Единият ми „корен“ – на майка ми Парашкева, е от Калофер и по майчина линия тя е от родословието на Ботьо Петков... На младини често летувах там и съм записала интересни истории за много наши знаменити българи – Калифер войвода, Васил Левски, Христо Ботев и др.
В нашумялата преди години книга на английската писателка Мерсия Макдермот „Апостолът на свободата“ има разказан един епизод, свързан с прикриването самоличността на Левски пред турските власти с помощта на тескерето на калофереца Иван Фетваджиев, в резултат на което самият той попада в затвора. С нашия разказ ще внесем малко повече любопитни подробности около тоя донякъде известен случай. Хронологично свързан с него е и един друг почти неизвестен епизод, на който също ще се спрем.
Историята с тескерето
По време на своите обиколки из страната Левски неведнъж е посещавал и Калофер, където се укривал в къщата на Иван Генков Мархолев. Често при по-голяма опасност нощувал и в съседния женски метох „Света Троица“, без да узнаят за това и малкото там монахини.
В същия метох Иван Мархолев държал под наем манастирските сайванти, в които настанявал талигата и конете си, тъй като бил талигар.
Веднъж през май 1869 г. Левски бил в Калофер. Неговите съмишленици узнали, че турски шпиони влезли в дирите му и съществува опасност да бъде заловен. Налагало се час по-скоро да напусне града, но нямал документ за самоличност. Необходимо било да му се намери тескере от човек, приличащ горе-долу на него. По молба на Иван Мархолев, съседът му Иван Фетваджиев дал своето тескере на Левски, макар че бил по-възрастен от него.
Фетваджиев скоро се бил върнал от Варна и за дълго време документът нямало да му е нужен. Но той трябвало да се завери в Карлово, закъдето притежателят му веднага заминал и го каитил (т. е. заверил) за Стара Загора. Преди това пък съмишленикът им Христо Н. Брадинов тайно от баща си, който бил кабзамалин (бирник) написал и подпечатал едно свидетелство на Фетваджиев, че нищо не дължал на държавата, което било необходимо при заверката на тескерето.
Когато всичко било уредено, Иван Мархолев качил в талигата си Левски и двамата спокойно тръгнали към Казанлък. Извън Калофер, при местността Орехчето ги срещнал караасъ (околийският началник) с десетина конни заптии и спрял каруцата им, като поискал от непознатия пътник, облечен във френски дрехи, тескере. Караасъ погледнал остро пътника, после документа, намерил, че всичко е редовно, пожелал им дори „Добър път!“ и „полетял към“ Калофер да дири и хване Левски.
На 29 юни, Петровден, същата година, в Калофер имало сватба. Залюляло се голямо хоро в къщата на кума, на което се хванал и премененият 22-годишен Фетваджиев. Докато хвърлял закачливи погледи към момите, до него тихо се приближил пандуринът Кьор Нойо и му пришепнал да отиде с него до конака за малко, тъй като мюдюринът Селим ага го викал да го пита за някакъв неизплатен отдавнашен данък.
Отначало Фетваджиев повярвал на това и без да подозира, че причина е тескерето, тръгнал без да се обади никому. Когато стигнали до Богазовия дюкян, където уж трябвало да почакат мюдюрина, запиета изведнаж сграбчили българина, вързали с вериги ръцете му и го подкарали пеш за Карлово. Не му позволили дори в дома си да се обади. Но въпреки че арестуването му станало с хитрост и тихо, вестта бързо се разнесла из Калофер.
Късно вечерта заптиетата пристигнали в Карлово и затворили арестанта си в главния затвор. В същата килия се намирал за неизплатен дълг Митко Даскала, който разказал на Фетваджиев, че преди 3-4 дни карловският мюдюрин пуснал от зандана арестувания за дълг Иван Цочов, за да проучи къде се крие Левски, като му обещал заради тая услуга да му изплати дълга от 3500 гроша.
След два-три дни Цочов наистина узнал къде е Левски и издал сведението на мюдюрина, който веднага се разпоредил да се обгради мястото и да се залови „царския душманин“. Скоро в Сопот край някаква градина едно заптие издебнало революционера и го хванало. В сборичкването Дякона стрелял с револвер срещу него, изплъзнал се и побягнал, но палтото му останало в ръцете на заптието и то веднага го занесло в сопотския конак. В джобовете му били намерени три пътни тескерета, едното от които било на Фетваджиев, а другите две – на някакви македонци. Открили също и три восъчни печата за подпечатване на документите.
Така от Митко Даскала Иван Фетваджиев узнал по какъв начин тескерето му е попаднало в ръцете на мюдюрина. И когато го извикали на разпит, той отрекъл, че е негово. Тъй като мюдюринът не успял да изкопчи нищо от него, върнали го отново в килията.
На другия ден рано сутринта, докато още всички затворници спели, пред дебелите прозоречни пръчки на затворническата килия дошъл Минко Зааралията, който минавал за адвокат в Калофер.
