50 години от подписването на Eлисейския договор за приятелство между двете страни
Между мен и Ангела Меркел протича ток и без да е нужно да се включваме в електрическата мрежа, заяви на пресконференция френският президент Франсоа Оланд, запитан за отношенията му с германския канцлер. Мнозина смятат, че те са лишени от топлота и движени основно от осъзнати интереси на двете страни.
Това, че между нас има химия, вероятно е най-строго пазената тайна, обади се Меркел, допълвайки: Така можем спокойно да си сътрудничим.
58-годишни, Меркел и Оланд посочиха пред 200 френски и германски младежи, че са били едва осемгодишни, когато през 1963 г. е подписан Елисейският договор за приятелство от тогавашния германски канцлер Конрад Аденауер и френския президент ген. Шарл де Гол.
Не ви е убягнал фактът, че представляваме различни политически сили, отбеляза Оланд пред журналистите, изразявайки наред с това задоволство от постигнатото от двете страни, откакто дойде на власт през май 2012 г.
Президентът припомни европейския механизъм за стабилност, бюджетния пакт, банковия съюз и общата им работа за това Гърция да остане в Еврозоната.
Като помислите върху това, ще видите, че тече ток, каза той.
По време на съвместна пресконференция с френския президент Франсоа Оланд германският канцлер Ангела Меркел коментира: „Основната цел пред нас е да стабилизираме и задълбочим икономическия и валутен съюз”.
По думите й през май ще бъдат представени конкретни предложения на двете страни за повишаване на заетостта, стимулиране на растежа и засилване на конкурентоспособността. Става въпрос за по-добра координация на икономическите политики, което ще подпомогне заетостта, растежа и финансовата стабилност, обясни Меркел. Тя добави, че двете страни са наясно с огромната си отговорност за преодоляване на кризата.
Според Оланд предстои вземането на редица важни решения в следващите месеци за задълбочаване на икономическия и валутен съюз. Работим в тази насока, добави френският президент.
Въпреки изказванията на двамата лидери обаче, Меркел и Оланд имат различни представи за постигане на поставената цел.
Така например германският канцлер настоява за засилване на контрола върху бюджетите на страните членки, докато френският президент подкрепя по-голямата солидарност и поделянето на риска.
Подписаният преди 50 години в Елисейския дворец договор задължава двете страни да свикват редовни министерски срещи и консултации по важни въпроси от областта на външната политика, отбраната и сигурността, младежта и културата.
Тази цел обаче нерядко им убягва. Докато Франция поведе военните кампании в Либия и Мали, обременена от вината за Втората световна война Германия сведе ролята си до тази на наблюдател или - в случая с Мали - предложи само логистична подкрепа.
Париж и Берлин имат разногласия както по въпроса как да се преодолее дълговата криза в Еврозоната, така и в области като ядрената енергетика, на която Франция много разчита, а Германия смята да изостави в идните години.
Наред с това двете съседки могат да се похвалят и с множество успехи и най-вече с решаващата си функция на локомотиви на европейската интеграция - усилие, за което 27-членният Евросъюз получи символично Нобеловата награда за мир миналата година.
Те имат съществени дипломатически достижения като обмена на над 8 млн. студенти и хилядите партньорства между градове от двете страни.
Публикувано наскоро допитване показа, че макар двете страни да се възприемат една друга като важен европейски фактор, има още какво да се желае по отношение на близостта между народите им.
Според анкета на YouGov 58% от германците определят Франция като свой основен стратегически партньор в Европа, а 75% от французите казват същото за Германия.
Само 17% от германците обаче намират французите за "много приятни" и 39% - за "доста приятни". Едва 8% от французите смятат германските си съседи за "много приятни" и 32% - за "доста приятни".
