Вторият женски портрет е на Кера Мария – дъщеря на цар Иван Александър, омъжена за Андроник ІV Палеолог. Византийска императрица от 1376 г. до 1379 г.
27 Декември 2012, Четвъртък
Дъщерите на нашите владетели често са били сродявани с най-благородните византийски родове
Автор: Милен Николов археолог в РИМ - Бургас
Българската държава съществува почти 1400 години, от които повече от 700 са неизменно и много тясно свързани с Византийската империя. Нещо повече, България и Византия като единствени политически субекти са творили историята на Балканския полуостров и в един доста дълъг период от време, който обхваща годините на Първото българско царство.
Но враждите и противоречията между двете мощни средновековни държави не се решавали само със силата на оръжието. Напротив – имало е много случаи, в които, за да се решат конкретни проблеми, са се извършвали политически бракове, при което византийски или български принцеси са ставали царици съответно в Преслав, Търново и Константинопол.
Първият случай, когато е договорен брак между византийска принцеса и български престолонаследник, датира от 913 г.
Следствие на арогантното държане на император Александър, който унизил пратениците на цар Симеон Велики, българският владетел незабавно мобилизирал армията и обсадил Константинопол. За да се спасят от българите, византийците приели условията на цар Симеон – да му бъде призната титлата „василевс”, т. е. император, и да се сключи брак между византийския владетел Константин VІІ Багренородни и дъщерята на Симеон. Договорът бил сключен, но впоследствие в Константинопол бил извършен преврат и той бил денонсиран.
За втори път подобен случай е известен от 968 г. Византийският император Никифор ІІ Фока дал много злато на киевския княз Светослав, за да нападне и унищожи Българското царство. Киевският владетел се съгласил и с огромна военна сила нахлул в България – само редовната войска, без наемниците, била 60 000 човека. Те разбили една 30-хилядна българска армия и превзели 80 крепости. Но едно известие от Русия накарало Светослав да се завърне – печенегите, може би под влияние на българската дипломация, нападнали Киев.
Но за Никифор Фока станало ясно каква ужасна грешка е допуснал със съюза с русите. Той разбрал, че огромните пълчища на Светослав много бързо ще нахлуят от България във Византия и затова незабавно изпратил пратеници в Преслав с молба за съюз, който да бъде скрепен с брака с български принцеси на двамата престолонаследници на Византийската империя – Василий ІІ (бъдещият Българоубиец) и Константин VІІІ. Предложението било прието, но за съжаление съюзът не сполучил – на 30 януари 969 г. починал цар Петър, а през ноември същата година бил убит Никифор ІІ Фока. Но българските принцеси още преди смъртта на императора пристигнали в Константинопол.
Първата българска принцеса, която станала византийска императрица, е Екатерина, дъщеря на цар Иван-Владислав (царувал 1015-1018 г.) и царица Мария. След като успял да унищожи Първото българско царство, Василий ІІ превърнал българските царски родственици и престолонаследника Пресиан ІІ в големи поземлени собственици и военачалници. Самата Екатерина се омъжила за Исак Комнин – император от 1057-1059 г., първия владетел от прочутата династия на Комнините. Според Михаил Псел Екатерина била „чудна жена, първа по благородство, която никому не отстъпваше в най-голямата добродетел”. След смъртта на Исак Комнин тя се замонашила под името Елена или Ксения.
През Второто българско царство политическите бракове били много по-чести. Но в един период до 1261 г. на Балканите се изживявала като фактор нова политическа сила – Латинската империя, създадена през 1204 г. следствие на Четвъртия кръстоносен поход. Така че латинските императори също инициирали политически бракове. Един от тях е сключен през 1213 г. Тогава рицарите на император Анри буквално го принудили да се ожени за дъщерята на цар Калоян, чието име остава неизвестно. Така Анри се оженил за дъщерята на убиеца на брат си Балдуин, която станала латинска императрица, за сметка на мира с Българското царство.
По времето на цар Иван ІІ Асен браковете между дворовете на България, Епир и Унгария станали често събитие. Самият български цар се женил три пъти. През 1235 г. той дал дъщеря си Елена за съпруга на престолонаследника на Никейската византийска империя – Теодор Ласкарис. В замяна на това бил сключен съюз между България и Никея срещу Латинската империя, а на българския първосвещеник била призната титлата патриарх.
След смъртта на цар Иван ІІ Асен България изпаднала в дълбока политическа криза. За 60 години се организирали не по-малко от 6 преврата, като династията на Асен се сменила с тази на Тертер. В хода на тези тъжни събития огромно влияние оказала Византия чрез любимото си оръжие – дипломацията, наситена с интриги, обещания, подкупи, бракове.
Един от емблематичните такива случаи е от 1278-1279 г. Тогава Ивайло вече бил на върха на славата си. Вдовицата на българския цар Константин Тих не се поколебала и се омъжила за него, за да запази трона за сина си от първия мъж. Но византийският император следял събитията отблизо. Той набързо оженил дъщеря си Ирина Палеологина за Йоан – син на един от българските царе, заемал съвсем за кратко престола и впоследствие избягал във Византия – Мицо Асен. Така под името Иван ІІІ Асен той бил наложен за български владетел и през пролетта на 1279 г. влязъл в Търново с помощта на Византия.
Много бързо българските аристократи осъзнали каква грешка са допуснали, приемайки едно византийско протеже (но зет на императора!) за български владетел. Бил подготвен заговор начело с Георги Тертер, но преди той да се задейства Иван ІІІ Асен успял да ограби съкровищницата на българските царе и да избяга във Византия.
Впоследствие обаче неговата дъщеря Мария Асенина станала една от най-известните жени през Средновековието на Балканите. Според един извор тя била „една от най-красивите и умни девойки на земята”.
Била омъжена от чичо си Андроник ІІ за Роже дьо Флор – командир на голям каталански отряд, който в началото на ХІV в. започнал една своего рода реконкиста в завладените от турците земи в Мала Азия.
Последната българска принцеса, станала част от византийското императорско семейство, е Кера Мария – дъщеря на цар Иван Александър. През 1355 г. тя се омъжва за Андроник ІV – престолонаследник и син на император Йоан V Палеолог, заел престола през 1376 г. Друг син на Йоан V – Михаил Палеолог, през 1373 г. се жени за неизвестна по име дъщеря на деспот Добротица – владетеля на Карвунското деспотство, или „Третата България” на Балканите, както го нарича немският рицар Ханс Шилтербергер.
Същевременно трябва да се знае, че потомците на българските царски династии Тертер и Асен в средновековните България, Сърбия, Византия, Италия, Унгария и др. са твърде много. Само потомците на Асеневци в България са 58 – 36 мъже, 20 жени и двама с още неустановени персони. Във Византия представителите на династията, носещи родовото име Асен, са много повече – 83 на брой, от които 55 мъже и 28 жени. Те са били сродени с най-благородните византийски родове – Кантакузин, Дука, Ласкарис, Торник, Раул и др.
Благодарение на изследванията на проф. И. Божилов днес е изяснен един особено показателен момент от историята на фамилията Асеневци, отнасяща се до средата на ХІV в. Тогава, в периода 1347-1354 г., Ирина Асенина била съпруга на престолонаследника Йоан VІ Кантакузин. Тяхната дъщеря Елена е омъжена за Йоан V Палеолог и е законна императрица; синът им Матей Асен е съимператор, а двамата братя на Ирина – Мануил и Йоан Асен, са деспоти!
