Стефан Бояджиев заслужава място в Книгата на Гинес заради гафовете си в стил „Марко Тотев”
Автор: Борис Цветанов
Странно е защо все още залавянето на Стефан Бояджиев като агент на германското разузнаване се счита за голям успех на българския контрашпионаж. Иначе с гафовете около него и от самия него той си заслужава място в Книгата на Гинес.
„Ако Марко Тотев беше станал шпионин – казваше навремето шефът на Следствения отдел на Второ главно полковник Иван Охридски, – и пред Стефан Бояджиев би изглеждал като Джеймс Бонд".
Като служител в Концертна дирекция Стефан Бояджиев често пътувал до ГФР. В Гелзенкирхен живеела сестра му Соня, омъжена за германец от 1959 година, както и голямата му дъщеря, солистка в операта.
В средата на шестдесетте години на миналия век към него проявяват интерес в „Бундес нахрихтен дийнст “ (БНД) – официалната разузнавателна служба на Федералната република. Оперативният работник хер Розбах, близък на сестра му и дъщеря му, го вербува: „Предлагаме ти коректно сътрудничество в името на общочовешките ценности". Бояджиев приема.
Изпратен в предградието Пулах до Мюнхен, скоро инструкторите разбират, че са попаднали на човек с албански реотан. Нито приема, нито предава. Невъзможно било да го обучат в радиодело. Още по-голяма трагедия било да го научат да работи с тайник. Последната възможност се оказала идеална – съобщения чрез тайнопис в музикално списание. Чрез вметката в писмо от сестра му на номер на страница, той ще я открива, ще затопли ютията и ще прочита инструкциите. Музикални списания в онова време в България получавали около 3 000 души и бдителната ДС отдавна е загубила интерес към абонатите. Самият Стефан Бояджиев като импресарио изобщо не може да предизвика интерес.
След разговора с хер Розбах Бояджиев открива в пощенската си кутия лъскаво списание. Само дето хич не приличало на музикално – на корицата пчели, кошери ... А и заглавието било „Биненцухт" (Пчеларство). А бе, махнал с ръка бай Стефан – сбъркани хора, голяма работа. Взел ютията и отворил на 27 страница – сестра му тия дни писала, че на 27-ми миналия месец ходила не знам къде си. Ютията си казала думата и Бояджиев прочел задачата. Изпълнил каквото трябва и на другия месец получил и благодарности, и отчет за преведения по сметка хонорар. Колелото се завъртяло.
Само дето по това време в ДС вече си точили зъбите за голяма шпионска игра. В Централна поща специалните агенти, следящи кореспонденцията, засекли новия абонат на „Пчеларство”. Той бил четвъртият в страната. Другите трима абонати били потомствени пчелари. А като проверили новия – Стефан Бояджиев, установили, че не само не знаел какво е кошер, но дори мед от пазара не бил купувал в живота си. Веднага проверили новопокръстения и лабораторията на ДС потвърдила съмненията. Там прочели: „Благодарим за сведенията. Продължавайте със същата активност. Материалът ви е оценен за 350 марки”.
За Второ главно започва играта на котка и мишка. На Бояджиев не само не му се пречи, напротив, улесняван е. Разбира се, подава му се дезинформация.
За да е пълна иронията, назначена му е нова секретарка – офицер от ДС. Бояджиев се сприятелява със съпруга й. Те имат лека кола „Москвич”, лукс през 1968 година. Работата е там, че всъщност това е семейство на ужким. И „мъжът” е офицер от контраразузнаването. Возят го из страната, най-вече като импресарио на „Щурците”.
Година и нещо българите баламосват германците.
Иначе „Бундес нарихтен дийнст” е сред най-могъщите разузнавателни централи на света. Гафът е необясним – да се сбърка музикално с пчеларско списание. БНД е създадена от Райнхард Гелен, авторитет още от времето на Хитлер. През 1945 г. той направо заявява на американците: в мен е ковчежето със скрижалите на разузнаването, писани от Канарис, Хайдрих, Шеленберг. Янките веднага му отделят за база градче край Бон. Дейността се разраства и скоро получава имението в Пулах в Мюнхен. През 1968 година по ведомост там се водят 5 000 офицери, инженери, професори, академици, професионалисти. В бройката не влиза агентурата в чужбина. С единствения маркототевец – в България.
Гафовете обаче не свършват.
При едно гостуване в Мюнхен Бояджиев е похвален, че е техният (на БНД) най-добър кон. Дават му вратовръзка, доста шик, трябвало да я носи еди кога си, за да служи за разпознаване от специален пратеник. Връща се бай Стефан в София и... малката му дъщеря харесва вратовръзката и я чопва, за да я подари на приятеля си. И то какъв приятел – и той офицер от ДС.
И така до 15 юли 1868 година, когато е подписана заповедта за задържане на „големия шпионин". „Семейството" с москвича му обещава да го откара вечерта в Благоевград на концерта на „Щурците". На излизане от столицата „семейната двойка" започва дребна караница – забравили били някакви буркани. „Абе, хора – предлага Бояджиев, – има време, върнете се”. Обръщат по „Сливница", по „Цар Симеон", хайде по „Алдомировска" – хоп: пред входа на Централния затвор. „Ей, момче, майтап ли си правиш – обажда се Бояджиев, – аз тука веднаж съм влизал, не ми трябва отново”. „Аааа – отвръща „съпругът” на секретарката – за кон като вас – такава конюшня!” Дори албанският реотан на бай Стефан загрял.
А в Централния затвор наистина влизал преди 15 години – уличили го в някаква далавера. Влязъл в следствения отдел на Второ главно и веднага издекламирал: „Я се обадете на Енчо Стайков”. По онова време Стайков бил кажи-речи вторият човек в Партията. Обадили се. Той гарантирал за него и го пуснали. Само дето сега, когато повторил номера с „Обадете се”, новият следовател само му отвърнал: „За ремсовата младост – поклон, за сегашното време – Достоевски!”
Че бил направил поредния гаф Стефан Бояджиев научил по-късно: Енчо Стайков от година и половина бил анатемосан, изваден от Политбюро и хвърлен в глуха линия.
И се захванал с писане. 50 страници гъсто изписан текст.
Осъдили го на смърт.
Старият приятел Енчо Стайков отишъл при Тодор Живков: дай да направим ревизия... Тато отвърнал: бай Енчо, такъв е реда, Бояджиев е осъден на смърт, за да може да бъде помилван на 20 години затвор. Такъв е редът, за да бъде заменен за някой наш разузнавач, заловен в Германия. Енчо Стайков махнал с ръка: „Абе, бай Стефан е пишман шпионин, кой за кого ще го смени – кон за кокошка”.
Като го помилвали, изпратили го в Старозагорския затвор. Енчо Стайков му отишъл на свиждане. „Ще лежиш най-много 5 години – казал му. – Ще ти дам акъл. Нали съм юрист. Като излезеш, ще осъдиш ония от БНД. Да му се чуди човек на това елитно разузнаване направо да те натика в панделата”.
Времето, което бай Стефан прекарва в затвора като библиотекар, използва за изучаване на немското право. През 1974 година заминава за ГФР. Дава под съд БНД. За провала му като „служител на държавна служба в името на общочовешките ценности”. Предизвикан от „недобросъвестно изпълнение на служебните задължения от страна на некомпетентни чиновници в ръководен отдел на държавната разузнавателна централа”.
Спечелил делото и изпратил на Енчо Стайков вратовръзка с бележка: „Подарък за безплатната юридическа консултация”.
