Братската могила в памет на загиналите в сражението край Зараево от 140-и пехотен Зарайски полк и 139-и пехотен Моршански полк
21 Декември 2012, Петък
Пет години след освобождението от турско робство, едно малко село, разположено в красива местност на южните склонове на Сакар
Автор: Симеон Балевски Офицер от резерва с. Зараево
планина (известни като Поповските възвишения), се отказва от турското си наименование Карахасанкьой и го заменя със Зараево.
Това се случва през декември 1882 година, изцяло по инициатива на местните жители. По-късно техният пример е последван и в десетки други селища в освободена България.
Днес се навършват точно 130 години от този патриотичен акт, което дава повод на „Десант“ да разкаже на своите читатели за Зараево от днешната община Попово, област Търговище.
Първите сведения за селото датират от преди близо 350-400 години, когато се е състояло от няколко турски къщи. По-късно, след Руско-турската война от 1806-08 г., военачалникът Ахмед Кючук (родом от търговишкото село Марчино) получил Карахасанкьой като награда за успешните си битки. На Ахмед Кючук му било присвоено званието бей и той станал пълновластен господар на цялото село, заедно със земите и горите около него.
На новия бей му били нужни хора, които да му работят земята. И тръгнал да ги събира от селищата около Габрово, Търново, Елена и Трявна. Това били много бедни, но работливи, здрави и жилави българи – балканджии.
За да ги задържи в именията си, Кючук им дал по едно парче земя, от най-неплодородните. Срещу „щедрия“ подарък тези бедняци му работели безплатно (ангария) по 5-6 дни в седмицата като роби, а за техните земи оставало 1-2 дни, в които трябвало да правят и къщи за децата си, и обори за добитъка.
Животът на селяните бил непоносимо тежък, тъй като те трябвало да плащат тежки данъци като „десятъка“, „авариза“ и още други. Робските им тегоби са описани от редица наши поети и писатели като Добри Чинтулов, Любен Каравелов, Христо Ботев и др. За теглилата на българите са писали и много руски, френски, английски писатели и журналисти.
До последната (и освободителна) руско-турска война борбите на българския народ са неуспешни и потопени в кръв. В негова защита се изправят славянските и християнските народи, в лицето на Русия, Украйна, Румъния и Финландия. Заедно с българските опълченци, те се готвят за войната, обявена на 12 април 1877 година.
През лятото на 1877 г. руската армия преминава Дунава и се разделя в три направления, като източното е под командването на княз Александър Александрович. Задачата на Източния отряд е да прекъсне настъплението на турските войски от Разград, Шумен и Русе на запад, както и да разчисти пътя на генерал Гурко на юг към Търново и Стара Загора.
Руските войски трябвало на всяка цена да спрат настъплението на турските орди на линията с. Садина-Зараево-Кардам-Светлен, като най-кръвопролитните боеве се водят точно за Зараевските височини, в горещините на август. По данни на кореспондента на вестник „Дейли нюз“, селото шест пъти попада ту в турски, ту в руски ръце.
Най-ожесточените боеве с многочисления турски противник се водят от 16 до 18 август. В тази битка геройски намират смъртта си 220 войници, сержанти и офицери от 140-и Зарайски полк и 135-и пехотен Моршански полк. Всички загинали са погребани северно от с. Зараево.
В тяхна памет пет години по-късно жителите на Карахасанкьой единодушно решават селото занапред да се нарича Зараево, на името на 140-и Зарайски полк.
На 24 декември 1882 г. излиза и Държавен указ за новото име. Новините бързо стигат до селото. В летописите му се пазят спомени за неописуемата радост, че турското име вече е премахнато, за народните тържества, на които засвирили гъдулки, писнали гайди, извили се кръшни хора...
По това време започва и възстановяването на опожарената и разрушена от турците църква, не след дълго се откриват първото училище, читалище и др. обществени сгради, до една построени с доброволен труд и средства на местните българи.
Историята на 140-и Зарайски пехотен полк
140-и Зарайски пехотен полк е сформиран на 13 октомври 1863 г. от 4-ти резервен батальон на Коливанския пехотен полк на 10-а пехотна дивизия. На 25 март 1864 г. той е преименуван на 140-и пехотен Зарайски полк, а на 7 април 1879 г. е преформирован в 4-ти батальонен полк. Във военно време щатът му се състои от 3263 човека – 8 щаб офицери; 70 обер офицери; 303 унтер офицери – 96 музиканти, тръбачи и барабанчици, 2700 редови войници и 86 адютанти.
Бойното си кръщение Зарайският полк получава в Руско-турската война, по време на която той се отличава в боя при с. Карахасанкьой (дн. с. Зараево), състоял се на 18 август 1877 г. Цялата тежест на този бой пада върху зарайци, които заедно с дивизионния Лубенски хусарски полк спират настъплението на турците.
По-късно (през ноември-декември същата година) героичният полк се сражава и в района на село Мечка и Тръстеник. Тук вражеските войски губят 3000 човека, докато от страна на руснаците загиват общо 800 човека, от които 100 са от редиците на 140-и Зарайски полк.
В началото на 1879 г. той се завръща в Русия, като отличилите се в тези боеве стрелкови командир Н. Обернибесов и батальонните командири И. Шлюпович и М. Завойски са наградени със златно оръжие с надпис „За храброст“; командирът на полка Н. Назаров е произведен в генерал, а с най-висшето войнишко отличие – Георгиевския кръст, са удостоени 162-ма бойци. Зарайският полк взима участие и в Руско-японската война (1904-1905 г.), а също и в Първата световна война.
Днес руският град Зарайск в Московска област и българското село Зараево са побратимени. Любопитното е, че командирът на щаба на Българското опълчение – Фьодор Едуардович Келер е родом тъкмо от това руско градче. А само от Търговищки окръг, в това число и от българското село Зараево, още в първите дни на Руско-турската война в редиците на опълчението постъпват 39 човека.
По повод 100-годишнината от освобождението на България от турско робство в Зарайск е открит паметник, увенчан с Георгиевски кръст и изсечен в камъка надпис: „В памет на славните воини от 140-и Зарайски пехотен полк, геройски сражавали се за свободата на България през Руско-турската война“. В нашето Зараево пък е вдигната Братска могила, която тачи падналите в сраженията край селото руски солдати.
