Страната е разяждана от насилие, корупция и политическа нестабилност
Разяждан от насилие, корупция и политическа нестабилност, Ирак отбеляза дискретно десетата годишнина от американско-британското нашествие.
В действителност Ирак от 2013 г. е на звездни години от стабилната парламентарна демокрация, която си представяше американският президент Джордж Буш, когато на 20 март 2003 г. тръгна на война, за да сложи ръка на оръжията за масово поразяване, каквито се оказа, че няма.
Иракските власти не планират никакви чествания. По-вероятно е да има някакви церемонии на 9 април, по случай десетата годишнина от падането на Багдад, съобщава „Франс прес”.
Саддам Хюсеин и партията му БААС бързо бяха унищожени от американско-британските сили. Но диктаторският режим на иракския президент беше заменен от религиозен конфликт, съпроводен с безпрецедентно насилие.
Във войната между коалиционните сили и шиитските и сунитските милиции, вече след американската „победа” САЩ изгубиха 4486 военни, а Великобритания - 179, сочат данни на специализирания сайт Icasualties.org.
Най-високата цена обаче плати иракското население. Организацията "Ирак Боди Каунт разкри" предупреди в доклада си, че конфликтът още не е приключил и че той се усеща навсякъде и във всичко. Сунитските бунтовници от групировката "Ислямска държава Ирак" - иракския клон на "Ал Кайда" - продължават да всяват ужас сред населението, в опит да дестабилизират доминираното от шиити правителство.
В политически план правителството на Нури ал Малики е подложено на атаките на съюзниците си от управляващата коалиция и на сунитската общност (една четвърт от населението), която бурно протестира срещу "маргинализирането си".
От края на декември десетки хиляди иракчани се събират всеки петък на масови протестни демонстрации в сунитските региони.
Двама министри от блока "Иракия" напуснаха в началото на февруари управляващата коалиция. Но наблюдатели и дипломати смятат, че най-голямата опасност за стабилността на страната е конфликтът между Багдад и автономната област иракски Кюрдистан.
Централните власти не могат да търпят действията на Ербил, столицата на автономния регион, който води все по-самостоятелна политика, претендира за част от територия, богата на петрол, и не търси одобрението на Багдад при подписването на договори с чуждестранни петролни компании.
Цената - над 2 трилиона долара
Войната на САЩ в Ирак е струвала 1,7 трилиона долара плюс още 490 млрд. долара, на колкото възлизат дължимите плащания за ветерани. Заедно с лихвите разходите могат да надвишат 6 трилиона долара през следващите четири десетилетия, сочи изследване.
Войната е отнела живота на най-малко 134 хиляди цивилни иракчани и може би е допринесла за смъртта на четири пъти повече хора, съобщава проектът "Цената на войната" на Института за международни изследвания "Уотсън" към университета "Браун".
Като се прибавят жертвите, дадени от силите за сигурност, от бунтовници, журналисти и хуманитарни служители, общо загиналите по време на войната стават между 176 и 189 хиляди души, се казва в изследването.
Изготвеният от около 30 експерти доклад бе публикуван преди десетата годишнина от американското нахлуване в Ирак на 19 март 2003 г.
В документа се посочва, че САЩ не са спечелили почти нищо от войната, а Ирак е травматизиран от нея.
Тя вдъхна сили на радикални ислямистки бойци из целия регион, попречи на правата на жените и отслаби и без това лошата здравна система, се отбелязва в доклада.
Кампанията по възстановяване на Ирак на стойност 212 млрд. долара до голяма степен се оказва провал, защото по-голямата част от парите са изразходвани за сигурност или са пропилени заради прахосничество или измами, гласи заключение в доклада.
Вместо коментар
След всичко прочетено дотук с детайлни подробности за жертви, разрушения, чудовищни финансови разходи от минимум 1,7 трилиона долара, което се равнява на бюджетите на България за 130 години напред!, естествено възниква въпросът Защо? Защо САЩ сътвориха тази война?
Въпросът разбира се е реторичен.
И отговорът е добре известен – никаква стабилна парламентарна демокрация не си е представял Джордж Уокър Буш. Той и върхушката на залязващата империя просто започнаха да изпълняват доктрината за близкоизточния пояс на контролирания хаос.
Резултатът е виден. Процесът е почти завършен. Ирак бе пример за назидание. Последва разгромът на стабилността в страните от Магреба, Египет, сега е ред на Сирия и Иран.
На империята, като на всяка империя, не й трябва мир, трябва й – огън.
Divide et impera.*
Ако Ирак нямаше нефт,никой нямаше да го демократизира,както и Либия.Световният капитал иска слаби държави,в които да си върти далаверите.Военни националноотговорни режими са неприемливи.
