С цитра и картечница край Дойран

Автор: Диана Славчева Снимки: личен архив на сем. Чорбаджиеви

В Индия вярват, че цитрата е свещен инструмент, създаден в чест на богинята Сарасфати. За  малкото подобие на арфа говори и Омир в своята „Илиада“, а легендите разказват, че докато Аполон дърпал струните й, музите танцували и пеели край него. През ХІІІ век цитрата се разпространила нашироко в Бавария и Австрия, където днес се счита едва ли не за национален инструмент.
У нас обаче тя е твърде непозната и тези, които могат да изкарат мелодия от нея, буквално се броят на пръстите на едната ръка.

Допреди години единственият българин, който е можел да свири на този екзотичен музикален инструмент, е плевенчанинът Симеон Чорбаджиев. На Плевен наистина му се носи славата като люлка на много именити наши музиканти. В съдбата на този наследник на известен плевенски род обаче музиката се преплита със свистенето на куршумите, тактуването на картечните откоси и драматичните акорди на взривяващи се   снаряди. Защото както надува кларинета или пък плъзга лъка по струните на цигулката си в първия симфоничен училищен оркестър, така още ученик се записва доброволец в избухналата Балканска война и отива на фронта.

Две години по-късно, през 1915 г., Симеон завършва Военното на Негово Величество училище с чин подпоручик и веднага е включен в състава на Четвърти плевенски пехотен полк, в чиито редици отново се завръща на бойното поле. Сега той взима участие в тежките сражения край Дойран, където предвожда като командир пехотен взвод, а след това и 4-та картечна рота.
Тук, на Дойранския фронт, поручик Чорбаджиев завързва крепко приятелство с немския офицер капитан Франц, който започва да го учи да свири на непознатия у нас сладкогласен струнен  инструмент.

Музикалната дарба и подготовка, която има зад гърба си, помагат на талантливия българин бързо да усвои тънкостите на майсторлъка да накараш цитрата да „запее“ омайни мелодии.
По-късно самият той ще започне да дава частни уроци и ще стане единственият преподавател на цитра в нашата страна по онези времена. А може би остава единствен и до днес. Ние поне не можахме да открием някой да предлага сега обучение на този инструмент. Симеон Чорбаджиев е и единствен изпълнител на цитра в България за времето си. През 1957 г. изнася едночасови концерти с нея по радио Киев, Москва и Ленинград, свири също на сцени в Прага и във Варшава.

Сегашните му потомци ревностно пазят като безценна семейна реликва едночасов запис на негово изпълнение, много ноти, както и цитрата, подарена му от немецът Франц. За нещастие съдбата запраща по-късно този негов приятел на Западния фронт, където той намира смъртта си в легендарната битка при Вердюн между армиите на Франция и Германия – сражение през Първата световна война, останало известно в историята като „месомелачката“.

Любопитна подробност е, че често в укритието на Чорбаджиев на Дойранския фронт се отбива, за да слуша свирнята му, писателят Николай Райнов, който по това време е военен кореспондент към 9-та Плевенска дивизия, в чийто състав влиза и полкът на командира-музикант.
След като свършва войната будният българин започва да учи пък пиано при слепия хърватин Николо Диклич – иначе известен музикален педагог. Освен това продължава да свири и на цигулка, а също и да пее в църковния хор при храм „Св. Параскева“ и хоровия ансамбъл на туристическото дружество.

В по-нови времена – в средата на 50-те години на миналия век, сам открива музикални школи за преподаване на цигулка и пиано в читалището на плевенското село Пордим и в Долни Дъбник. Той става един от основателите на самодейната оперета в Плевен, като сам аранжира отделните вокални партии и инструменти на оперетите „Волния вятър” и „Цигулката на Чанита”. Част от репетициите за представленията често се провеждат в гостоприемния му дом.

Освен като изпълнител и педагог, Чорбаджиев се проявява и като много даровит композитор. Негова е музиката на няколко песни, посветени на родния му град, по текстове на известните поети Георги Константинов, Константин Георгиев и др., както и мелодиите на изпълняваните и до днес при тържествени случаи „Скобелев марш”, „Руски братя” и „Марш за Плевен”.
В началото на 1925 г. Симеон Чорбаджиев открива срещу сградата на плевенския театър музикален магазин, наречен „Златолира“. В него се продават музикални инструменти, нотни партитури, струни, грамофони... По-късно собственикът му става представител на радиоапаратите „Телефункен“ и „Сименс“, които предлага на клиентите си – в голямата си част негови войници или пък ученици – и на изплащане. Покрай търговията, тук се приемали за поправка повредени цигулки, китари и мандолини, както и заявки за изработване по поръчка на струнни инструменти.

В „Златолира“ се продават също и книжарски стоки, сред които и първите автоматични писалки от марките „Кавеко”, „Пеликан” и „Монблан”, върху които по желание на клиента със специална машина се надписвало името му. От 1927 г. Чорбаджиев започва да развива и полиграфическа дейност. След настъпването на така наречената народна власт магазинът му е закрит, а печатницата - национализирана.

Името на Симеон Чорбаджиев е запазено в паметта на съгражданите му и като на голям патриот и дарител. Той внася пари във фондове за строеж на почивни домове за печатари, за стипендии на студенти, за изграждане на емблематичния за Плевен парк „Кайлъка“. Дарява пари, книги и вещи на читалища, библиотеки и музеи...

Достоен наследник на именития музикант е неговият син д-р Николай Чорбаджиев. Той завършва медицина в Карловия университет в чешката столица Прага и се пенсионира като ръководител на голяма клиника в плевенския медицински университет. Известен е като сърцат краевед и е един от сладкодумните автори на в. „Десант“.




В категории: История , Горещи новини