Преди 101 години
В брой 5 на в. „Земеделско знаме” от декември 1911 г.
излиза съобщениеза кончината на Иванка Ботева Петкова – майката на големия наш поет и революционер Христо Ботев. В него се казва:
„На 14 т. м. в 2 ч. 25 м. след обед почина баба Иванка Ботевица в преклонна вече възраст, след няколкодневно боледуване. Нейното име неволно ни спомни името на сина й – великия революционер Христо Ботев, който сложи кости на Веслец, заедно с другари-въстаници, за свободата на България. Кой от нас не е пял с истинска услада стихотворението: „Тих бел Дунав се вълнува, весело шуми и „Радецки” гордо плува в златните вълни”.
Славен е тоя момент от революционната борба. Той обърна внимание на европейските сили и ги наведе на убеждението, че въстаниците-комити не са разбойници, а хора, които като оставят мило и драго отиват в Балкана, за да сложат кости за освобождение от тежкото робство. Последствията от заинтересоваността на европейските сили се знаят: намесата им, Руско-турската война – Освобождението на България. А стихотворенията на Ботев и днес се четат с възхищение и свидетелстват колко велик е бил авторът им.
Майката на тоя велик борец за свобода с търпение глътна горчивия хап на съдбата и остана да живее, да се радва на свободата – мечтата на нейния син. Българското студентство, признателно Ботеву, празнува своя празник на 18 май – годишнината от смъртта на Ботева (по стар стил, б. а.). Своята признателност към майката на бореца то изказваше като манифестираше пред къщата, дето живее (в София, на ул. „Шипка”, б. а.).
Изгубила зрението си, в напреднала вече възраст, баба Ботевица, безшумно прекарваше старините си при сина си генерал Ботев (Кирил, б. а.), дето и почина.
Погребението й с подобающите почести се извърши на 15 т. м.
Мир на праха ти, велика майко, поклон пред твоя дух”!
Така преди 101 години родолюбивите наши деди са отдавали заслужена почест на нашите борци за свобода – на Ботев и на неговата героична майка. А днес се спори дали да се изучават в училище неговите стихове и „отговорни” политици не могат да рецитират и ред от негово стихотворение.
Тук ще споделя и една странна и интересна версия за убиеца на Ботев, която научих от офицер от запаса от Велико Търново – Цветан Т. Живков, който, служейки на така наречената природо-математическа система САРОС, установява, че убиецът е... масон-руснак:
„Ние персонифицирахме руския евреин Арует Зигрин. Той на 21 април 1876 г. дава на Ботев 1000 наполеона от по 20 франка „безплатен кредит” и на 2 юни в 22 часа убива Ботев с един куршум. Зигрин участва в четата при условия: да бъде под номер 73 с анонимно название „Един руски княз”; да бъде охрана на Щаба... Зигрин е от масоните-розенкройцери” – казва Живков.
Дали това е следа към истината за реалния убиец на Ботев, или е някаква фантазия, не се знае, но един ден, рано или късно, все някой ще успее да установи кой уби поета-революционер.
Патриотичен календар
14 декември 1955 г. — България е приета за пълноправен член на ООН
15 декември 1934 г. — Родена е българската оперна прима Райна Кабаиванска
16 декември 1934 г. — Официално са завършени и осветени сградите на ректората и библиотеката на Софийския университет
16 декември 1888 г. — Роден е авиаторът Христо Топракчиев, който в началото на Балканската война, на 17 октомври 1912 г., извършва разузнавателен полет над Одрин. Той става първата жертва на българската военна авиация, след като загива при злополука на 19 октомври 1912 г.
17 декември 1883 г. — След дипломатически скандал, под натиска на българските правителства в София и Пловдив, Екзарх Йосиф I е приет от султан Абдул Хамид II и правата на Българската екзархия в Османската империя са възстановени официално
20 декември 1943 г. — Британско-американската авиация извършва четвърта бомбардировка над София, при защитата на която загива първата жива българска торпила, летецът Димитър Списаревски
