Д-р Байко Бърнев е един от първите ветеринари в новоосвободената ни родина. Негов вуйчо е Хаджи Димитър
Автор: Крум Кирилов
Сред многото имена на неизвестните строители на Освободена България е роденият в стария Осман пазар (дн. Омуртаг) д-р Байко Бърнев. Той е един от първите ветеринарни лекари в новоосвободената ни родина, завършил образованието си в чужбина като държавен стипендиант от втория випуск ветеринарни лекари, следвали зад граница.
Според семейното предание Хаджи Димитър е бил негов вуйчо.
Майката на д-р Бърнев се е казвала Мария, родом от Сливен и, както гласи родовата памет, е била най-малката сестра на Хаджи Димитър. Тъй като местен турски големец я задирял, близките й били принудени да я омъжат далече – чак в Осман Пазар. За нея се разказва, че е била красавица, модерно облечена, с ръкавици до лактите – нещо особено интересно за местното общество. Целият град излязъл да я посрещне и да я огледа.
С такова потекло е естествено бъдещият доктор да получи и съответното възпитание. Байко Бърнев Байков е роден на 16 август 1865 г. в град Осман пазар, който от 1934 г. носи името на големия български владетел Омуртаг. Баща му, Бърни Байков, е бил богат земеделец и търговец. Младият Байко учи първоначално в родния си град и продължава образованието си в Априловската гимназия, Габрово. Завършва я през 1887 г. По време на Сръбско-българската война се записва доброволец в Ученическия легион. Неговите съграждани определят участието му толкова млад във войната като израз на върховно родолюбие и кристален патриотизъм, проявен без пози и декламации по стъгди и мегдани, както това правят някои сламени храбреци.
Пак според семейното предание, бащата на бъдещия ветеринарен доктор, наричан често Бърни скръндзата, не бил съгласен синът му да продължи образованието си. Той категорично му забранил да учи право и да стане адвокат, защото ,,хайдутин
в къщи не искам!". След дълги увещания, в които се включили и роднини, и приятели, разрешил на Байко да следва ветеринарна медицина.
За да успее да накара баща си да развърже кесията си и да даде пари за учението му, младежът разкрива своя талант и умение да рисува. Особено му е помогнало изображението на света Богородица, което известно време стояло в църквата на Осман Пазар. Така до ушите на баща му стигат думите на негови приятели и на уважавани хора от града, че момчето му е умно и работливо. «Прати го да се изучи» – настоявали те. Въпреки това се наложило бъдещият доктор да твърди, че курсът на обучение е само четири години, а не пет, както е било в действителност, за да склони родителя си да го финансира.
Вече с благословията на баща си, Байко Бърнев заминава за Франция, където учи ветеринарна медицина в град Лион. Когато обаче изтекли четирите години, а студентът не се завърнал, баща му спрял да праща пари. Тогава потъналият в душевни терзания и отчаяние младеж получава подкрепа от сестра си Йорданка. Тя, вече омъжена, продава накитите си и изпраща парите на брат си във Франция, за да завърши образованието си. Една твърде впечатляваща постъпка на жена в ония времена!
Д-р Байко Бърнев завършва през 1892 г., завръща се в България и получава право на „свободна практика по ветеринарство” с приказ № 960 от 3 август 1892 г. на Гражданската санитарна дирекция при Министерството на вътрешните дела. Малко по-късно е назначен за временно завеждащ пограничната ветеринарна служба в митницата при с. Чифуткьой (дн. Йовково) на румъно-българската граница, с приказ № 1072 от 12 август 1892 г. на Министерство на финансите и годишна заплата 4008 лв. Той е първият титулярен пограничен ветеринарен лекар във Варненски окръг.
През месец април 1893 г. е преназначен в Свищов на длъжност окръжен ветеринарен лекар със заплата 4800 лв. На 4 декември 1893 г. напуска, за да отбие редовната си военна служба. Завръща се на работа отново във Варненски окръг на 24 март 1894 г., като второстепенен пограничен ветеринарен лекар във Варна със заплата 4200 лв. годишно. С приказ № 245 от 22 февруари 1894 г. на Гражданска санитарна дирекция той приема длъжността от окръжния ветеринарен лекар Ст. Чернев и полага основите на пограничната ветеринарна служба във Варна.
През 1895 г. д-р Бърнев при преглед на месо от Варненската скотобойна регистрира първия случай на болестта „червенка” по свинете. По същото време заболяването е открито и в Западна България.
