Още веднъж за Райко Даскалов

Автор: Борис Цветанов

В редакцията се получи писмо от Анастасия Георгиева, директор на Исторически музей – Бяла черква и уредник на къща музей „Райко Даскалов“, в което се настоява за право на отговор. В него тя пише:

„Изразяваме силното си възмущение и тревога от статията, публикувана на 25 януари 2013 г. във в. „Десант“ със заглавие: „Кратка история на измислените атентати“, в която е опозорено името на Райко Даскалов. За живота, дейността и заслугите на д-р Райко Даскалов като държавник и един от видните ръководители на БЗНС са написани множество книги, публикации в научни сборници и в периодичния печат, които се базират на задълбочени изследвания и архивни документи.

Непочтени и възмутителни са писанията на автора Борис Цветанов за „истинските атентати, организирани от него“ и „измислените му покушения“, още повече за организирани от него атентати срещу Александър Стамболийски и Цанко Церковски и накрая срещу самия себе си.
Настояваме за отговор и публично извинение за нанесеното морално оскърбление върху личността на д-р Райко Даскалов и непристойния език, с който е опетнено името му“.


По повод писмото на Анастасия Георгиева публикуваме продължение на публикацията на нашия автор Борис Цветанов, в което той разкрива нови аргументи и свидетелства в подкрепа на своята теза.

Реакцията на Анастасия Георгиева не е неочаквана. Имаме ортодоксален представител на социалистическия реализъм, а за този похват най-кошмарното е реалността. Такива хем нищо не казват, хем постоянно го повтарят. Георгиева твърди, че има „множество книги, публикации, научни сборници, периодичен печат, които се базират на задълбочени изследвания“, показващи Райко Даскалов като голям държавник.
Николай Хайтов предупреждаваше, че и най-строго документална книга може да се окаже голяма лъжа. Така и в случая се прибягва до избиране на угодни документи и вадене текст от контекст.

Нека госпожа А. Г. отговори защо в тия „задълбочени изследвания“ липсват разобличения за Райко Даскалов и Деклозиеровата афера – класическа търговско-шпионска операция на френския шпионаж. Окупаторът Франше Д’Епре заявява на Ляпчев: „Аз имам свои хора в София, които са на моя служба. И не трябва да ги пипате. Като войник аз ги презирам..." Тартор на хората на Д’Епре е Райко Даскалов. Възпяващите „големия политик“ се правят, че не съществуват пет години дебати в Народното събрание по Деклозиеровата афера (1923-1927). В стенографските дневници на Народното събрание има достатъчно информация за това как като министър на вътрешните работи „държавникът“ старателно е унищожавал и довеждал до обезсилване на изпълнителни листове и вдигане запора върху имоти на обвиняеми. Документи има и в Царския архив, съхраняван в Държавния исторически архив, фонд 3, оп.1, 151 – „Деклозиеровата афера".

Една от гордостите на биографите на Райко Даскалов от соца е Владайският метеж. Вестник „Работнически вестник“ от 12 август 1919 г. пише: „Райко Даскалов организира ненужен метеж, в който загинаха 2 000 войници". Това е официално становище на партията на Благоев, по-късно партията на Димитров ще се прави на ударена.

Има още по-драстичен пример за фалшификация. Никъде в сочените от Анастасия Георгиева „задълбочени изследвания“ не се цитира една реч на земеделския вожд, произнесена на най-многолюдния митинг в София, събрал пред външното министерство не само мъжете, но и жените, децата и циганите на столицата. Тази реч, отпечатана във всички ежедневници, включително и в официозите „Земеделско знаме“ и „Победа“, е унищожителен документ за фалшификаторите. Ето цитати:

„Изпъдихме ги (министрите Александър Радолов, Райко Даскалов, Марко Турлаков, Александър Ботев, Коста Томов) от кабинета, защото бяха заловени, че са агенти на блока, съучастници в атентати и убийства, бяха заловени разписки за рушветчилък, за взятко-вземания за сметка на Държавното съкровище. Основахме Интернационална банка и тя потъна в джоба на министъра...

