Преди 100 години
През 1919 г. излиза на френски език книгата La Question bulgare el les Etats balkaniques.
В нея на страница 237 са дадени сведения за участието на македонските българи в Балканските войни от 1913 г. Тези данни ни разкриват една картина на масово включване на нашите сънародници от този край в освободителната за отечеството ни война:
„Общата мобилизация на българската армия срещу турската бе започната на 30 септември 1912 г.
Всички българи от Македония, които бяха служили в българската армия като войници или офицери, постъпиха в съответните си части: те бяха на брой 30 000. Но освен тях в България имаше българи от Македония, които поради турските преследвания бяха наскоро избягали на територията на царството. Тези бежанци спонтанно поискаха да вземат участие в освободителната война и понеже не можеше да бъдат включени в кадрите на редовната армия, военният министър образува от тях доброволчески корпус.
Доброволческият корпус, съставен от 14 670 бойци, имаше 12 батальона: Добърски, Скопски, Битолски, Одрински, Охридски, Костурски, Кумановски, Велешки, Прилепски, Серски, Лозенградски и Солунски. Едва организирани, доброволците бяха призовани да вземат участие в операциите...
Македоно-одринското опълчение бе съставено от три бригади и представляваше със своята организация цяла дивизия със своите служби. За началник на опълчението бе назначен генерал Генов. Полковник Ст. Николов, родом от Прилеп, бе назначен за началник на първа бригада, полковник Пчеларов – на втора, полковник Протогеров – на трета.
През месец февруари към доброволческия корпус бяха прибавени три нови батальона – Кукушки, Воденски и Щипски.
На 2 май доброволческият корпус напусна бреговете на Мраморно море, за да отиде в Македония. Там той зае сектор срещу сърбите в Осоговския масив – от село Злетово до върха Султантепе.
Петнадесетте батальона на българските доброволци от Македония участваха на 30 юни в атаката срещу сръбския фронт. В един ден те взеха от сърбите две укрепени позиции и превзеха с един неудържим устрем височините на Парадли (Румена бука). На другия ден те се оттеглиха само по заповед.
При отстъплението македонските доброволци често образуваха ариегарда. До спирането на враждебните действия те се биха срещу сърбите с нечувано ожесточение. В навечерието на подписването на примирието, когато те вече знаеха, че войната е загубена, те контраатакуваха сърбите – без политическа надежда, за славата да се жертват за България – и причиниха на неприятеля кървави загуби.
Когато Букурещкият договор бе подписан, доброволческият македонски корпус бе този, който трябваше да отстъпи на сърбите този къс от македонска земя, който Сърбия си присъедини, без да го е завоювала. В историята на народите-мъченици това е случай без прецедент.
По време на двете Балкански войни загубите на македонския доброволчески корпус бяха 3631 души, от които 177 мъртви, 819 убити, 2261 ранени и 377 изчезнали т. е. 25 % от състава им“.
Патриотичен календар
25 януари 1879 г. — Основана е Българска народна банка
25 януари 1881 г. — В София е открита Държавна печатница
25 януари 1935 г. — С указ на цар Борис III е създадено Българско национално радио
26 януари 1877 г. — Роден е Михаил Герджиков, един от ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Странджанския край
27 януари 1878 г. — Добрич и Омуртаг са освободени от турско робство
27 януари 1881 г. — Българското правителство отправя нота до Великите сили за подобряване положението на българите в европейските вилаети на Турция и за прилагане на чл. 23 и 62 от Берлинския договор
28 януари 1946 г. — В Русе е открито Висше техническо училище (дн. Русенски университет)
29 януари 1765 г. — Софроний Врачански завършва първия препис на История славянобългарска
29 януари 1878 г. — Освобождението на Търговище от османско владчество
