Стара снимка от новогодишно тържество в детска градина
27 Декември 2012, Четвъртък
В далечното минало, още когато идват българите по днешните наши земи, Нова година се е чествала на 21 декември –
денят на зимното слънцестоене – Идинак. На тази дата денят е най-малък и е наричан Полязовден, Млад Бог, Млад ден. Празникът на най-малкия ден, от който започва новият годишен цикъл, е бил прекрасен повод да се благодари на Природата и да се погледне към бъдещето с нови надежди и пожелания.
По време на честването на старовремската българска Нова година са се изпълнявали различни ритуали: прикадявали пръст, вода, дърво. В огнището горял „бъдникът” (голям пън, който се приготвя от рано и който гори продължително). Приготвяли се девет жертвени храни – свинско, печено на бъднивечерското огнище; обредни хлябове със златна или сребърна пара в тях; дрянови клончета с пъпки. Обредните хлябове се украсявали със знака на слънчевия кръговрат и на щастието.
Стопанинът на дома прикадявал трапезата, на която се слагали също мед, варено жито (булгур), кървавица или риба (обикновено шаран), петел, орехи и вино – и тържествената вечеря започвала.
Особено се държало на стария български обичай прикадяването. Впрочем самите думи „кадя", „кандило", „кадилница" и пр. са от български произход. Стопанинът бил сурвакан от децата, а след това обливан с вода на открито, а след него – и всички възрастни участници в тържествата.
Младежите, облечени като коледари, обикаляли селищата с песни до разсъмване. Провеждали се спортни игри и състезания. На Идинак (Годинак) се гледало кой пръв ще прекрачи прага на къщата – какъвто е гостът, такава щяла да е идващата година. Изразът "такъв му е полязът" обяснявал всичко, което се е случвало със стопанина през следващата година. Той влизал и разпалвал жарта в огнището с трески от дръвника. И пожеланията му били свързани с огъня – колкото са искрите, толкова деца и изобилие да донесе Новата година. Домакините го черпили с баница, питиета и ошаф и го дарявали с кравай и чорапи.
Този български обичай, известен още като (С)полязуване (Споляз, Поляз), е важно доказателство за празнуването на деня на зимното слънцестоене като начало на следващата календарна година. Той има много древен, езически и предхристиянски характер и започва рано сутринта на 22 декември, първият ден след Единак или Еднажден (Игнажден).
В много случаи стопанинът е канил предварително „избран полезник", който на 22 декември е идвал с пожеланието „Честита Млада година" и е отправял множество благословии. Свързването на този обичай към 22 декември е характерно само за народите в Източните Балкани и може да се счита са наследство от календарна система, чието начало съвпада с деня на зимното слънцестоене. А тъкмо такава е и календарната система на прабългарите.
Новата година в двора на българските владетели била толкова известна, че даже в един китайски летопис се споменава за нея.
Патриотичен календар
22 декември 1936 г. — Умира големият български учен проф. Асен Златаров
23 декември 1880 г. — В България е приет първият избирателен закон
23 декември 1906 г. — При престрелка край връх Петлец (дн. в Македония) с турска потеря загива видният български революционер Даме Груев
26 декември 1972 г. — Софийският градски съд произнася задочна присъда срещу писателя Георги Марков по обвинение за шпионаж — лишаване от свобода за 6 години и 6 месеца
26 декември 1967 г. — Умира писателят Чудомир
27 декември 1872 г. —Турски заптиета обграждат призори Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Васил Левски
27 декември 2003 г. — Петима военнослужещи от първия български батальон в Ирак загиват при атентат срещу българската база в град Кербала
30 декември 1877 г. — Избухва Трънското въстание с ръководител капитан Симо Соколов
30 декември 1943 г. — При петата бомбардировка на София от британско-американската авиация загиват 75 души, а над 90 са ранени
31 декември 1880 г. — Приключва първото официално преброяване на населението в Княжество България, което установява общ брой 2 007 919 жители. На същата дата през 1887 г. приключва и първото преброяване на населението у нас след Съединението. Тогава жителите на княжеството са вече 3 154 375
"В далечното минало, още когато идват българите по днешните наши земи,.."
Господа патриоти,това,освен,че не е вярно,но е и определено антибългарско!Нещо като да наливате вода в мелницата на златарски и сие!Щото освен него има и Раковски,Ганчо Ценов,Г.Сотиров,Д-р Чилингиров и пр.Много,много източници и извори има за това,че сме най-старите обитатели на Балканския полуостров и от тук сме ходили,а не сме идвали!Доста важно е за вас да си изработите позиция по този основен за националната ни и етническа идентификация въпрос!
