Видни представители на рода Тулешкови


Видни представители на рода Тулешкови
Сватбата на Невена Пенкова Тулешкова във Велико Търново през 1883 г.
13 Февруари 2013, Сряда


Сред потомците на фамилията има много революционери, културни дейци и интелектуалци

Автор: д-р Николай Чорбаджиев

Видният възрожденски род Тулешкови е населявал преди столетия една крепост, намираща се в Балкана между Търново и Дряново, която носела името Тулеш, Тулеша или Тулешено. Според преданията именно от нейното название произлиза и родовото име на фамилията. По-късно нейните представители се преселват в дряновското село Керека.

Родооснователят Никола (според някои Стефан, б. а.) е роден около 1755-1760 г. По време на кърджалийските вълнения в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. той се преселва заедно със семейството си в Дряново. По-късно някои от членовете на рода се преместват в Търново и други селища на страната, а и дори в чужбина. Представители на Тулешковата фамилия взимат участие във Велчовата завера и в други прояви на националноосвободителното ни движение.
Никола и съпругата му Пенка имат четирима сина и една дъщеря – хаджи Пенко, Пенчо, Неда, Гено Дюлгерина и Никола.

От хаджи Пенковия клон на рода произлиза видният предосвобожденски революционен и културен деятел Киро Тулешков, който е роден на 11 март 1846 г. в Търново. Той е близък
приятел и съратник на Христо Ботев.
След Освобождението става депутат в Първото Велико народно събрание. Бил е помощник кмет в родния си град, директор на Държавната печатница в София, изявявал се е и като журналист. Когато е още 18-годишен, на път за Одеса среща случайно в Галац архимандрит Максим Райкович, който бил предстоятел на православната църква в румънския град. „След като разбра, че съм син на хаджи Пенко Тулешков, той ми каза: „Ами че ние сме роднини. С баща ти сме втори братовчеди” – разказва той за този случай.

Киро се жени за Мария Константинова от Болград, с която имат 5 деца.
Брат му – даскал Давид още като ученик се изявил като добър църковен певец и станал известен в Търново с прозвището Давид  Псалмопевеца. Той поддържал лични връзки с Петко Р. Славейков, с големите дейци на Българската православна църква Иларион Макариополски и митрополит Климент, както и с много други строители на българската духовност. Подобно на брат си, не е бил чужд и на революционното движение. През 1876 г., след разгрома на Априлското въстание, участници в четата на Цанко Дюстабанов се укривали в дома му, където било изградено специално скривалище за нуждите на революционерите. Даскал Давид бил и активен читалищен деятел в Търново, като през 1870 г. бил библиотекар и член на ръководството на местното читалище „Надежда”.

Гено Тулешков е трети син на родооснователя Никола. С брат си хаджи Пенко са се занимавали с дюлгерство. Те построили върху руините на Балдуиновата кула барутницата на Царевец. Впрочем родът Тулешкови има роднински връзки и с
известния възрожденски строител Колю Фичето.
Гено и съпругата му Друмка от Дряново имат три деца – Зойка (Зои), Цанчо и Пенка. Синът им взима за жена най-малката сестра на Пенчо Р. Славейков – Анастасия. А Зойка (моята прабаба, б. а.) става жена на Славчо Тодоров от Търново. Двамата създават клон на Тулешковия род с многобройно потомство, чиито представители са разселени на много места в страната и в чужбина – Чехия, Унгария, Италия, Германия и Америка.

Другият син на родоначалника Никола – Пенчо Тулешков, е бил член на революционния комитет в родния си град Дряново. През 1876 г. той е арестуван от турците и изпратен в Търновския затвор за разследване. До Освобождението държал малко бакалско дюкянче в Дряново, а по-късно с брат си Генчо създали содо-лимонадена работилница. През 1910 г. се преселва със семейството си в град Левски, който предлагал по-добри условия за търговия. Със съпругата си Дена Крусева имали 7 деца.

Един от неговите внуци – Любомир Тулешков, завършва електроинженерство в Политехниката в чешкия град Бърно и въпреки че му е било предложено да остане да работи в Чехия, той отказал и през 1938 г. се завърнал в България. Тук той ръководи строителството на ВЕЦ, изградена на река Осъм, южно от град Левски. А през 1940 г. е назначен като главен специалист в Дирекцията за електрификация на Северна България със седалище в Плевен. По-късно става кмет на град Левски, а после – директор на плевенската „Електрификация”. По негово време, въпреки тежката следвоенна обстановка в страната и региона, почти всяко село на областта светнало.

В един момент Любомир Тулешков става директор на строителството на ТЕЦ „Марица ІІ”, но тъй като се противопоставял на некомпетентността на някои министри в областта на енергетиката, имал доста сериозни неприятности. През 1959 г. е изпратен в Сирия като ръководител на монтажа на тамошния ВЕЦ „Ростан”.
От 1960 до 1965 г. той е секретар по техническите въпроси в българското посолство в Прага. В Чехия специализира в областта на ядрената енергетика. Тогавашното ни правителство го определя за бъдещ директор на атомната централа в Козлодуй, но заради споровете му със съветските специалисти това не се осъществило.

Неговият син Николай Тулешков, роден в Плевен през 1947 г., става професор по архитектура и има съществен принос за проучването на историята на българските църкви и манастири от Средновековието до днес. Той е автор на повече от 250 проекта и реализации на обществени, жилищни, църковни и други сгради. Член е на научния съвет на Центъра по архитектура към БАН.

Също професор, но по химия, е друг потомък на Пенчо Тулешков – Никола Генчев Тулешков. Той е роден през 1940 г. в град Левски и си отива от този свят през 2010 г. Бил е старши технолог в плевенската фабрика „Сторгозия”, старши научен сътрудник, ръководител на научна секция и заместник-директор на Института по металознание към БАН. Професорът е автор на повече от 70 научни статии и доклади, половината от които са отпечатани в чужбина. Има 16 признати изобретения, които са внедрени в производството.
Следва да отбележим, че често срещани имена сред наследниците на този род са Никола, Пенко и Александър, като характерни за фамилията са и по-рядко срещаните Малка, Зойка, Велислава, Лиляна и др.

Няма да ни стигне мястото да разкажем поименно за всеки един от многобройните потомци на този величав български род. Но всеки един от тях се отличава със значителен интелектуален потенциал и е оставил своя съществен принос за икономическото и културното развитие на страната.

Сред наследниците на рода Тулешкови има много представители, които се отличават с изявен художествен, музикален и поетичен талант; както и доста научни работници, архитекти, духовници, педагози, зоолози, инженери, лекари, зъболекари, химици, компютърни специалисти и др.


Внучката на Зойка Тулешкова – Молка Калчева, със съпруга си Димитър Стерев през 1893 г. Мъжът й е известен поет, драматург, революционер и създател на известната „Стерева градина” в Бургас Свещеник д-р Васил Тулешков, внук на протойерей Петър Тулешков. Снимката е правена в Чехия около 1928 г. Представители на клона на рода, основан от потомци на дъщерята на Гено Тулешков Зойка. Най-възрастната жена на кадъра е нейната внучка баба Парашкева

В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки