То е дарено на града от интенданта на 11-а пехотна дивизия Николай Благово, за да не остават жителите му без духовно напътствие и утеха
Автор: Крум Кирилов
Всяка година в навечерието на 3 март – националния празник на Република България, в публичното пространство се разгаря поредната дискусия – освободила ли ни е Русия от турско робство или е наложила ново и какви са точно причините за поредната война между Високата порта и Матушка Русия.
Естествено всеки от спорещите яростно защитава позицията си. Първите казват, че войната е следствие на желанието на руския народ да помогне на братята си славяни, докато вторите твърдят, че Руската империя просто преследва интересите си на Балканите за контрол над Босфора.
Затова в следващите редове ще представим един абсолютно непознат документ от ония времена, който показва изключително точното отношение на един обикновен руски човек към войната. Става въпрос за дарствен надпис върху Четвероевагелие, подарено от освободителите на град Омуртаг. Той гласи следното: „Моля да приемете тази жертва от мен и от моето искрено сърце, което желае на българския народ благоденствие и щастлив живот напълно мирен, след твърде ужасната кървава война на всички руси за Освобождението Ваше братя българи. Нека живее само този на света, който мисли само за това, колко да дава на хората. Добро”.
Изключително интересна е съдбата на тази книга, известна в Омуртаг като „Златното евангелие”.
На 15 януари 1878 г. (стар стил) воините на 11 пехотна дивизия от Руската императорска армия донасят дълго жадуваната свобода в стария Осман пазар, днес Омуртаг. Преди да се изтеглят, турските войски и башибозукът опожаряват част от града. Сред изгорелите сгради е и храмът „Свети Димитър”.
Унищожени са богослужебните книги и църковната утвар. За да не остават местните християни без духовно напътствие и утеха, интендантът на 11-а пехотна дивизия Николай Благово им подарява „Свещенное евангелие”. Измежду жителите на града то става известно като „Златното евангелие”.
Руският подарък е Четвероевангелие, издадено в Москва, отпечатано в Синодалната типография през месец юли 1862 г. То е подвързано с дървени корици, покрити изцяло с медни листове, богато профилирани с орнаменти и изображения. Размерът им е 48,5 на 33 сантиметра. Обковът е оцветен със златистожълто лаково покритие. Първата корица вторично е намазана с бронзова боя, след като оригиналният слой се е изтрил от продължителна употреба. Книгата е имала две закопчалки, които не са запазени. Евангелието е с обща дебелина от 8 сантиметра на кориците и книжното тяло.
В средата на първа корица е изобразена във висок релеф сцената „Възкресение Христово”. Тя е разположена в ромбовидна рамка от метални гнезда, в които са поставени разноцветни многостенни стъклени зърна. Ъглите по хоризонталната й ос завършват с кръгли медальони. В тях са изобразени равнораменни кръстове с пресечени рамена, като по този начин се е получил 12-краищен кръст. Ъглите по вертикалната ос на рамката също завършват с кръгли медальони, в които са разположени 12 краищни кръстове с вписан в тях квадрат.
В четирите ъгъла на първата корица са поставени образите на четиримата евангелисти – Матей и Йоан Богослов, Марко и Лука. Те са разположени в кръгли рамки, изработени по същия начин, както рамката, обграждаща сцената „Възкресение Христово” в средата на корицата. Изображенията са изпълнени във висок релеф.
Украсата по краищата на корицата е от разцъфнали цветя и растителни орнаменти.
Върху втора корица на Евангелието е изобразена сцената „Рождество Христово”, изпълнена във висок релеф. Изработката е много прецизна, с подчертаване на детайлите. Цялата сцена е поместена в арковидна рамка, богато украсена с растителни и геометрични орнаменти.
За корицата са прикрепени четири крачета, на които ляга книгата.
По обкова на гърба на Евангелието са изобразени в плитък релеф, подредени от горе надолу Светият дух и Христос в иконографски образ „Урбос”, съчетан с череп с кръстосани кости – символа на праотците.
Обковът по кориците на Четвероевангелието е изработен на матрица и след това изображенията прецизно са довършени чрез гравиране. Стилът е типичен за художествените похвати на XIX век.
Книжното тяло на Четвероевангелието съдържа 382 листа. Към него са прикачени без номерация четири листа с изображенията на четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан.
Върху бялата страна на листа с изображението на светия евангелист Марко е положен дарствен надпис на руски език, чийто пълен текст гласи:
„Жертва се в Осман-Базарската църква, в името на Св. (Свети Великомъченик Димитрий Мироточиви), изгорена от турците на 14/15 януари 1878 година и в памет на моето пребиваване в Осман-Базар с войските на 11 Пехотна дивизия, с авангарда и, състоящ се от 43 Пехотен Охотски полк и Казашката сотня, която в този забележителен ден е участвала при завземането на този град.
Моля да приемете тази жертва от мен и от моето искрено сърце, което желае на българския народ благоденствие и щастлив живот напълно мирен, след твърде ужасната кървава война на всички руси за Освобождението Ваше братя българи. Нека живее само този на света, който мисли само за това, колко да дава на хората. Добро. Към Евангелието освен това, прибавям сребърен позлатен кръст, дарохранителница, прибори за миропомазване, кадилница, паникадило и чаша сребърна за причастие, направена повече от остатъците сребро на ръчния благословен кръст изгорен от турците. Август, 30 ден 1878 година.
Интендант на 11 Пехотна дивизия Колежки съветник Николай Владимирович Благово”.
В надписа няма и дума за геройство или патетични хвалби, а просто се усеща как един развълнуван от войната руски човек е разкрил сърцето и душата си.
Особено впечатление прави подчертания израз: „Леонида – моя жена, е булка”. Явно Николай Благово е бил силно впечатлен от играта на думи. Защото ако думата „булка” в българския език означава „невяста”, „младоженка”, а в руския език „булка” има значение на „франзела”, „бял хляб”. Това е предизвиквало много недоразумения и дори сбивания между руси и българи през Руско-турската освободителна война. В много случаи руските войници търсели да си купят бял хляб („булка”), защото им е омръзнало да ядат каша, а българите мислели, че си търсят жена за забавление… ето още едно измерение на максимата език мой - враг мой.
Златното евангелие престоява в църковния храм до 26 януари 1973 г. Тогава с нарочно писмо Градският общински народен съвет – Съвет за изкуство и култура моли църковното настоятелство да предаде „този ценен експонат за излагането му в музея”, понеже предстои откриването на музейна сбирка на българо-съветската дружба.
Музеят отваря врати на 26 януари 1973 г. Четвероевангелието не е върнато в храма по неизяснени причини и е инвентирано в основния фонд на музея. То престоява в покоя на самостоятелна експозиционна витрина до 1996 г. По-късно в продължение на около 2 години се водят спорове относно собствеността на Златното евангелие, в които за щастие надделява разумът. Така то остава във фонда на Исторически музей-Омуртаг, за да радва неговите посетители и гостите на града.
През годините църквата „Св. Димитър” в Омуртаг е ограбвана няколко пъти. И всеки път изчезва по някой предмет, подарен от Николай Благово. На 16 юни 2000 г. църковният храм е ограбен за пореден път. Между откраднатите предмети е и сребърната позлатена чаша за причастие с прецизно гравиран дарствен надпис, подарена от Николай Благово.
На 2 юли 2003 г. посетих Омуртаг и помолих свещеника отец Ангел да видя някои от предметите, подарени по време на Освобождението, защото бях слушал много разкази за тях. Оказа се, че от жертвата на Николай Благово не е останал нито един предмет освен Златното евангелие, съхранявано в историческия музей на града.
