Още през ХVІ век в Скопие е имало българска книжарница
30 Януари 2013, Сряда
Преди 100 години
Много са документите, които свидетелстват за българския характер на населението в Скопския край.
Така например в едно Заявление от ръководството на Скопския революционен окръг на ВМОРО, изпратено по време на Балканската война до председателя на Министерския съвет в София Иван Гешов през януари 2013 г., четем:
„Като синове на нашето отечество ние с трепет следим съдбоносните събития и очакваме да се осъществи заветната мечта за общобългарска родина и държава. От тази държава ние не искаме да бъдем отлъчени, защото Скопско, погледнато от всяка страна, съставя неразривна част от останалото българско землище... Етнографски Скопско образува една цялост с останалото македонско българско население. Нигде другаде не са тъй естествени етнографските граници между сръбското и българското племе, както са тук в Шар и Църна гора.
В Скопско, а особено в града Скопие, българите представляват компактна маса и са със силно национално съзнание. В Скопие има повече българи, отколкото в Прилеп, Щип, Велес, Битоля, Охрид и други македонски градове. Българският език се е наложил на скопската чаршия и на скопския пазар при покупко-продажбите. От 38 000 жители в Скопие около 20 000 са българи, а останалите са турци и албанци. В Куманово и околността, и то според направеното сега от сръбските власти преброяване, 1194 къщи са български, а сърбомански 319. В Тетовско и Гостиварско от 80 000 жители 32 000 са българи.
Въпреки факта, че Скопие и околността му са били най-дълго време в сръбски ръце преди завоюването им от турците, сърбите не са успели да заличат българския им характер. Не само средновековната, но и новата история на Скопско е история предимно българска. Далеч още преди създаването на Екзархията тук имаме културни проявления от голямо значение за националното ни възраждане. В епохата на тъмното робство, чак в ХVІ в., в Скопие е имало българска книжарница на Кара Трифун.
Кирил Пейчинович от с. Лешок още в 1816 г. почва да печати своето „Огледало“ на местен български език. В 1835 г. е съградена прочутата в народните борби „Пресветая Богородица“, във фермана на която изрично е казано, че е предназначена за българите. Скопяни първи прогониха гръцки владика още в тридесетях години на ХІХ век и с това дадоха пример за подражание не само на българите от Македония, но и на българите от днешното царство. Те докрай взеха най-активно участие в църковните борби, а Скопската епархия е една от първите македонски епархии, която се удостои с български владика...
Като ви излагаме горното, господин министър-председателю, ние целим да припомним на българското правителство, че нашият край е неразделна част от останалата българска Македония и че следователно през настоящата война (Балканската , б. р.), с която се преследва освобождението на българските земи под турско владичество, не може да се забрави и нашият край и да се остави под ново чуждо владичество“.
Патриотичен календар
19 януари 1871 г. — Роден е българският революционер Даме Груев
20 януари 1877 г. — Приключва Цариградската конференция без да се вземе решение за съдбата на християнското население на Балканите
21 януари 1872 г. — По заповед на Високата порта трима български владици — Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски, са заточени в Измит
21 януари 1879 г. — Умира Любен Каравелов
22 януари 1878 г. — В Свищов, Велико Търново и Габрово са открити първите български пощенски станции
23 януари 1904 г. — Приет е Закон за университета, който преобразува Висшето училище в София в Български университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово” (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски")
24 януари 1878 г. — Град Карнобат е освободен от турско робство
