Защо преля чашата на кадрите от Гестапо

Автор: Борис Цветанов

Продължение от миналия брой
Стигнахме най-сетне до ареста, процеса, разстрела и пропагандното „Българи, паднете на колене". Арестът, както признават и някога, и сега, идва след провокация от Гестапо, която пък е следствие от разкриване на някаква съветска съпротивителна група в Чехословакия.
Само дето дори в най-тъпите американски екшъни няма такива простотии: нелегалните загубили връзка с Москва, пращат през девет земи в десета някаква объркана жена, при това бременна, при това омъжена за германски офицер, най-сетне като капак – и с проблеми с визата.

Която пък, вместо при някой опитен разузнавач сред цяла армия съветски шпиони в София, се изтърсва в съветското посолство, а от там пък я препращат, кой знае защо, при Заимов. Боя се да не обидя читателя, но нека сме наясно: не е имало шпионска група в света през всички времена, която да си няма всякакви варианти в случай на загубване връзка с Центъра си. Увеселителни разходки извън граници в подобна ситуация не се предвиждат...

Според официалната версия Гестапо разкрива обърканата дама и по обратния път изпраща провокатор – агента Флориан. И генералът влиза в капана. Няма какво да се задълбочаваме. Ясно е, че става дума за перфектна операция на Гестапо още от самото начало. И тя е замислена, когато сред документацията, изпратена от Прага в Берлин, попадат на името на генерал Владимир Заимов – като завербуван за чешкото разузнаване.

Вербовката е станала някъде след преврата на Деветнадесетомайци, когато генералът трие наровете в Централния затвор в една килия с политическия шарлатанин Геме Димитров, по онова време все още слуга само на сърби и чехи. Няма да ровим сръбската връзка на Дамян Велчев. В безсънните нощи Геме спечелва Заимов за сътрудничество с чехите.
Няколко думи за чешкото разузнаване. То е едно от най-мощните в годините преди Втората световна война и дели мегдан със „Сикрет сървиз”. Още преди окупацията Центърът се прехвърля в Лондон, като става филиал на тайните служби, но в Прага остават шепа смели мъже начело с щабскапитан Вацлав Моравек, които да държат фронта. Най-силният им коз е агент А-54 – една от легендите на войната.

През септември 1941 година в Прага като временен протектор е изпратен Райнхард Хайдрих, третият човек на Райха, шеф на Главната имперска служба за безопасност, който си запазва в случая този пост. Според изследователи, той е изпратен в чешката столица лично от Хитлер, за да разкрие агент, за когото се носели легенди, че доставя сведения на Лондон, черпейки ги от най-висшите кръгове на Райха.
СС групенфюрерът Хайдрих не е бюрократ, а опитен полицай. За по-малко от пет месеца, арестувайки 41 английски агенти, той стига до Паул Тюмел – легендарния А 54, висш офицер от командването на контраразузнавателната служба на Райха в Прага. А също и близък приятел с адмирал Канарис с всичко произтичащо от това.


В разузнаването Тюмел е от 1928 година. Когато през февруари бива арестуван, Лондон изпада в шок. Още малко – и в ужас. Хайдрих стига до щабскапитан Моравек и ранен при престрелка, той се самоубива. А архивът на Пражкия център попада в ръцете на Службата за сигурност. Шокът и ужасът идват оттам, че както е тръгнал, Хайдрих като нищо може да стигне до адмирал Канарис, към който „Сикрет сървиз” проявява апетит да го привлекат, ако вече не е бил привлечен да работи за Лондон. По късата процедура смъртната присъда над Хайдрих е произнесена и скоро ще бъде осъществен най-оспорваният в световната история атентат.

Лондон не може да не знае, че ликвидирането на протектора няма да свали режима, а само ще доведе до стотици безсмислени жертви на честни и смели патриоти. Но цената – запазване на Канарис, за тях е добра сделка. За това, че в този атентат има срамни тайни говори фактът, че цялата документация по него и досега е засекретена с печата за недосегаемост без давност „Топ секрет”.

И така Пражкият архив попада в РСХА в Берлин. Там германската прецизност открива сред вербуваните за чешкото разузнаване едно име, което звучи познато – това на българския генерал Владимир Заимов. Германските, както и всички тайни служби в света, са особено чувствителни на тема двойни агенти. А в нашия случай агентът е не двоен, не троен, а направо четворен. Друг е въпросът дали изобщо генералът е давал някакви сведения на чехите, достатъчен е фактът за вербовката. И германците отново проявяват прецизност, като организират на бърза ръка проверка – операцията, която от некомпетентност или некоректност все още някои наричат провокация. Недоверието и на Клайхампел, и на Калтенбрунер се оказва основателно.

В Берлин все още допускат, че е възможна и провокация от Москва и след перфектна подготовка предават на София документи, уличаващи Заимов в работа в полза на съветското разузнаване. Това е игра на Гестапо и НКВД. Такива игри се разиграват между двете служби през цялата война. Дори има и договор отпреди войната за сътрудничество, по време на военните действия са водени преговори, които са стигали дори до обсъждания на сключване на сепаративен мир между СССР и Германия и съвместни военни действия срещу англоамериканците.

Москва приема предизвикателството и отговаря на удара. Детска игра е пропагандата да представи генерала като герой. И така – от онова „Българи, паднете на колене!" на радио Москва до години наред...
Връщаме се в Лондон.

С Хайдрих работата е ясна. Но и дребните камъчета обръщат колата. За „Сикрет сървиз” не е голяма философия да стигне до операцията на Гестапо в София. Там не се замислят може или не може генералът да стане с нещо опасен за мерака им по Канарис. Там по принцип си имат служби, добили гражданственост като „чистачи”. Те метат наред. Българският съд може да прати генерала на разстрел, но може и да не го прати, а и осъден, изпълнението може да се проточи. А законът за „Сикрет сървиз” е: Най-добре мълчат мъртвите.

Въпреки големите успехи в битката с английската пета колона у нас, дълги ръце на „Сикрет сървиз” все още има. Една такава започва систематично да слага в канчето на генерала в Централния затвор я живак, я арсен или Бог знае какво. Лондон си има специалисти за тая работа. Дори да не е бил разстрелян, Заимов е бил обречен. Било е въпрос единствено на време за бавнодействащата отрова.

Ето факт, че е имало такава. Малко известно е, че по молба на сина на генерала Стоян, тялото на Заимов е ексхумирано, за да бъде погребано в семейната гробница. Около три години след разстрела. Присъства и свещеник. Когато ковчегът е отворен, тленните останки изглеждат като да са погребани вчерашния ден. Дори кръвта от куршумите приличала на току-що съсирена. Свещеникът през глава избягал по-далече от гроба. От специалисти знаем, че такива неща се случват или със светци, или с професионално отровени. Вече знаем, че Заимов не е бил светец. Останалото е мълчание...


В категории: История , Горещи новини