Същият успял да подкупи дежурното заптие, за да го пусне в затвора. Зааралията потвърдил казаното от Митко Даскала и посъветвал Фетваджиев да казва пред меджлиса, че не е давал тескерето си, а че преди месец и половина дошъл в Карлово да си завери същото за Стара Загора. Заболял го зъб, та няколко пъти го парил с ракия, от която се омаял и когато тръгнал за Калофер паднал в несвяст в „Араповската ливада“. Когато се свестил и станал – видял, че документът му липсвал от джузданчето (чантата), за което много се изплашил и като стигнал в Калофер се оплакал на Минко Зааралията, а той го успокоил, че ще си извади нов документ. Потая уж причина Фетваджиев не отишъл в Стара Загора.
Подсъдимият бил извикан пред кадията и мюдюрина на истиндак (следствие), който траял цели три часа. Мюдюринът настоявал затворникът да подпише протокола, в началото на който се казвало, че предната вечер той признал пред него, че бил дал тескерето си на Левски. Но адвокатът му Митко Астарджиев заявил, че в протокола трябва да се впише само това, което е казал подсъдимият. Подкрепили го и всички членове на съда – все българи.
Мюдюринът се разсърдил и се заканил, че или ще види „царският душманин“ обесен, или ще си подаде оставката. По-късно се узнало, че той още сутринта побързал да напише на пашата в Пловдив и му се похвалил, че хванал другаря на Левски, който „изказал много работи и имало още да изказва“.
По настояване на адвоката протоколът бил преписан отново, прочетен пред всички и подписан от Фетваджиев. Върнали го в затвора, но тоя път го поставили в отделна килия, охранявана от две заптиета. На другия ден го откарали в Пловдив, където бил поставен под най-строг арест. Проверявали всичко, което стигало до него: разчупвали хляба на късчета, разбърквали яденето, за да търсят писмо или нещо друго.
Изправят го два пъти пред пловдивския следовател, който при втория разпит се държал по-меко, тъй като бил подкупен с 50 турски лири от Минко Зааралията. Докато в хода на делото отначало имало опасност да предадат затворника в Одрин или Цариград за разследване, то сега работата се позамълчала и Фетваджиев останал в пловдивския затвор. Там бил често посещаван от калоферци. За негова изненада и радост веднъж заедно с Иван Мархолев дошъл и Васил Левски – облечен с хубави френски дрехи и с бяла колосана яка като виден търговец от „Куршум хан“ в Пловдив, и скришом от заптието го помолил да го извини за бедата, която му причинил.
Иван Фетваджиев прекарал в затвора повече от 2 и половина години. Накрая чрез многобройни подкупи, молби и ходатайства бил освободен на 17 декември 1871 г. Майка му, баба Атанасица, дала като рушвет на турците 250 лири, а на одринския главен Киятипин, при когото били пратени протоколите за разследванията, дала 6 лири хубави калоферски килими за постилане на цяла стая.
Под носа на юзбашията
През септември 1869 г. Левски пак бил в Калофер. Една сутрин в града притупуркали десетина конници – заптии с един юзбашия, и изпълнили конашкия двор, като свикали там агите и някои чорбаджии... Юзбашията им прочел емирнаме (заповед) от пловдивския мютесариф, в която се казвало, че един от главните бунтовници папаз (поп) Васил наскоро бил дошъл от Влашко по тези места да бунтува мирното население, да нарушава реда и тишината и да руши основите на славната Османска държава...
Казвало се още, че по-рано той бил хванат в Сопот, но се отскубнал от ръцете на заптиите и избягал, като обаче им оставил палтото си, в което били намерени разни печати и бунтовнишки писма. Според събраните сведения тоя страшен бунтовник пак се криел в Калофер при свои съмишленици. Поради това мютесарифът заповядвал на съответните власти да употребят всички средства, за да хванат бунтовника жив или мъртъв.
Мюдюринът запитал събраните в конака идвал ли е в Калофер такъв папаз Васил. Дядо Стойко М. Шишов, като най-възрастен, отговорил, че не е знаел да е дохождал такъв човек, но пък щели да попитат по ханища и по черкви поповете и ако се окажело, че наистина е идвал, веднага щели да съобщят. Юзбашията, доволен от това, поискал от чорбаджиите да направят една мазбата и всички да я подпишат за удостоверение, че са казали истината и че ще изпълнят това, което им било заповядано.
Минавало вече обяд, когато чорбаджиите си разотишли, а юзбашията и заптиите, добре нахранени и напоени, си заминали с чувство на изпълнен дълг. По-късно учителят Чунчев, който превеждал на срещата, разказвал, че самият дядо Стойко М. Шишов знаел, че в същото време Левски се укривал в дюкяна на Петко Ив. Диамандиев срещу църквата „Св. Архангел Михаил“.
Така калоферци за втори път прикрили Левски в опасен за него момент!
