последвалите бойни действия в Черно море показват, че всеки, който е подценил високия боен дух на моряците от българския военен флот, на техния настъпателен порив, на борбеността им и желанието им да наложат волята си за победа над многократно по-силния противник, е получил подобаващ урок.
