По време на Балканската война се поставят основите на семафорната служба и започва използването на радиостанции
Автор: Дарин Канавров Исторически музей-Балчик
Организацията на свръзките, която осигурява управлението на силите, особено при бойни условия, е извънредно сложна и отговорна работа. По принцип това е важен приоритет на всяко командване, което определя средствата, видовете и начините на свръзка в зависимост от поставените задачи, разпределя силите и свързочните средства, както и реда на използването им.
На практика до избухването на Балканската война нашият флот няма изградена семафорна служба. Въпросът за съобщенията и свръзките обаче стои на дневен ред. Със заповед № 515 по инженерните войски във флота, в края на 1909 г. във Варна се открива военно-гълъбова станция. За целта от Силистренската военно-гълъбова станция се изпращат 100 гълъба и добре подготвен войник. За неин завеждащ е назначен портовият капитан.
Подобна система за оповестяване се разминава с модерните комуникационни средства като телефон и телеграф, но следва да се има предвид, че по онова време тя още не е изчерпила своите възможности и се използва за предаване на съобщения от французите по време на Първата световна война. Британското армейско управление за разузнаване също използва гълъби свързочници. Към края на войната само англичаните имат на Западния фронт „щат” от 6000 гълъби. Пилотите на балони за водене на въздушно наблюдение от силите на Съглашението вземат със себе си гълъби и изпращат с тях на земята своята информация. Любопитно е да се отбележи, че използването на гълъби в американската армия е прекратено едва през 1957 г.
Следва да изтъкнем, че преди обявяването на Балканската война българското военнополитическо ръководство полага усилия за снабдяването на флота с най-модерна съобщителна техника. От 3 октомври до 3 ноември 1905 г. в Берлин се провежда учредителна радиоконференция на страните с морски брегове. България е представена от делегация в състав: Иван Станчович – главен директор от Главна дирекция ПТТ, инж. Борис Кинтишев – началник на техническото отделение, и Неделчо Недев – лейтенант от българския военен флот.
Вече има правителствено решение за построяване на радиостанция край Варна, на 300 м над морското равнище, като за целта се използват помещенията на старата крепост в местността Франга (до днешното село Каменар). Строителството и оборудването й се възлагат на английската фирма “Маркони-Упрел Ко”. Радиостанцията е готова за работа в края на годината, но поради технически неизправности и други допълнителни разработки е приета едва на 10 май 1912 г. Мощността й е 4 киловата, при консумация 7 киловата. Работи на три вълни: 1600 м при поддържане на връзка със станциите в Севастопол и Одеса в случай на повреда на подводния кабел между Варна и Балаклава; 600 м при работа с корабите, плаващи в Черно море, и 300 м за пряк радиообмен с българския учебен крайцер “Надежда”.
Първата радиостанция в българската армия е закупена от Министерството на войната за нуждите на военноморския флот. В началото на 1911 г. тя е монтирана на учебния крайцер „Надежда”. На нея е назначен мичман I ранг Сава Стефанов, завършил двугодишен минен клас в Кронщад и изучил радиотелеграфа. Той пръв организира и ръководи радиотелеграфен курс с обучаеми от военноморския флот и телеграфните подразделения на инженерните войски. Следва да отбележим, че флотът оправдава оказаното му доверие по отношение на снабдяването му с най-модерна за онова време комуникационна техника, каквато още не е на въоръжение в армията. За това свидетелства следния пример.
В навечерието на Балканската война турското разузнаване прави всевъзможни опити и използва всякакви поводи да разкрие проходите в минното заграждение, защитаващо Варненския залив. Така на 2 октомври 1912 г. румънският товаро-пътнически кораб „Принцеса Мария”, идвайки с официална мисия да вземе турски граждани от Варна за Цариград, навлиза в минираното пространство. Налага се той да бъде преведен през опасната за корабоплаване зона от наш миноносец. На следващия ден радиотелеграфистите от крайцера „Надежда” засичат излъчен от румънския кораб шифрован текст с данни за минното заграждение и за бреговата артилерия, адресирани до турските власти.
Оказва се, че на борда на „Принцеса Мария” пътуват Хасан Таксим и Осман бей - турски генералщабни офицери. Официално те са натоварени със задачата да подпомогнат пътуването на турските поданици от България. Разузнавателните сведения, визиращи българската брегова отбрана, са прехванати както от радиостанцията на крайцера „Надежда”, така и от радио Франга. Това е първото радиоразузнаване в ефира, осъществено в България. Според началника на флота подполковник Руси Лудогоров, в бюджета за 1912 г. са направени разчети за кадровото осигуряване на морската и речната семафорни служби.