От 1 януари 1896 г. д-р Бърнев е преназначен на длъжност пограничен ветеринарен лекар в Балчик. Тук работата е много отговорна и интензивна, тъй като градът предоставя естествен морски излаз на цялата Добруджанска област за нейното развито селско стопанство и търговия с живи животни и месни продукти.
През юли 1899 г. с нареждане на Отделение ветеринарно при Министерството на търговията и земеделието д-р Бърнев е задължен да изпълнява и длъжността околийски ветеринарен лекар в Балчишка околия, без право на пътни и дневни пари. Две години по-късно със заповед № 628 от 11 юли 1901 г. на отделение Ветеринарно-конезаводско при Министерството на търговията и земеделието той е преназначен за първостепенен околийски ветеринарен лекар в Балчик, като се натоварва да изпълнява и пограничната ветеринарна служба. През 1903 г. е изпратен на занятия по бактериология за повишаване на квалификацията си във Ветеринарно санитарна станция – София.
Д-р Бърнев напуска Балчик през май 1905 г., след като е прослужил тук близо девет години и половина. През шест от тях се е грижил за цялата Балчишка околия, подпомогнат само от двама фелдшери – околийския в Балчик и пограничния в с. Дуранкулак. Той отдава общо 12 години от живота си в служба на ветеринарното дело във Варненски окръг, като е първият официално назначен титулярен пограничен лекар във Варна и първи околийски в Балчик.
След това продължава професионалната си дейност като окръжен ветеринарен лекар в Бургас през 1905-1908 г. и в Шумен – в периода 1908-1911 г. С височайша заповед № 1 от 1 януари 1912 г., подписана от генерал майор Никифоров, министър на войната, д-р Бърнев е назначен за ветеринарен лекар с чин подпоручик в Ремонтното конско депо „Кабиюк” край Шумен. Там остава и през 1913 г.
По време на Първата световна война служи като полкови ветеринарен лекар във Втори гаубичен полк. По-късно е командирован в Моравската област, Сърбия. Демобилизира се с чин майор.
След края на войната д-р Бърнев е назначен за първостепенен околийски ветеринарен лекар в Нови Пазар. Известно време работи и в родния си град Омуртаг.
Той приключва земния си път в Омуртаг на 4 юли 1957 г., на 93-годишна възраст. Професионалната дейност и житейските му дела получават подобаваща оценка. Носител е на много отличия, сред които орден „За заслуга”, орден „За гражданска заслуга” V степен, възпоменателен медал „25 години Априлско въстание”, възпоменателен кръст „За независимостта на България – 1908” и различни възпоменателни медали за Балканската война и за Първата световна война.
В Омуртаг д-р Бърнев е тачен като уважаван човек, с тежест и положение. Владеел е перфектно френски и турски. Често не е вземал пари от стопаните на пациентите си, защото му били приятели. Наред с ветеринарната си практика е лекувал с успех и кожни болести по хората.
Той обичал много родния си град и тукашните хора – когато дъщеря му предложила да се преместят в София, за пръв път й повишил тон и категорично отказал: „Какво ще правя там без приятели?!”.
Когато човек се запознае със снимките от семейния архив, започва да разбира какъв е бил Байко Бърнев извън професионалното си поприще и официалното си обществено положение. Най-силно впечатление правят две фотографии. Първата е от 20 април 1918 г. На нея той е записал без гръмкост и сложни думи: „Ученическо хоро на Кирил и Методий в Ниш. Ученичките са българки”. На гърба на втората снимка пък е написал текста на стихотворението „Хубава си татковино” и заръка към сина си, който тогава е бил на 7 години: „Бърни, изучи това стохитворение, та по Димитровден да можеш да ми го кажеш”. Пред тези обикновени думи бледнеят всички високопарни фрази, сложни изречения и напудрени политически слова за патриотизъм и родолюбие.
Внимание привличат и още няколко кадри – „Селянка от село Долни Орман” от 5 август 1917 г., „Кадъни копаят мисир недалеко от бивака” от 1 август 1917 г., „Развъждане пиленца на бивака”, „Приготовление на костенурка за ядене от ветеринарните и медицински фелдшери” и т.н. Образите и събитията, запечатани върху тях, говорят красноречиво, че Байко Бърнев е бил с широк поглед върху света, с богата душевност, с усет за значимостта и радостта от обикновените неща в живота.