Ще окачим тия министри на бесилката с държавен съд и това ще бъде последния държавен съд в България..."
Обяснява се още, че за съдените за националната катастрофа не се предвиждало смъртно наказание, но за своите ще бъде безпощаден.
Това е готвел Стамболийски във вилата си, а не както лъжат фалшификаторите – нова конституция. Обвинителния акт на последния държавен съд в България. Тази реч става кошмара за заговорници като Райко Даскалов и други застрашени.

Дори автори като Михаил Геновски, уж като вид опровергаване на слухове, са принудени да признават, че е имало по това време „Група на Турлаков“ и „Група на Даскалов“.
За авторите на „задълбочени изследвания“ не съществуват и свидетелства на съвременници: Петър Пешев, виден общественик, председател на Народното събрание; Антон Прудкин, градоначалник на София при Стамболийски, близък с Райко Даскалов; Стефан Керезов, автор на бестселъра с три издания (1929-1932 година) „В килиите на централния затвор“;  спомените на Султана Рачо Петрова...

Очевидно А. Г. е чела най-вече фалшификатора и приспособленец, гробокопач на БЗНС „Никола Петков" Михаил Геновски и тариката Димо Казасов. Но дори и те признават, че Асен Даскалов се укрива в изгонен от кабинета министър. За тия работи пише и ветеранът от БКП Йордан Панов-Шемшето. За странните неизбухвания на бомби вече споменах, както и за неулучването от пет метра с карабина на Цанко Церковски.

Сега за атентата в театъра „Одеон“. Почеркът е същият като в Народния театър. Но този път министрите не бягат, ами просто закъсняват и взривът избухва когато още са на път. Бомбаджиите – популярните разбойници Попето и Патамански, декларират, че получили задачата от Антон Прудкин. За убийството на журналиста от „Звезда“ Никола Петков от международния бандит Йосиф Любенов, сам той казва, че получил задача от градоначалника Прудкин.

Има още едно убийство – това на Александър Греков, френски възпитаник, юрист, дипломат, журналист, представител на софийското дружество на журналистите. Убийството е извършено на улица „Гурко", на която от месец са изпотрошени всички осветителни тела. Изстрелите са дадени в 9,05 вечерта на 21 май 1922 година, но следователят Капанов пристига чак в 10,40 ч. Иначе в Юнион клуб знаят за убийството още в 9,15 часа. Градоначалникът Станчо Трифонов пристига чак в 11 ч.

Седмица по-рано Райко Даскалов е нарекъл Греков предател и че не бил патриот. Греков отговаря: „Не е Райко Даскалов човекът, който ще ми дава пример за патриотизъм“. И го кани на публична дискусия. Даскалов отказва. На сутринта цяла София сочи като поръчков убиец вътрешния министър.

Стамболийски е предупреждаван от верни хора за заговор срещу него. Народният представител Асен Стоев му пише, че министри му копаят гроба. Във вилата на земеделския лидер е намерено писмо на Юрдан Георгиев, и той народен представител, в което пише: „От новите депутати има хора, които са агенти на кожодерите. И някои министри са такива“. Той  твърди, че предал списък на конспиратори на Райко Даскалов, но не последвали никакви арести. Оригинално предупреждение до вожда идва и от близкия му приятел – поета Сергей Румянцев: „Всекидневно те предават близки – пази се, президенте, пази се Стамболийски".

А. Г. има публикации за убийството на Даскалов в Прага, но не дава обяснение защо убиецът Цицонков отначало е оправдан, после пак съден и намерен самоубил се в килията си, без да има някаква основателна причина за това. И което е по-важно – в историята на ВМРО няма случай организацията да вади нож на умряло куче, а след Девети юни Даскалов е политически труп.

Накрая две думи за жаждата за власт у Даскалов, готов да се продаде и на сърбите за това. На 14 август 1924 година Тодор Александров пише до Александър Цанков: „Мой разузнавач в Сърбия смята, че волю-неволю македонската организация ще извърши няколко акции. Тия акции ще накарат сърбите да побеснеят. В този момент Райко Даскалов ще се яви да търси съюз със Сърбия да извърши военен поход към българската граница, а Даскалов с българо-сръбски отряди да нахлуе в София, да помете всичко пред себе си, да унищожи всичко македонско и буржоазно, като използва БКП, която непременно ще получи за това ултиматум от Москва и наставления да съдейства на такава акция...“


В категории: История , Горещи новини