Вследствие на недооценяване на важността им от Министерството на войната обаче те са анулирани, поради което импровизираната набързо след това семафорна служба работи без подготвени семафористи и функционира незадоволително. Семафорната служба е създадена изцяло след мобилизацията. Тя е подчинена непосредствено на щаба на флота. Отначало за организиране на службата е назначен временно о.з. капитан II ранг Димитър Добрев. Впоследствие, на 29 октомври 1912 г., за завеждащ на семафорната станция е назначен мичман I ранг Никола Тодоров. Към края на същия месец са поставени и семафорни постове по крайбрежието – край Шабла; нос Калиакра; Каварна; нос Екрене; Св. Константин; нос Галата; Камчия; нос Емине; Месемврия (дн. Несебър); Созопол и Зейтин Бурун. По-късно са създадени още два поста - при Инеада и Мидия.
Скоро проличава липсата на опит във воденето на наблюдение по море и изготвяне на точни и съдържателни донесения. Много от тях са неясни, други са с твърде общо съдържание. Често се изпращат съвсем неточни и неразбрани съобщения. Това налага в средата на октомври 1912 г. мичман I ранг Никола Тодоров да изпрати до семафорните постове указания и конкретни препоръки за подобряване на работата.
По време на Балканската война недостатъци се проявяват не само в работата на семафорната служба. Състоянието на съобщенията в окръга създава много трудности на командването на ВУП. Варна има пряка телефонна връзка с Бургас, Шумен, Балчик, Добрич, Месемврия и двореца Евксиноград. Съобщенията със София до края на 1912 г. стават чрез станцията в Бургас.
Два дни преди започването на войната е уредено пощенските станции по черноморското крайбрежие да работят денонощно, което позволява по всяко време във ВУП да постъпват сведения за движението на неприятелските кораби. Едва в края на септември 1912 г. е започнат строеж на линии до с. Галата и манастира „Св. Константин”, който завършва на 16 октомври 1912 г. Около седмица преди това е уредено прокарването на телефонна линия между Каварна и нос Калиакра.
Изграждането на линии за свръзка се затруднява от недостига на различни материали. В началото на септември 1912 г. началникът на флота се обръща с искане към инженерната инспекция на Министерството на войната да бъдат предоставени материали за изграждането на телефонна връзка до два наблюдателни поста, които предстои да бъдат построени. Инспекцията се ангажира да предостави проводници, изолатори и куки. Що се отнася до стълбовете, чиито закупуване изисква значителни средства, тя отправя препоръка около 180-200 броя с дължина 5-6 метра да бъдат отсечени от държавната гора в Лонгоза и по море да бъдат пренесени до Галата.
Нуждата от материали за изграждане на свързочни линии за военни цели е толкова голяма, че понякога явно се обсъждат драстични мерки в ущърб на цивилните комуникации, за да се задоволят съответните потребности от технически средства. На 6 октомври 1912 г. към началника на Варненската телеграфо-пощенска станция се отправя запитване от кой телефонен пост могат да се снемат изолаторите и проводниците, за да се използват за временни нужди.
Недостигът на специално имущество е характерно явление за българската армия по онова време. Телеграфни и телефонни апарати, металическа жица, кабел, стълбчета и съответните им прибори и принадлежности не достигат до полагаемото щатно количество – вместо 9 апарата всяка рота получава 6 и рядко 7 такива. Вместо 20 км кабел – по 16 км. Вместо30 км проводници се осигуряват по 18-20 км. Вместо 600 стълбчета се доставят 400-500 и по-малко.
Дефицитът от материали и специално имущество, както и нерешените проблеми с кадровото осигуряване на морската и речната семафорни служби затормозяват нейната работа. Но въпреки слабостите, съпътстващи изграждането й, благодарение усилията на нашето военнополитическо ръководство, военноморският ни флот е снабден с най-модерна за времето си съобщителна техника.
В текста за Безжична телеграфна станция "Франга" има много грешки и неверни неща, Фирма “Маркони-Упрел Ко” никога не е съществувала сред многобройните фирми на Маркони. Датата 10 май, 1912 не е вярна. Името на Директора на пощите, телфоните и телеграфите не Станчович, а Стоянович - прекалено известен дее, за да се сбърка.
