Едно свидетелство за страшното бесило

Автор: Павлина Николова

на разказа на 90-годишната Петкана Хъшовска, родена в софийското село Долно Лозен, записан от музиковедката Райна Кацарска. Като момиче тя е била домашна прислужница в сараите на много богат турчин – един от първенците на София – Идриз бей, висш офицер от турската армия. Той имал няколко жени, на една от тях на име Атидже била майка на четирите му деца. Именно Петкана се грижела за тях и те били много привързани към нея.

В деня на гибелта на Васил Левски през февруари 1873 г. беят излязъл много рано от дома си, като преди това наредил на Петкана да заведе децата на разсъмване на мястото, където е днес паметникът на Левски (тогава там било голо поле, доста отдалечено от пределите на града, б.а.), за да видят обесването на най-върлия душманин на падишаха.
Денят бил много студен, духал силен вятър, който носел снега, но въпреки това огромни тълпи от турци се били събрали около бесилката и шумно изразявали радостта си. Българи имало съвсем малко, и то докарани насила да гледат „сеир“ - плачещи, хулени и унижавани от фанатизираната паплач.

Петкана, заедно с турчетата и майка им, били съвсем близо до мястото, където минала многобройната стража, зорко и строго охраняваща Левски. Долнолозенката го описва така: „Гологлав, разгърден, с ръце, завързани отпред, среден на ръст, набит, широкоплещест, с руса коса и сини, тъжни очи, с бяло, много бледо лице“. Тя разказва, че той се движил леко накуцвайки, но стъпвал твърдо с изправена глава и тяло. По лицето и главата му се виждали следи от нанесени удари“.

Така Апостолът на свободата вървял към своята Голгота.

В категории: История , Горещи новини