Истината за изключването на българските студенти в Прага
Общежитието за студенти „5-и май“ в Прага, в което става изключването по политически причини на български студенти на 11 януари 1951 г.
09 Януари 2013, Сряда
На 11 януари 2013 г. се навършват 62 години от масовото изключване на български студенти в Прага по т. нар. „политически причини“.
Автор: д-р Николай Чорбаджиев
Бях изумен да прочета преди време в бр. 2 на издаваното в Чехия списание „Българи“ в интервю с проф. Никола Георгиев, че „българските студенти се прочуват с това, че се държат зле, дори криминално – разбиват благотворителни каси, създават на чехкините извънбрачни деца. През февруари 1949 г., когато промените вече са настъпили, българските студенти биват изловени, качени на товарни влакове и изпъдени от Чехия“. Това обаче не отговаря на истината.
По стечение на обстоятелствата по това време самият аз бях студент в медицинския факултет на Карловия университет в Прага. Професорът говори за политическите промени в Чехия, които всъщност се осъществиха през февруари 1948 г., към които студентите от България, които там бяха общо около 1000, имаха положително отношение. В интерес на истината, рядко някои от тях бяха връщани у нас, и то предимно по политически причини, често напълно неоснователни.
На едно от поредните месечни събрания на Българското студентско дружество в Прага, на което трябваше да бъдат изключени „неблагонадеждните студенти“, предварително бе определено кои ще са те и кой ще се изкаже против тях. „Недостойните“ бяха синове и дъщери на народни врагове, на собственици на национализирани имоти, имащи близки, емигрирали на Запад или пък мили членове на опозиционни съюзи. Бяха изключени 10 студенти. Обичайна практика, по искане на българското посолство, бе изключените студенти да бъдат арестувани през нощта и по етапен ред да бъдат връщани в България.
Съвсем неоснователно и аз бях една от жертвите на 11 януари 1951 г. По жалба на баща ми в Плевен бе направена анкета от члена на Президиума на Народното събрание Власи Власовски и бях оправдан.
За „криминалните“ ми прояви, както ги категоризира проф. Георгиев, в крайна сметка получих от общината в Прага т. нар. „двойна гарсониера“ с две много големи стаи. Три дни след дипломирането ми постъпих на работа в спешен кабинет в чешката столица. Интересно е да се отбележи, че чешките студенти, с които заедно се дипломирах, бяха изпратени в провинцията, и то със значително по-малки заплати от моята, която бе 15 000 крони – това бяха много пари.
Когато в кметството в Прага разбраха, че искам да се върна в България, ме извикаха на заседание на изпълкома. Лично кметът ми предложи да остана в Чехия и да си избера каквато искам специалност. „Д-р Чорбаджиев, ако се върнете в България, ще съжалявате“ – каза ми той, но аз не го послушах. Животът ми в родината бе наистина труден, но аз все пак се справих.
